В сублимен момент питал партньорките си какво искат
"168 часа" продължава поредицата от исторически материали и интервюта, посветени на близкото минало, които имат за цел да осветлят някои от най-интимните тайни на тоталитарния режим. За тях разказва Дамян Дамянов, син на Райко Дамянов, който е виден функционер от годините на социализма у нас. Роденият през 1903 г. в село Гиргини, Габровско, политик е бил член на Политбюро на ЦК на БКП, секретар на ЦК на БКП, първи зам.-председател на Министерския съвет, а като председател на Президиума на НС според тогавашната конституция - дори и държавен глава на НРБ от 1950 до 1954 г.
Синът му Дамян е магистър по философия, завършил е и история. Още като дете е прекарвал времето си със семейството на Тодор Живков и има огромен запас от автентични спомени. Самият той дълги години е работил в Института по философия към БАН, бил е съветник на двама министри на културата след 10 ноември, но през 90-те години губи не само работата, а дори и жилището си в центъра на София.
- Господин Дамянов, рисувате един портрет на Живков като женкар и любовник, който е в противоречие с това, което хората знаеха за него. Не е ли имал някакви морални задръжки все пак?
- Тодор Живков нямаше никакъв морал - така както моят телефон не е смарт, защото му липсват съответните платки, така и при него просто липсваше подобна категория. Държеше на семейството си през целия си живот, но това не му пречеше да си има връзки. Плюс това от него зависеше всичко. Кой да получи жилище, работа, и то в течение на 35 години - от първи секретар, като го направиха през 1954 г., чак до 1989 г.
Българина според мен може да го омекнеш, да го пречупиш по два начина: с бой и заплахи - тази роля тогава се изпълняваше от Държавна сигурност. Това е лошият начин. Другият е с пари, апартаменти, коли, привилегии и подаръци. Дай им апартамент от 200 кв. м на улица "Бунтовник" или на ул. "Бигла" в "Лозенец", на бул. "България", бул. "Васил Левски" или на канала, и те са ти верни. А от 60-те години направо бяха побъркани по западните коли. И всичко това
се разрешаваше
от Живков
срещу послушание.
- Все пак в един дълъг период е бил женен и всички казват, че е бил привързан към Мара Малеева...
- Той изобщо си нямаше понятие, че кръшка - има възможност и спи с някоя. А Мара Малеева според мен беше доста комплицирана психологически. Беше човечна, но всъщност обичаше най-вече съпруга си и семейството си. Тя не че не събираше бижута - много обичаше бижута, злато и валута, обаче всичко беше скрито-покрито. Когато отидеше в "Евксиноград" или някъде на посещение, се обличаше в най-скромни дрехи и ако не я познаят, тя самата не се представя. А и модата за първите дами в соцлагера беше такава. Вижте жената на Хрушчов - Нина, на снимка пред "Мона Лиза" в Лувъра с басмената рокля - леле мамо. Освен това с течение на годините Мара се разви много в ханша. Надебеля.
Ядеше много
лакомо хайвер.
Спомням си, че по резиденциите даваха на закуска от тези руските, на зрънцата, в кутии "Икра" - червен и черен. И тя изяждаше от него по едно бурканче сутрин, мажеше и по четири-пет филии с истинско масло, сирене и хубави колбаси от стопанствата. Ядеше, ядеше, ядеше... безконтролно. А иначе беше лекарка и би трябвало да се храни по-здравословно.