Соломон Паси: При общо пропадане на държавата никой не е имунизиран

https://www.24chasa.bg/novini/article/10437656 www.24chasa.bg

Трябва да инвестираме в български “Нобел” и “Оскар”, а 12-те млрд евро да използваме за влизане на страната ни в Г-20

Плаша се от недоимък на просветени и отговорни лидери

Младите хора могат да изплуват извън страната си и да се върнат - дотогава ние, последните мохикани на прехода, удържаме кръговата отбрана

Трябва ни засилено сътрудничество със САЩ в сферата на правосъдие и правоприлагане

346-има българи в исторически наръчник

Лица за постовете и постове за лицата - новата книга на КК “Труд” разказва за историята от Андрей Луканов до първото служебно правителство на Стефан Янев

Интервюта с ексминистри от всички цветове и поучителни коментари за властта от днешната им позиция

На 29 ноември българският книжен пазар ще бъде превзет от най-новата книга на издателство “Труд” - “Как се става министър в България”.

346-има души са в тази книга - клели се да спазват конституцията на България като премиери, вицепремиери и министри след 1989 г. 19 правителства с 16 премиери управляват страната до септември 2021 г., когато встъпи второто служебно правителство с премиер Стефан Янев.

В 440-те страници

на историческия наръчник ще намерите пълна информация за това как се създаваше всяко едно от тези правителства.

В “Как се става министър в България” има и интервюта на членове на правителства с различни цветове.

Особено интересни и поучителни са техните коментари за властта от днешната им позиция на бивши министри.

Предлагаме ви едно от тези интервюта - със Соломон Паси, външен министър в правителството на Симеон Сакскобургготски (2001-2005).

Той отговори на въпросите ни с широк и визионерски поглед върху събитията преди време, когато подготвяхме книгата.

- Г-н Паси, вие станахте министър през 2001 г. Какви биха били приоритетите ви, ако днес оглавявахте Министерството на външните работи?

- Министерството не е магическа пръчка, която прави реформи, или златна рибка, която сбъдва желания. За да реформираш страната, за да формулираш националната мечта и да посегнеш към нея, са необходими солиден екип около просветен премиер и надеждно парламентарно мнозинство. Ако приемем малко вероятната хипотеза, че това е осигурено, тогава бих предложил на екипа ни да обсъди, редактира, допълни и подреди по важност и спешност следната програма.

1. Краткосрочно

– Национална космическа агенция и програма, по която да осигурим дългосрочно присъствие на България в Космоса, така както го направихме в Антарктида от 1993 г. насам. Защото Космосът е следващият Клондайк на планетата Земя.

– Инвестиция в българска Нобелова награда за науки – имаме достатъчно способни учени, но зад тях липсва държавното разбиране. “Нобел” за мир е по-сложно дори само поради досието ни с Македония, по което има също не светкавични, но видими практични решения, които бих предложил.

– Инвестиция в “Оскар” за българско филмово творчество.

Имаме ги талантите, но държавата може да направи много, за да ги опознае светът.

2. Средносрочно

– Присъединяване на България към Г-20, преди което да влезем в ОИСР и еврозоната.

– Използване на очакваните 12 милиарда евро от ЕС за реформи в страната, водещи към тази цел. Дванайсет милиарда наведнъж не са влизали в държавната ни хазна, откакто Аспарух е пресякъл Дунава преди 1340 години. Но това съкровище не трябва да се влага в саниране на панелки и кърпене на дупки, а в няколко най-далекобойни визии.

– По линия на НАТО: България да инициира реформа на НАТО за нов тип отношения с Индия и Китай. Предложението на Атлантическия клуб за създаване на съвет НАТО - Индия с всеки изминал ден показва предимствата си и събитията в Афганистан са най-прясното доказателство.

3. Светкавично

– Въвеждане в България и лансиране в ЕС и НАТО, след което и в ООН на политиката Здравен щит (публикувана от Атлантическия клуб през 2020 г.) за дългосрочно противодействие срещу ковид-подобни епидемии.

- Материализиране на огромния потенциал в българо-американските отношения, създаван вече 32 години. От него България е посегнала да използва само скромен процент, а STEM предлага неограничени възможности.

– За съжаление, тук трябва да добавя и необходимост от засилено сътрудничество със САЩ в сферата на правосъдие и правоприлагане, тъй като националният капацитет в тази област е във видим дефицит.

– Smart завръщане на Запада в Афганистан, който отново се превръща в мощен източник на трафик на бежанци, мигранти, тероризъм, фундаментализъм, наркотици и обща престъпност, която през България ще проникне в цяла Европа.

- Как станахте министър през 2001 г.? Кой ви покани?

- Още в зората на демокрацията при първата ни среща в Ню Йорк Н. В. царят прие поканата ми да се присъедини към Борда на директорите на Атлантическия клуб, с което започнаха професионалните ми контакти с него, продължаващи и до днес - вече трийсетина години. През 1996 г. при първата му визита у нас той любезно се съгласи да направим едно кръгче в София с прочулия се вече трабант на майка ми, което предвеща общата ни работа и занапред. През пролетта на 2001 г. той ме покани в своя екип, с който спечелихме изборите и формирахме правителството. Поканата за министър получих лично от царя през 2001 г.

- Кое беше най-трудното ви решение като министър?

