Експерти: Връщането на болниците към бюджетни предприятия е модел, отхвърлен в света

https://www.24chasa.bg/novini/article/10452836 www.24chasa.bg
Аркади Шарков СНИМКА: ЙОРДАН СИМЕОНОВ

Премахването на търговския статут на болниците и връщането им към бюджетни предприятия, каквито бяха преди промените, изисква оценка на балансите, дългове и пр. и е много бавен и административно сложен процес. Освен това е и модел, отхвърлен навсякъде в развития свят като неефективна система за финансиране на лечебните заведения, тъй като създава дефицити, листи на чакащите и еднакво лоша услуга повсеместно, да не говорим за ниското заплащане на медицинските специалисти.

Това казва в интервю за сайта "Гласове" макроикономистът Аркади Шарков.

Той припомня, че болниците имат статут на търговски дружества с влизането в сила на Закона за здравното осигуряване през 1998 г. и на последвалия Закон за лечебните заведения.

"Там е уреден начинът им на функциониране в една пазарна икономика, част от която сме от 1989 г. Общинските и държавните болници са публични дружества съгласно изисквания на Европейския съюз", обяснява Шарков.

Като проблем пред приемането на действия към премахването на търговския статут точно сега икономистът посочва административните неуредици по трансформацията на лечебните заведения, които ще създадат допълнителна тежест върху вече изтощената здравна система и то в момент, когато тя трябва да е съсредоточена върху борбата с пандемията.

"Предлагащите промяната нарочно изпускат един основен момент и той е, че между 90% и 95% от приходите на лечебните заведения се формират на база извършена дейност по клинични пътеки. Накратко – ако има желаещи да се лекуват в конкретната болница, тя има приходи по пътеки, ако няма – тогава логично приходите секват.

Пациентът е този, който решава къде да се лекува, независимо от статута на лечебното заведение – държавно, общинско или частно, и той е този, който насочва финансовия поток", обяснява Шарков.

Тъй като алтернатива на отпадането на търговския статут за момента не се предлага, това донякъде предполага връщане към модела преди промените, когато болниците бяха изцяло на държавната издръжка и имаше т. нар. безплатно здравеопазване. Предимствата от подобна система обаче са само за тези, които обичат злоупотребите с държавни средства, коментира още той.

"Неконтролираното субсидиране на болници, независимо от това какво лечение предоставят, ще ги превърне в еквивалент на Българските държавни железници – ниско качество, чакане, закъснения, източвания, кражби през обществени поръчки и поддържане на изкуствено дишане", допълва експертът.

Според Шарков доплащания в здравеопазването трябва да има като форма на контрол за извършена дейност, но проблемът у нас идва от дългите години на подценено финансиране на клиничните пътеки, примесено с повишаващите се по света цени, които водят до това болницата да работи на загуба. Много от „схемите“ и „лошите практики“ са вследствие именно на недоимъка в тази сфера.

"Борбата с нерегламентираните плащания може да бъде решена с един замах и той е официализация на доплащанията и публичност на цените в лечебните заведения. Това означава пациентът да знае предварително колко ще му излезе лечението и да подбере болницата, където то ще бъде най-рентабилно за него. Много е лошо, когато човек попадне по спешност в болницата, където на операционната маса или в манипулационната да му кажат, че трябва да доплати голяма сума. Публичността на цените също така ще изсветли и колко недофинансирано е здравеопазването в България, ще създаде и условия за конкуренция на база цена/качество на услугата", обяснява Шарков.

Като най-трудно видимо той обособява доплащането при медицинските изделия, защото при тях здравната каса заплаща сумата до определена стойност, а останалото се доплаща от пациента, но няма публичност на тези цени, нито е ясно качеството на съответното медицинско изделие.

"Говори се за изработката на „позитивен списък“ на тези изделия, откъдето ще стане видима и цената, а също и колко точно би платила НЗОК, както и други регулаторни механизми по отношение на цените", коментира Шарков.

Другият голям по думите му проблем е доплащането за лекарства, което варира между 60% и 70%, като тук попадат медикаментите за най-голямата група пациенти в България – тези, страдащи от хронични сърдечно и мозъчно-съдови заболявания.

"Това са около 2 млн. души, които ежемесечно доплащат големи суми, за да поддържат здравето си. Причината за доплащането е, че НЗОК реимбурсира 25% от цената на тези лекарства, в сравнение с други, които са между 50% и 100% заплатени", посочва икономистът. Припомня, че в началото на мандата си шефът на здравната каса проф. Петко Салчев даде заявка този процент да се покачи, но до момента действие няма.

Според Шарков, за да се постигне прилично качество на здравните услуги, размерът на здравната вноска трябва да е изчислен на база анализ на нуждите и потреблението, но по време на криза, без значение дали е здравна или икономическа, тя не трябва да се пипа.

Той не подкрепя напълно идеята за демонополизация на здравната каса, по-приемлив за него е комбинираният подход към сферата с държавно, частно и лично участие. По този начин ще се наложи основен "златен" пакет от дейности, който да бъде покриван от НЗОК и създаване на втори стълб допълнително доброволно здравно осигуряване за българските граждани, което да позволи всеки да избира според нуждите и преференциите си.

"Аз съм човек с пазарно мислене и ако ми дадете възможност да се осигурявам в Касата или в конкурентни дружества, винаги ще избера първото, тъй като зад него стои държавният бюджет и винаги ще субсидира моите здравни нужди. Какво да кажем за 9-те групи пациенти, сред които деца, пенсионери, военни, полиция и пр., които държавата осигурява. Изследвайки системите по света, видях, че абсолютно пазарно, съществуването на здравеопазването е трудно", коментира той.

Отпадането на клиничните пътеки и преминаването към диагностично свързани групи според Шарков в момента може да се случи много трудно, защото всички работещи в системата са свикнали с клиничните пътеки и начина им на функциониране, т.е. казусът е поколенчески.

Като първи стъпки към реформа, които могат да се осъществят и сега, на първо място е актуализирането на цените на клиничните пътеки, като взимайки предвид само инфлацията, базата на която трябва да стъпят преговорите, е 10%, като оттам има пътеки, които имат нужда от двойно и тройно увеличение на цените.

"На второ място, проблемът с кадрите и тяхната липса в определени направления. Актуализацията на наредбата за специализациите и създаването на стимули за задържането на младите лекари, както и за специализирането им в определени насоки трябва да бъде поставено в 47-то Народно събрание. Частично проблемът с кадрите идва и от първата точка с цените на клиничните пътеки – логично е лекарите да избират по-добре платени специалности", допълва Шарков.

Да се реализира обещанието за промяна в процента на реимбурсацията на лекарствата за най-голямата група български пациенти, посочва Шарков като следваща стъпка. Това ще спре отпадането от терапия поради финансови причини и ще помогне за профилактиката на сърдечно и мозъчносъдовите заболявания – причина за смъртност номер 1 – преди и след пандемията. Трябва да се намали и ДДС на лекарствата, което ще намали опасността от изтеглянето на медикаменти от българския пазар.

На четвърто място е официализацията на доплащанията с публични цени, за да се намали сивия сектор.

В Националната здравна стратегия до 2030 г. пък трябва да се заложат реални измерители за развитието на здравната сфера.