Дългият шлейф на българския предизборен дебат стигна Брюксел, Киев и Анкара (Обзор)

https://www.24chasa.bg/novini/article/10416319 www.24chasa.bg
СНИМКА: Десислава Кулелиева, БНТ

Украйна иска Радев да коригира позицията си за полуострова, ЕС припомни, че анексирането му от Москва е незаконно

Вторият тур на българските президентски избори влезе в международните новини, преди да е проведен.

Дългият шлейф на дебата Радев - Герджиков достигна Брюксел, Киев и Анкара, след като в четвъртък вечерта една от спорните теми в единствения предизборен дебат между двамата претенденти Румен Радев и Анастас Герджиков бе чий полуостров е Крим. Именно тази тема “подпали” и социалните мрежи с двуполюсни мнения.

Пръв по темата за отношенията между България и Русия в дебата говори проф. Анастас Герджиков:

Отношенията с Русия трябва да са прагматични. Имаме интерес да работим с Русия, така както имаме интерес да работим с всяка страна с подобна икономика, заяви кандидатът за държавен глава.

Проф. Герджиков обаче настоя да чуе конкретен отговор от съперника си за “Дондуков” 2: Не чух обаче отговор на въпроса за Крим. Крим е украински, независимо какъв флаг се вее. Според него, докато има нарушение на човешките права, санкциите на Русия не трябва да бъдат премахвани. Настоя още да не се подценяват хибридните атаки, които по думите му били ежедневие: Подобно на Беларус, те ни смятат за половин руска територия, това не трябва да продължава.

Крим в момента

е руски,

какъв да е

Крим - във външната политика е важно да има прагматизъм, санкциите не дават резултат, нямаме промяна в поведението, затова и на Съвета на ЕС се търсят прагматични подходи как да бъдат решени тези проблеми. Германия има огромни инвестиции в Русия, тези неща стават с прагматична политика. Русия е важен фактор за сигурността и борбата с тероризма, изрази позицията си Румен Радев.

Не закъсня реакцията на украинските власти. В петък външното ѝ министерство привика българския посланик Костадин Коджабашев, за да го порицае. На българския дипломат е била предадена позицията на Киев относно

“некоректното

и неприемливо

изявление”

на президента по отношение на Крим.

Подчертано е било, че думите на настоящия български държавен глава не допринасят за развитието на добросъседските отношения между Украйна и България и са в рязък дисонанс с официалната позиция на София за подкрепа на суверенитета и териториалната цялост на Украйна в нейните международно признати граници.

От външното министерство на Украйна заявяват още, че очакват Румен Радев да коригира изказването си.

От своя страна посланик Коджабашев уверил украинската страна в “непоколебимата подкрепа на България за териториалната цялост на Украйна, за статута на Крим като неразделна част от територията на страната и за усилията за деокупация на полуострова, в частност с помощта на участието на България в Кримската платформа”.

И Европейската комисия не остави без коментар изявлението на българския президент. Неин говорител заяви в петък, че

“от гледна точка

на ЕС и на

всичките му

27 членки Крим

е украинска

територия,

която незаконно е анексирана в нарушение на международното право от Русия”.

Ройтерс припомни, че Румен Радев е встъпил в длъжност през 2017 г. с кампания, която призовавала за премахване на санкциите срещу Русия. Агенцията отбелязва, че България е била един от най-близките съюзници на Съветския съюз през комунистическата епоха. Страната поддържа тесни културни, исторически и икономически връзки с Русия, която остава основният ѝ енергиен партньор, обобщава Ройтерс.

Наскоро подобен скандал имаше и с външния министър на Беларус, който в телевизионно интервю нарече Крим руска територия. В отговор Украйна предупреди Беларус за

“непоправими

последици”,

ако признаят

Крим за руски

Руснаците анексираха полуострова през 2014 г. и нито САЩ, нито ЕС признаха този акт.

