Борим стреса с цените, като търсим стоки на промоция и в по-малки количества

https://www.24chasa.bg/novini/article/10441084 www.24chasa.bg
Когато основни стоки поскъпват, хората са склонни да се откажат от любимата си марка и да минат на друга, която е по-евтина. СНИМКА: “24 ЧАСА”

Битовата техника, екскурзиите, заведенията и развлеченията са  първите неща, от които сме готови да се лишим

12% от хората са склонни дори да си намалят отоплението през зимата, а от хранителните стоки да купуват само на промоция

Яна и Йордан Костови се отказаха от нов телевизор за Коледа - всяка година през ноември планират за празника общ подарък за дома.


Битовата електроника и домакинските електроуреди не поскъпнаха, защото търговците през последните месеци се запасяваха с големи количества.

СНИМКА: “24 ЧАСА”
Битовата електроника и домакинските електроуреди не поскъпнаха, защото търговците през последните месеци се запасяваха с големи количества. СНИМКА: “24 ЧАСА”

Двамата са заедно от 10 години, имат малка търовска фирма с петима служители и 5-годишна дъщеря. За първи път са притеснени за живота след Коледа и като икономисти правят точни сметки за своите разходи в къщи.

Те се вписват сред тези 97% българи, които вече усещат по джоба си инфлацията. А с намерението да посрещнат празниците със стария телевизор в хола, вероятно са и сред тези 78%, склонни да намалят потреблението на много неща, с които са свикнали.

Яна и Йордан всеки петък правят анализ на седмичния си бюджет и признават, че предвиждат по-сериозни суми за храна, парно в апартамента и бензина за двата автомобила в семейството.

Още през октомври в България хората са усетили сериозния скок на цените и това се вижда в национално представително проучване на агенция Arbitrage.

Точно през този месец годишната инфлация достигна 6%, каквато не е била от 2009 г. И Националният статистичеси институт регистрира също през октомври, че населението започва да купува по-малко храни, чиито цени рязко и необяснимо скачат нагоре.

Според проучването

едва 6% не са

забелязали

скока на цените

през последните месеци.

Яна и Йордан обаче не са сред тях, и темата за цените става вече основна заедно със заразата, когато се събират с приятелите си, които са между 35-40-годишни и имат по едно или две деца.

“В София сякаш по-малко усещаме натиска, защото доходите са по-високи, а и предлагането на стоки и услуги е навсякъде около нас. Родителите ми обаче, които живеят в малък град край Дунав, са силно притеснени”, обяснява Яна. Наблюдението ѝ е точно, тъй като и изследването показва, че в столицата и няколко големи града тревогата от инфлацията обхваща 43% от анкетираните. В по-малките градове обаче този процент рязко се качва до 72%. Любопитно е, че в селата, където хората сами произвеждат храната си, той пада до 56 на сто.

Освен хляб, месо, олио, сирене, колбаси, 44% са усетили и поскъпването на перилните препарати и козметиката, почти толкова са изненадани от новите цени на облеклата и обувките. Други 32% са забелязил по сметката в ресторанта, че поскъпването на тока и горивата рязко се е отразило и там.

По-малък - 26%, е делът на тези, които са били впечатлени от цените на билетите за кино, театър, както и от резкия скок на мебелите, например.

Йордан Костов, който е икономист по образование, допълва впечатлението на Яна за различното усещане за инфлация в големите и малките градове. Вижда обаче голямата тревога на своите родитеи - пенсионирани учители в столицата, които се грижат за 85-годишната му баба.

“Ние с Мария помагаме, но със започване на отоплителния сезон, родителите ми се притесняват, че ще ни затруднят все повече и че и ние трудно ще се справим”, обяснява Йордан. И анкетата показва, че 53% също се притесняват от повишението на цените през зимните месеци в посока нагоре. Страхът е най-сериозен сред българите над 60 години - 61%.

Младите, които все още разчитат на родителите - между 18 и 24 години,

не се плашат

тренда “нагоре”

и само 33% от

тях тревожно

следят цените

Естествено българите са най-чувствителни, когато става дума за храните, разходите за отопление и горивата.

Другите стоки, чието поскъпване ги плаши, са перилните препарати, облеклата, домакинските електроуреди, развлеченията, сметките в заведенията и на дъното остават мебелите.

