Изложбата, озаглавена "Тирана в очите на Сигурими", е поучителна ретроспектива за комунистическата епоха в Албания. Тя бе открита в края на изминалата седмица в Двореца на конгресите в албанската столица и илюстрира как хората са били шпионирани и преследвани при комунистическия режим, който управляваше страната до началото на 90-те години, предава БТА.
"Днес сме изложили около 43 различни файла, разбира се обемът на документите е многократно по-голям, надхвърля хиляди страници документи, защото специалните досиета съдържат още обеми файлове", разказва Ардиана Топи, директор на архива в Службата за информация за документите на бившата Държавна сигурност, която е сред организаторите на събитието. "За изложбата бяха разсекретени 8200 страници от десетки досиета за сигурност, които разкриват психологията на режима и потисничеството на диктатурата", добавя тя.
Досиетата на Сигурими съдържат доклади за следенето на конкретни лица, но и сведения на по-общи теми като духовенството или търговията, например.
Основната цел на организаторите е да излъчат послание към обществеността и особено към младите хора, че диктатурата не трябва да се повтаря, защото води до унищожаване на индивида, на културата, на икономическото развитие и т.н.
Албанците живееха под постоянно наблюдение от Сигурими в продължение на почти пет десетилетия под управлението на комунистическия лидер Енвер Ходжа, който оглавяваше брутален режим, отнел хиляди животи, отбелязва във връзка с изложбата BalkanInsight.
И друго събитие в Албания е свързано с режима на Енвер Ходжа: дигиталната изложба "Останките от параноя в Албания". Проектът включва и книга със снимки от Алфред Диболд и есета на Алисън Райли и Брус Уилямс за военните съоръжения от албанската комунистическа епоха от днешна гледна точка. Дигиталната изложба бе подкрепена от германското посолство в Тирана.
Д-р Алфред Диболд пише в увода на изложбата: "Има много истории и слухове за случилото се в Албания по времето на комунистическия режим при Енвер Ходжа, особено по отношение на военните съоръжения, които отчасти са построени с принудителен труд.
Има места в Албания, които никога не са били отворени за обществеността. Те са били под командването на Министерството на отбраната. Те свидетелстват как Албания е била подготвена да се защитава от съседните страни и НАТО. Няколко войници пазят тези инсталации и днес, въпреки че вече не са от полза. Имаше моменти, когато военновъздушните сили имаха стотици пилоти за своите сложни изтребители. Руски подводници са базирани в Паша Лима и Порто Палермо. Двете есета в книгата и изложбата отразяват комунистическия период, през който Албания имаше известно време приятели в Русия и Китай и чувстваше врагове около границите си, а именно Югославия. Показаните и описани места искат да свидетелстват за това от днешна гледна точка. Не трябва да се забравят местата и хората, които са служили там."