Връщането на Крим към Руската федерация стана след референдум. За присъединяването гласуваха 96,77% от жителите на региона и 95,6% от избирателите в Севастопол. Междувременно Киев смята полуострова за своя територия.

През годините руският президент Владимир Путин на няколко пъти категорично заяви, че анексията на Крим не подлежи на договаряне. На жителите на полуострова бяха издадени руски паспорти, а Кремъл похарчи около 2,6 милиарда евро за изграждане на мост, свързващ Крим с континенталната част на Русия.

Москва подчерта историческите, езиковите и културните връзки на Крим с Русия като оправдание за анексията, както и резултатите от референдума от 2014 г. Допитването беше сметнато за нелегитимено от повечето световни правителства поради руското военно присъствие в района. Няколко световни лидери осъдиха руската анексия.

Преди месеци украинският президент Володомир Зеленски пък се опита да представи “превземането” на Крим от Русия като въпрос от дълбоко глобално значение, защото демонстрира липса на зачитане на международните закони и норми.

“Този въпрос е важен за целия свят. Украински Крим беше гаранция за регионална стабилност. Сега това е барутно буре”, заяви Зеленски. Той дори представи и злоупотребите с права от страна на “окупационните власти”, като пледира за международна подкрепа за оказване на натиск върху Москва.

Съветът на Европейския съюз реши да поднови санкциите, наложени в отговор на незаконното анексиране на Крим и Севастопол от Русия, за още една година - до 23 юни 2022 г.

Действащите ограничителни мерки са насочени

към вноса в ЕС

на продукти с

произход от Крим

или Севастопол,

както и към инфраструктурни или финансови инвестиции и туристически услуги на полуострова.

Износът на определени стоки и технологии за дружества от Крим или за използването им в секторите на транспорта, телекомуникациите и енергетиката или за проучване, изследване и производство на нефт, газ и минерални ресурси също е предмет на ограничения от страна на ЕС.

Брюксел редовно подчертава, че не признава незаконното анексиране и продължава да осъжда това нарушение на международното право в съответствие с декларацията от името на ЕС от 25 февруари 2021 г. на върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

Санкциите бяха въведени за първи път през юни 2014 г. в отговор на опитите за умишлено подкопаване на териториалната цялост на Украйна и дестабилизиране на страната. Други мерки на ЕС в отговор на кризата в Украйна включват икономически санкции, насочени към конкретни сектори на руската икономика и индивидуални ограничителни мерки.

Атлантическият съвет видя противоречие на интересите на НАТО и ЕС

Категорично осъждаме думите, ясно носещи смисъла, че Крим е руски. Това пише в позиция на Атлантическия съвет в България:

“Крим беше незаконно анексиран от Руската федерация през 2014 г. Този акт представлява силова окупация на част от чужда територия и това не може да бъде прието по никакъв начин!

Крим е украински и трябва да бъде върнат на Украйна незабавно!

Изказването на Румен Радев противоречи на следваната до момента българска позиция и на националния ни интерес. По същество то представлява признаване на политиката на насилствено преначертаване на държавни граници и на анексиране със сила на чужда територия, в пълно противоречие с международното право и с евроа-тлантическите ценности. Смисълът на думите на Румен Радев влиза в остро противоречие не само с българския интерес, но и с този на НАТО и ЕС. Тази позиция представлява акт на неприятелско отношение към Украйна, която е страна-партньор на НАТО и ЕС, и се стреми към членство в двете организации. Казаното от Румен Радев противоречи и на съюзната солидарност в алианса и поставя България в положението на нелоялен и непредвидим съюзник.

Настояваме също така правителството да реагира, като препотвърди българската позиция на непризнаване на незаконния акт на анексиране на Крим. Ако не го направи, ще считаме, че кабинетът приема без възражение думите на президента и че в официалната ни национална позиция е настъпила съществена промяна, която на практика изважда България от евро-атлантическото семейство.”