Защо в България тоталитаризмът се задържа в продължение на десетилетия и нанесе толкова поражения? Заради някакви марксистко-ленински идеали за справедливо общество? Не. Категорично е ставало дума за борба за кокала. За уреждане на свои хора. И то не само с пари, жилища и коли, а дори с по-дребни неща - като вкусно ядене и вносни дрехи и козметика, които те правят да изглеждаш нищо повече от сивата тълпа на работническите маси. Тази картина разкрива пред "168 часа" Дамян Дамянов, който като син на висш партиен функционер също е имал възможността да се докосне до облагите, отредени на малцина по времето на соца. Без всякакъв срам и съвест комунистическата номенклатура у нас процъфтява за сметка на народа, като не се докосва и с пръст до ежедневните тежнения, на които е обрекла работниците и селяните, в чието име е обявила диктатура.
Привилегиите, тази висша форма на узаконена корупция са били основната цел на всички във върхушката на БКП. Или казано с думите на писателя Георги Марков: "Привилегията доведе в целия съветски блок до невиждан
разцвет на връзкаджийството
и фактически до царството на "моя човек". Привилегията фактически е поставяне над законите. Гледал съм с очите си как единият от синовете на Боян Българанов караше колата си (БМВ) по тротоарите в центъра на София и пръскаше като пилци минувачите под изумените погледи на чужденци и наведените глави на нашите милиционери. Ако обикновен български гражданин поради небрежност сгази с колата си дете, ще прекара доста време в затвора. Ако привилегирован другар го сгази, ще прекратят веднага делото." (Из "Задочни репортажи" на Георги Марков)
"За чест на баща ми,
вместо да ми купи апартамент,
той събираше парите в продължение на години и ги даде първо да се построи ресторант в родното му село, а после купи т. нар. бахчия в центъра на селото - коментира Дамян Дамянов пред "168 часа".
- Всичко това е описано от Георги Марков, но още тогава той не е знаел, че баща ми е дал лични средства и че даде 10 000 лева за строеж на обществена сграда, която нарекоха дом "Седянка".
В нея се направи клуб на активните борци и на пенсионера, а сега в момента е кметство. Даваше и за Априловската гимназия, беше пръв по дарителството и нямаше отношение към пари и имоти лично за него."
Оказва се, че всички екстри, до които са се докосвали правоимеющите са били строго регламентирани лично от Тодор Живков. Дори и пастите, които са доставяни по линия на специалното снабдяване в домовете на червената буржоазия. Допълнително всички членове на управленските органи на комунистическата партия са имали право да получават и
притежават
чужда валута
- нещо, което е било инкриминирано за редовите граждани.
"Още през 1951 г. е създадено управление за безопасност и охрана (УБО) с два отдела - охранителен и обслужващ - разказва по този повод Дамянов. - Това управление в началото е под шапката на МВР и на министъра на вътрешните работи. Когато Тодор Живков го избират на 27 ноември 1962 г. за министър-председател с новото народно събрание след 8-ия конгрес, един месец след това, на 27 декември излиза прословутото решение Б13 на ЦК на БКП.
Именно това решение от 3-4 страници най-подробно и най-ясно регламентира привилегиите.