Какво можем да научим от децата си

https://www.24chasa.bg/novini/article/10415550 www.24chasa.bg
В автобиографията си холивудската звезда Уил Смит разкрива най-тежките си моменти като баща. СНИМКА: Инстаграм

Амбициите не са всичко, скуката също развива креативност

“Уилоу дойде, подскачайки в кухнята, и ме поздрави с добро утро. Долната ми челюст едва не се откачи и не падна на пода. Моята световноизвестна звезда с невероятно къдрава коса беше с гола глава”. Така холивудската звезда Уил Смит описва един от безценните уроци, които е научил от децата си.

По това време дъщеря му Уилоу е само на 10 г., но вече я смятат за световна сензация. Има зад гърба си участие във филм заедно със звездния си баща, пуснала е първи сингъл под вещото ръководство на майка си – певицата Джейда Пинкет-Смит. Даже е поканена да представи песента си в “Шоуто на Опра Уинфри” и да участва в световното турне на Джъстин Бийбър.

Първоначално тя го прави, защото мама и тате успяват да ѝ обяснят колко голям шанс е това за музикалната ѝ кариера. Обикаля по концерти в Европа, но започва да има съмнения, че трябва да продължи с Бийбър, и им казва, че иска да се откаже. “Опитахме се да я убедим, че трябва да продължи с турнето и в Австралия, но тя беше категорична. Мислехме, че ще успеем да я накараме да размисли, докато една нощ тя не обръсна къдравата си коса, за която пееше в своята песен”, разкрива в излязлата наскоро своя автобиография Уил Смит. Когато я вижда, той е толкова ядосан, че единственото нещо, което му минава през ума, е: “Боже, кой би платил, за да види едно хлапе с гола глава, което пее как си мята косата”. Успява обаче да се овладее и да не крещи. Поема дълбоко въздух и тогава осъзнава, че е сгрешил с прекаленото настояване Уилоу да бърза към музикалния връх. Погледнах я дълбоко в очите и казах, че съжалявам и че сега я разбирам”, спомня си актьорът. Днес тя вече е на 21 г. с доста успешна музикална кариера и слава на популярен онлайн водещ.

Урокът, който дава на баща си, обаче не го предпазва да попадне в аналогична ситуация и с нейния брат три години по-късно. Джейдън Смит е само на 15 г., когато се включва в продуцирания от баща си филм “Земята: Ново начало”. Момчето много стриктно следва указанията му на снимачната площадка и през цялото време чува от него как се справя добре. Затова буквално изпада в шок, когато получава ужасни ревюта от филмовите критици за своята игра и моли родителите си да му разрешат да бъде самостоятелен.

“Филмът беше падение в боксофиса и огромен провал. И това, което беше по-лошо, е, че Джейдън пое целия товар. Феновете и пресата бяха изключително агресивни. Джейдън правеше всичко, което аз му казвах и на което го бях научил, но това го хвърли в най-ужасното му публично преживяване до този момент. Никога не сме го обсъждали, но знам, че се чувстваше предаден, подведен и загуби вярата в моето лидерство”, пише Уил Смит.

Определя случилото се като най-трудния му момент като баща. Често разсъждавал къде е сбъркал и дали е можел да предпази сина си, но не е стигнал до задоволителен отговор.

Въпросът за родителството винаги го е занимавал сериозно. Самият той е израснал в семейна среда с непрекъснати скандали. Баща му пиел и често посягал на майка му. Веднъж я ударил толкова силно в главата, че тя припаднала. Тогава Уил Смит си дал дума, че или ще го убие, или ще се самоубие, тъй като изпитвал чувство за вина, че не успява да защити майка си. Трябвало му доста време да осъзнае, че нещата не се случват заради него. И след като го разбрал, си обещал никога да не повтаря неговите грешки. Стараел се да служи за пример на децата си, да ги насърчава и подкрепя в нещата, които искат да правят. Оказва се обаче, че на моменти леко е прекалявал в желанието си да ги обгрижва, което е често срещано явление, особено сред родители, израсли в проблемна среда и успели да се оттласнат от нея. Те естествено се стараят да предпазят собствените си деца от трудности и да им осигурят по-добри условия и несъзнателно се намесват в собствения им път.