От какво сме

склонен да

се лишим?

Сред стратегиите най-много привърженици има идеята за лишаване от неща, които не са от първа необходимост – 48% Почти толкова отговарят, че ще купуват само продукти на промоция.

Друго средство, което събира 34% от отговорите, е да се купуват по-малки количества. Сборът от процентите надхвърля 100, защото анкетираните са имали право да посочват различни начини за справяне с поскъпването.

32% например

са решили

да отложат

по-големите

покупки,

а 31% - да се откажат от любимата си марка и да се прехвърлят на друга, която е по-евтина. 23% посочват, че ще пътуват по-рядко , а 20% отлагат планирани почивки. Също 20% намаляват вечерите и купоните в заведения, 16% - разходите за културни събития.

Едва 12% обмислят как да спестят дори пари от отоплениет. Точно такъв е процентът на тези, които нямат намерение да оптимизират своите бюджети заради инфлацията.

Тенденцията на свиване на разходите на българското семейство обаче вече е започнала, показа публикуваните преди дни данни на НСИ за потреблението през третото тримесечие.

В този период разходите за храна са се увеличили от 472 лв. на 539 лв. на човек и обхващат 1/3 от доходите в дома.

Прави впечатление , че консумацията на месо и месни продукти и на плодове се увеличава със забележителни темпове - съответно с 10 и със 7%, в сравнение с година по-рано. Точно това са двете групи хранителни стоки, които са най-слабо засегнати от инфлацията през последните месеци.

Хлябът, който осезаемо поскъпва, присъства по-малко на масата на българина - консумация за една година е спаднала с 4,7%.

Телевизори и перални със “замръзнали” цени - скокът на горивата напълни складовете 

Половината от фирмите, занимаващи се с продажба на услуги в сферата на развлеченията, търпят спад на приходите от продажби през октомври, показват данните от ежемесечната анкета на НСИ на нефинансовите предприятия, която се прави, откакто започна пандемията. Това е един от най-големите дялове, които отчита анкетата от миналата година насам, и той нагледно показва, че

със засилването на инфлацията

хората намаляват разходите си

за култура и развлечения

В този раздел попадат фирмите, които организират спортни или културни мероприятия, или притежават зони за развлечение и спорт в големи търговски обекти, или експлоатират туристически атракции. Едва 1,9% от тези фирми отчитат през октомври нарастване продажби, а останалите твърдят, че приходите им нито растат, нито намаляват.

Други предприятия, които търпят почти същите последици, са тези от сферата на транспорта и на ресторантьорството, само че там спад на приходите от продажби през октомври отчитат 30,9%, а в същото време около 19% отчитат увеличение на приходите. Това обаче може да се дължи и на самото вдигане на цените, защото

през последните 8 месеца

горивата непрекъснато поскъпват,

поскъпва също, макар и с по-малко, и консумацията в заведенията.

Много от тези фирми отново прибягват до съкращаване на работното време, временно замразяване на възнагражденията или пускането на персонала в отпуск, както направиха в началото на пандемията миналата година, когато ограниченията бяха много по-строги от сегашните.

Не се наблюдава обаче спад на приходите от продажба на битова електроника или домакински електроуреди. Причината вероятно е, че поне големите търговци на такава техника започнаха да увеличават количеството на поръчките и да трупат стока на склад. Причината за това беше, че поради неуредиците в международния транспорт, най-вече морския, както и поради дефицита на микрочипове много от поръчките почнаха да се бавят, или да не се изпълняват. Страничният ефект от това трупане на запаси е, че поне засега този вид техника с малки изключения запазва цените си.

Друга стока, чиито продажби драстично спаднаха в последните месеци, са леките автомобили, само че там причините нямат никаква връзка с инфлацията. През октомври

продажбите на нови коли в

целия ЕС паднаха с една трета

Причината за това е, че в магазините просто няма нови коли, тъй като автомобилопроизводството бе засегнато от кризата с микрочиповете. В България спадът е около 13% в сравнени е с година по-рано, но у нас миналия октомври намалението на продажбите бе много по-драстично от това в ЕС и тогава стигаше до 30% на годишна база. В момента например на нито един сайт на търговец на нови коли у нас няма автомобили на склад и единственият начин да се купи нова кола е да се поръча е да се чака минимум 6 месеца.