Всички банки са важни, част от тях се следят от ЕЦБ

https://www.24chasa.bg/novini/article/10470049 www.24chasa.bg

Всяка година БНБ определя системно значимите, сега са осем

В България  оперират 24 банки и всяка една от тях е важна, но осем са приети като системно значими. Списъкът им се определя от БНБ всяка година. За 2022 г. това са УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка, Обединена българска банка, Юробанк България, Райфайзенбанк, Българска банка за развитие и Централна кооперативна банка. Централните банкери посочват и нивото на специалния буфер за тях. За първите три той е 1%, за втората тройка – 0,75%, и за последните две - 0,50%.

Сравнение с решението на БНБ за 2021 г. показва, че няма промяна в банките, които са системно - значими, както и в размера на буфера. Знакът, който дава липсата на промяна, е, че важните банки са стабилни и продължават да отговарят на изискванията.

Какво на популярен език означава “значима банка” и какви са критериите за това? Най-общо такава е тази, от чиято дейност зависи стабилността на големи сектори от икономиката на държава, регион, съюз. Поради тази причина контролът над избраните за такива финансови институции е по-тежък, а понякога и двоен, в случая наблюдение има и от ЕЦБ. Една банка може да бъде определена за значима също и ако е една от трите най-значими банки в съответната държава.

ЕЦБ преразглежда ежегодно значимостта на всички банки под европейски банков надзор. Освен това тя провежда през годината, когато е необходимо, извънредни оценки, например във връзка с издаването на лицензи, оттегляне на лицензи или когато настъпят промени в структурата на дадена група.

За да контролира и успешно да санира рисковете в банките, БНБ използва система от т.нар. буфери. Това са: предпазен капиталов буфер, антицикличен капиталов буфер, който е различен за всяка банка, буфер за системен риск, буфер за глобално значима институция и буфер за друга системно значима институция. Целта на този за друга системно значима институция е мярка, която има превантивен характер и се отнася само за банките със системна значимост.

Целта е значимите банки да имат по-висок капацитет да поемат загуби, като така се ограничи прехвърлянето на рискове към други банки. Чрез по-високите капиталови изисквания пък се засилва устойчивостта на системните институции към неблагоприятни шокове и се подсигурява нормалното функциониране на банковата система дори във време на значителни неочаквани бъдещи загуби. Пак според европейските регламенти БНБ определя общ рейтинг за всяка кредитна институция на база на десет задължителни показателя, разпределени в четири критерия.

Всеки месец при обявяването на данните за състоянието на банковата система БНБ подрежда финансовите институции в три групи, а у нас се правят и различни други класации.

Като критерий за оценка на банката се използва нетната ѝ печалба. По този показател лидер е УниКредит Булбанк, непосредствено до нея е Банка ДСК. Следват ОББ, Пощенска банка и Райфайзенбанк.

В момента 5 банки контролират 61,6% от общите активи и 2/3 от пазара. Управление “Банков надзор” на БНБ групира банките за целите на контролните си функции и обявява подреждането им всеки месец. Централните банкери изрично подчертават, че групирането не съдържа в себе си елементи на рейтинг и не следва да се интерпретира като оценка на финансовото им състояние.

Мястото на банките в групите зависи от размера на активите им в края на всеки отчетен период. Първата група се състои от 5-те най-големи банки на база на общите им активи към всеки отчетен период, втората - от останалите, а в третата група влизат клонове на чуждестранни банки в България.