- В политиката “трудно” обикновено значи “непопулярно”, а като външен министър, като председател на ОССЕ или член на Съвета за сигурност на ООН непопулярни решения изникваха час по час и те едва ли могат да бъдат сравнени помежду си по “трудност”.

Сред тях са: едностранна декларация на нашето правителство за фактически съюзник на САЩ и НАТО след 9/11, поканата за изграждане (три пъти!) на американски военни бази у нас, участието ни в операциите в Афганистан и Ирак, декомпозирането на ракетите СС-23 (макар че те бяха съвсем ненужно и опасно бреме!), гласуванията в Съвета за сигурност на ООН, затварянето за 3-и и 4-и блок на АЕЦ “Козлодуй” (цената за членството ни в ЕС), тихата дипломация с полк. Кадафи за извеждане на българските медици от неговите затвори, реформите в ОССЕ, които лансирахме през 2004 г., посещението на папа ЙоанПавел II. Изграждането на Държавния културен институт и Дипломатическия институт към МВнР днес изглеждат безспорно успешни проекти, но винаги когато искаш държавен бюджет или увеличаваш администрацията, трябва да си убедителен и да преодолееш някаква “трудност”.

И т.н., и т.н., и т.н.

Но колкото и непопулярни да са били тези и подобни решения, трудността беше не толкова в това аз да ги взема, а да ги защитя пред екипа ни и заедно да ги разясним пред обществото.

И днес, две десетилетия по-късно, виждам, че най-добрите резултати идват от “трудните”, а не от “лесните” решения, които са най-често в основата на популизма. Затова бих посъветвал сегашните политически поколения да се ориентират не към “лесни”, а към “правилни” решения, колкото и трудни да изглеждат те.

Разбира се, за тях трябва екип като екипа на царя, който има дългосрочна визия и солидарно поведение.

- С кое от решенията си най-много се гордеете от периода, в който заемахте поста?

- Ключово в живота и още повече в политиката е да не се опияняваш от правилните си ходове, а да анализираш грешните си, за да не ги повтаряш. Решенията са само средства към големи цели, които обикновено са следствие от колективната работата на няколко поколения.

Сред тези цели ще отбележа: влизането ни в НАТО, договорът и влизането ни в ЕС, визитата на папата (която беше и цел, и средство), изтеглянето на медиците ни от Либия, както и следата, която България остави в ОССЕ.

Не бих пропуснал и унифицираното зарядно за GSM, към което посмяхме да се втурнем през 2008 г. заради опита и самочувствието, които екипът ни беше придобил. Не ми е известно дали България е прокарвала друга мащабна обща политика в ЕС, с глобален ефект срещу климатичните промени.

Жалко е, че правителствата не стъпиха на този национален пробив, за да позиционират България сред лидерите на стандартизацията в ЕС.

Но най-непопулярното решение, с което се идентифицирам, е вероятно парламентарната ми реч от 23 август 1990 г., която де факто роди Атлантическия клуб и отприщи дебата в Европа по разпускането на Варшавския договор и разширението на НАТО на изток.

Има и уж правилни решения, които остават без последствия, с които как човек да се гордее! Такова беше споразумението, което подписах с Македония за изграждане на жп линията София - Скопие, която още е само мираж.

Още преди да вляза в оперативната политика, бях научил от математиката, компютърните науки и шаха, че човек не трябва да робува на бързите аплодисменти, а на истината, която рядко е популярна и изкарвана “на бис”. Това много улеснява вземането на “трудни” решения. Иначе казано, воювай, за да обърнеш невежеството в познание!

- Как протича животът ви след министерстването? Сега, когато на плещите ви не лежи отговорността за пилотиране на страната ни, по-спокоен живот ли водите?

- Напротив! Аз не се плаша от политически отговорности, а от недоимък на отговорни и просветени лидери. Днес съм по-тревожен за България, отколкото когато и да било след 1989 г. Виждаме правилните решения, но не и правилната среда, в която те да покълнат. Средата ражда маломерни лидери, които възпроизвеждат неграмотна среда.

Човек е склонен да се заблуждава, че е имунизиран от общото пропадане на държавата и че ще преодолее професионално въпреки нея, особено ако тя не му пречи проактивно. За много малка, много smart група от частни предприемачи това може да е така. Но е добре да спестим тази илюзия на децата си! Нека те знаят, че България е любимата ни, но прогресивно западаща част от голямото евро-атлантическо семейство.

Въвеждахме я в него цели 17 години, за да могат те да получат достъп до по-гостоприемни космодруми за изстрелване на своите мечти – към Космоса, “Нобел” или “Оскар”, че и отвъд!

- Ако всички мечтатели напуснат България, какво ще остане от страната ни?

- Мнозинството от младите хора трябва да избират между две опции. Дали да потънат геройски и ритуално заедно със страната си като Гюро Михайлов.

Или да изплуват и излетят нагоре, извън страната и без нея, след което да се завърнат и да спасяват каквото е останало от нея. Дотогава ние, последните мохикани на прехода, оставаме тук, за да удържаме кръговата отбрана срещу талибанския триумф.

- След неотдавнашната връзка с НАСА и Международната космическа станция в момента вие сте последният българин, говорил с Космоса. Коя е новата ви лична мечта?

- Личната ми – да стигна до Космоса, националната ми – децата ни всекидневно да се завръщат оттам.