“Просто се опитайте да не ги ограничавате. Те трябва да се чувстват свободни да изследват и развиват интереси. Вашата работа е да обърнете внимание на това, към което те гравитират или биха могли да прекарат часове, правейки ги щастливи”, казва Карен Карабало, психотерапевт в Бруклин. Тя съветва още родителите да не прекаляват с ангажирането на малчуганите с различни дейности, тъй като скуката също е мощен инструмент, който ги учи да разчитат на своята изобретателност и по този начин пак могат да проявят своите таланти. По-скоро да се концентрират към това да ги насърчават да мислят дългосрочно, като се докосват до техните мечти и надежди. Това може да става дори и чрез често задавания въпрос: “Какъв искаш да станеш, когато пораснеш”, на който всички деца обичат да отговарят.

“Мнението им може да се променя всеки месец, но това е възможност да се обсъжда поставянето на цели, към които те да се стремят, за да постигнат желаното. Например им кажете: “Какво можем да направим, за да се случи това?” По този начин те придобиват навик да разглеждат мечтите, дори и тези, които изглеждат невъзможни от гледна точка на постижими стъпки. Научават се да се съсредоточат върху това, което могат да направят в момента”, обяснява доктор Карабало. Когато нейният 6-годишен син Лукас съобщава, че иска да стане зъболекар, двамата обсъждат ценностите, присъщи на тази професия, като отговорност и състрадание, и намират дейности, които биха го приближили до неговата цел в краткосрочен план. Момчето започва да извършва домакинска работа и става доброволец в благотворителни инициативи.

Детският психолог Лаура Оливъс също съветва възпитанието в преследване на цели да започне със споделяне на семейни задължения, като се въвеждат понятия като решаване на проблем и работа в екип. Например дори на малки деца да се възлага да метат или подреждат, независимо как и колко успешно се справят. Когато ги хвалим за усилията, а не за резултата, те се чувстват оценени и е по-вероятно да подобрят уменията си с течение на времето, казва Оливъс. Когато станат малко по-големи, може да вкарате и стимули като допълнително време за игра на компютъра или друго любимо нещо, след като преди това здраво са работили. “Подобни неща създават условия за бъдещи успехи, тъй като обществото ни е създадено така, че да се движи от награди, независимо дали са парични постъпления, или гордост”, посочва детският психолог. Така че не бързайте да определяте кое е най-добре за вашето дете, а просто го слушайте, и то внимателно, защото има опасност вашите амбиции за бъдещето му радикално да се различават от неговото светоусещане.

Четири неща, които те правят по-добре от нас

Децата първо действат, после мислят, което е благословия и проклятие, но има житейски уроци, на които наистина могат да ни научат, казва американският психолог Кристин Гото. По думите ѝ малчуганите много по-добре изразяват емоциите си от родителите си. Когато са щастливи, те се смеят, когато са тъжни – плачат, докато възрастните се опитват да се контролират, без да признават как се чувстват наистина. В резултат им отнема много по-дълго време да осмислят случващото се с тях, преди да решат как продължат напред.

Децата са по-любопитни и развълнувани, когато откриват нови неща, тъй като все още не са обременени с притеснения за това какво могат да мислят другите за тяхното поведение или усилията им да експериментират.

Те също така винаги ни напомнят, че трябва да бъдем безстрашни, посочва Гото. Те скачат, катерят се, падат и веднага са готови да опитат отново, докато възрастните са склонни да се адаптират към препятствието, пред което се изправят, тъй като искат да се предпазят от неуспех.

Израствай малко всеки ден, е четвъртият урок, който е добре да научим от тях, посочва Гото. Тя подчертава, че при младите растежът не изисква съзнателни усилия, той е естествено явление, но с напредване на възрастта се превръща в избор и при това все по-трудно да се направи правилно заради страх от разочарование.