Юлиян Петров: "Зелен сертификат" за големите ученици ще генерира още по-голямо разделение

https://www.24chasa.bg/novini/article/10437912 www.24chasa.bg
Юлиян Петров

Д-р Юлиян Петров, председател на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Кога големите ученици ще се завърнат в клас и как се възприемат идеите на образователното министерство за зелен сертификат за големите ученици?

Юлиян Петров: Синдикат „Образование“ и колегите приветстват желанието и усилията на Министерство на образованието да вкарат учениците в клас, но първо искам да кажа, че този алгоритъм не е обсъждан със социалните партньори, или поне не с нас. И оттам насетне колкото и да звучи добре, от една страна ваксинацията на учениците, дори в лидерите в този ваксинационен процес, е на много ниско ниво – дори за Америка, за Австрия, за Дания и куп други държави, които са с над 90% ваксинация. Оттам насетне всъщност и в момента нека да си припомним, че и при малките ученици, които влязоха при определени условия в клас, има една немалка част, които са пропуснати от образователната система, ако трябва да бъда съвсем деликатен, т.е. те не са в училище по разбираеми причини – не са пожелали да се тестват или нещо от рода. И всъщност на тях не им се предлага синхронно обучение, а асинхронно обучение от повечето училища и те всъщност така в момента генерират немалко загуби. Огромни обаче са загубите на прогимназия и гимназия, за които говорим, защото те вече много време и бих казал и години наред предимно са в онлайн обучение – нещо, което е компенсаторно, но в никакъв случай няма как да е основно. Тъй че това е добре като опит да покажем, че искаме да вкараме учениците в училище, но той ще генерира още по-голямо разделение. Т.е. много малка част ще влязат в училище. За нас като учители малка част е дори 50%, защото останалите 50% ще останат само на обмен на материали. То и сега онлайн обучението е пълно с огромни дефицити. Първо няма регламент – нещо, което го искаме, няма методика, която лятото трябваше да утвърдим, няма задължения учениците да бъдат с включени камери. И всъщност куп други са дефицитите, които имаме и на този етап в това онлайн обучение. Тъй че нашата позиция на този етап е веднага и безусловно тези ученици да влязат в клас. Това може би ще генерира някакви проблеми, но поглеждайки какви са резултатите от сегашните тестове, всъщност показва, че това можем да го направим, защото ние в момента абсолютно игнорираме правото на образование с евентуално някакви мерки, с които ние показваме, че в национален мащаб нещо правим в борбата с коронавируса. Всъщност акцентът на моята позиция е от образователна гледна точка, но нека да не забравяме за дефицитите, които генерираме по отношение на здравословното състояние на учениците, по отношение на психическото и физическото здраве. Дори и тях много трудно ще ги преодолеем в следващите години. Да не говорим за дефицитите по отношение на образование, на социализация, на възпитание, които в момента се генерират в огромни размери. Тъй че трябва да мислим в интерес на децата, а не да взимаме някакви политически решения, с които да показваме, че нещо правим, защото този образователен локдаун, който прилагаме, който прилагат управляващите, не е полезен за нашите деца и трябва да го преосмислим категорично.

Водещ: Това е безспорно така, средата стана виртуална прекалено дълго време – вече втора година. Какви са обаче опциите, вариантите за това учениците да се върнат в училище? И още нещо много важно – защо да не се използва летният период, тогава, когато вирусът значително намалява своята сила, за някаква форма на образование, т.нар. зелени училища, лагери и т.н.? Имате ли такива идеи, предложения, които да обсъдите с Министерство на образованието, с бъдещия кабинет?

Юлиян Петров: Разбира се, разбира се, има и такива идеи, но всъщност те са доста насочени във времето напред, след като се конструира и правителството, Министерство на образованието, да се види какви ще бъдат приоритетите. Макар че вчера слушахме един набор от приоритети, които до голяма степен повтарят точно нашите, които сме ги повтаряли десетки години, което мен ме радва от една страна. Но едно е да визираме приоритети, друго е да ги изпълним. За това се изискват години, изисква се енергия, изисква се и политическа решителност. Дай боже това да се случи. Но ако се върнем на това, което в момента се случва, то е акцентът на днешния ден. Тъй че трябва преди да стигнем до лятото, да помислим какво се случва през зимата, с това, което… в момента лишаваме учениците от правото им на образование. Миналата година пробвахме с диференциран подход и макар може би да е довел до някакво увеличение частично на заразените, в крайна сметка беше много по-удачен от този локдаун в момента, който прилагаме на прогимназия и гимназия. Може би най-лекият вариант може да се случи и с тестове, но с тестове, осигурени от държавата, и тестове, които са същите с тези на начален етап. Ако това е необходимо – не съм експерт, не искам да коментирам колко е необходимо, но процентът, който откриваме, мисля, че просто ни дава право да го направим и за големите ученици, защото загубите, пак казвам, стават фундаментални и в следващите години ще се борим с нещо, за което не сме мислили рационално днес.

Водещ: Доколкото ви разбирам, това със зеления сертификат в никакъв случай няма да проработи, дори напротив?

Юлиян Петров: Това със зеления сертификат на всяко едно ниво в България, ако той има интерактивен акцент, видяхме, че трудно действа. Това съсипа немалко бизнеси и продължава да го прави. Със сигурност задължителното прилагане на такъв и към учителите не би било предложение на синдиката или препоръка такава. По същия начин и с учениците – още по-трудно би било, защото там огромна част от родителите имат резерви към това. И пак казвам, това ще генерира още по-големи разделения в системата, още по-голяма част ученици, които ще останат вкъщи, независимо какво образование, онлайн образование ще им предложим. Дори и синхронно, то е с огромни дефицити. А всъщност много малко от училищата могат да приложат и синхронно. Те ще предложат асинхронно обучение, само с това къде е домашното, докъде са стигнали и те сами да се обучават, а това е ясно, че няма как да стане. Ако има такава система, тя щеше да бъде приложена и вече ние щяхме да сме в електронния век, но няма такова нещо в нито една страна в света. Така че нека да помислим за това.