Дамян Дамянов пред "168 часа": В Правителствена болница проф. Викторов решаваше кой да оживее след операция

https://www.24chasa.bg/novini/article/10442841 www.24chasa.bg

“168 часа” продължава поредицата от исторически материали и интервюта, посветени на близкото минало, които имат за цел да осветлят някои от най-дълбоко пазените и интимни тайни на тоталитарния режим. В този брой четете разказите на Дамян Райков Дамянов. Той е син на Райко Дамянов, виден функционер от годините на социализма у нас. Роденият през 1903 г. в село Гиргини, Габровско политик е бил член на Политбюро на ЦК на БКП, секретар на ЦК на БКП, първи заместник-председател на Министерски съвет, а като председател на Президиума на НС според тогавашната конституция дори и държавен глава на НРБ от 1950 до 1954 г.

Синът му Дамян магистър по философия и завършил и история и е един от малкото останали членове на най-вътрешния кръг на висшата комунистическа номенклатура. Още като дете е прекарвал времето си с Владимир и Людмила Живкови, ходил е на почивки заедно с Мара Малеева и Тодор Живков и има огромен запас от автентични и уникални спомени, не само за избраните хора на тоталитарния режим в онези години, а и за официалните и неофициални срещи и разговори на баща си с исторически личности като Сталин, Хрушчов, Мао, Берия, Ким Ир Сен и др. Самият той дълги години работил в Института по философия към БАН, през 90-те години губи не само работата, а дори и жилището си в центъра на София.

- Господин Дамянов, какво знаете за историята на Правителствена болница и кои имаха право да се лекуват в нея?

- През 1961 г. започна да се строи базата в "Лозенец" и някъде към края на 1962-1963 г. се пусна. За първи път бях в новата сграда през 1964 г. Фасадата, основната сграда е много добре известна, но малко хора знаят, че в парка има един апендикс, една добавка на три етажа, която е за Политбюро, и аз там съм влизал само два пъти. В нея обикновено

се лекуваха

от 20 до 30 души,

които бяха членове на Политбюро, кандидат-членовете на Политбюро, двама души от ПП на БЗНС - председател и зам.-председател, председателят на Народното събрание, членовете на Секретариата - ако не са членове на Политбюро, и когато от 1971 г. се образува Държавният съвет - за когото се реши от него. В това крило беше само елитът. От семействата им право да се лекуват там имаха само съпругите, децата не ги настаняваха. Там имаше ВИП вход и достъпът беше много труден.

- Казвате, че партията решавала кой ще живее?

- Това, че партията може да решава кой да живее, се знаеше и всеки казваше: "Да, така е редно! Такъв е естественият ред на нещата". И аз съм убеден все още, че наистина така е било справедливо за времето си. Защото човешкият живот беше ценен тогава и само тогава, когато ти изпълняваш желанията на партията и правителството, иначе... И ако някой почине там при съмнителни обстоятелства, никой не смееше да повдигне въпроса.

Ето спомени на един поет и литературен критик Иван Руж, защото там се лекуваха и известни личности, някои народни артисти също имаха достъп... Та той постъпва в болницата. Минава на визитация шефът на болницата и Иван Руж го пита: "Докторе, ще живея ли? И оня се пошегувал с него, като му казал: "Абе, за тебе никой не се обадил засега, значи ще живееш. И оживя." (Смее се.)

- А вярно ли е, че навсякъде е имало подслушване като в роман на Джордж Оруел?

- Нищо не съм чел на Оруел, иначе зная за двете му книги - "Животинска ферма" и "1984". Не са ми попадали, но пък знам за мечтата на другаря Сталин, който казва: "Трябва да се изгради новият съветски човек

с висок идеал и с насилие малко

И трябва да се контролират и мислите на хората - това е идея на Сталин още. И когато човек се отпусне да говори, той бива записван в болницата.

Много хора в наши дни през 2021 г. се възмущават от подслушването... Това са или незапознати, или лицемерни хора, или не си признават - обикновено политиците не си признават никога, докато аз ще кажа как стояха нещата в действителност. На първо място, трябва да се има предвид, че тогава сигурността обслужваше властимащите и правоимащите, а те от своя страна обслужваха сигурността и секретността. Тоест за да има пълен обхват, във всяка стая трябва да има подслушвателно устройство - първо бяха руски, а после внесоха западни.

През 1981 г. вече монтираха и видеонаблюдение и звънци. Обикновено стаите бяха за по двама души, а ВИП персоните, какъвто беше и баща ми, бяха в самостоятелни. Подслушването беше тотално и по още една причина - няма кой друг да ви го каже - когато човек е на работното си място или когато е в жилището си, той не се отпуска. Обаче когато е болен човек, се размеква. Започва със своя съсед по стая да споделя различни мисли, а партията е длъжна и трябва да контролира не само думите, но и мислите на своите пациенти. Това е мечтата.

Друг е въпросът, че и вкъщи беше така. Ние, да речем, след като баща ми напусна ЦК, сме били подслушвани в продължение на пет години. Такъв е регламентът - членове на ЦК и на Политбюро се подслушват.

- Вие по какъв повод сте ходили в Правителствена болница?

- Бил съм и на лечение, разбира се, но и като здрав много обичах да ходя в парка й, а имаше и хубаво барче, където се събираха интересни жени, не само медицински сестри, а и администраторки. Много бяхме близки с поета Христо Радевски и ходехме до Правителствена болница със специалното автобусче, което спираше до Орлов мост. И първия път, когато я посетих през 1964 г., и последния ден, в който тя работеше - 3 януари 1990 г.

През 1971 г. се построи огромен комплекс с плувен басейн, фитнеси и т.н. В него ходеха ВИП персоните и до 9 ч. сутрин беше забранено за други освен за тях.

- Какъв беше контролът?

- Контролът в болницата беше много строг. Освен подслушването трябваше да има и "петолъчка" за свързване в тази част, която е предназначена за Политбюро и правителството. През 1984 г. въведоха и втори вид комуникация - военновременна. Точно по времето, когато Андропов беше генерален секретар на КПСС - целта беше ранно предупреждение в случай на ядрена война. Много е стройна организацията по контрола на Правителствена болница. Първо - тя е на подчинение на Секретариата на ЦК на Политбюро - те са само няколко души, които вършат оперативната работа. А кой е генералният секретар - Тодор Живков, тоест всеки въпрос до Секретариата се отнася до него. И той може да го реши на секундата. Как се е справял с толкова много, хиляди задачи всеки ден, това е друг въпрос, но под него отговорник по партийна линия е Милко Балев - от 1970 г. някъде до края в продължение на дълги години той контролира.

Началник-кадри е Мирчо Спасов,

другият главорез, който е най-близък до бай Тошо. После професор Викторов, именитият хирург, решаваше кой да преживее операцията и кой - не. Много кадърен лекар. Тоест има четири нива на контрол - генерален секретар, Милко Балев, Секретариат на ЦК и Държавна сигурност. А има и още едно ниво - УБО. Генерал Милушев, последният ръководител на УБО - не, но генерал Кашев и генерал Гръбчев преди това са се интересували много от лечебното заведение. УБО например се занимава с подслушването, докладва и взаимно се топят.

Цялото интервю, както и повече за съмнителните "лечения" в болницата на елита навремето, четете тук и тук