Днес токът в България струва 824,55 лева за мегаватчас

https://www.24chasa.bg/novini/article/10531807 www.24chasa.bg
Министърът на енергетиката Александър Николов обяви новите мерки и компенсации, които правителството предлага

Държавата плаща 1,5 млрд. лв. за замразените цени, бизнесът поиска поне още 1 млрд.

Власт и бизнес се разминаха за компенсациите за скъпия ток от декември до края на март.

Във вторник министърът на енергетиката Александър Николов съобщи мерките, които държавата е подготвила.

1,5 млрд. лв. предвидиха за компенсации на бизнеса, битовите потребители и електроразпределителните дружества. С парите се цели да се уравновесят пиковите цени на свободния пазар на ток и газ, стана ясно от брифинга на министъра.

Въвежда се коридор за компенсации с долен праг и таван за периода от декември до края на март, а не както беше през октомври и ноември по 110 лв. за мегаватчас за всеки небитов потребител. За новия по-динамичен начин първи съобщи премиерът Кирил Петков преди дни.

Подът е 185,59 лв. за мегаватчас, а таванът е реалната средномесечна цена на платформата “Ден напред” на борсата.

Компенсацията

ще е 75% от

разликата между

минималния праг

и тавана, но не

повече от 30% от

борсовата цена

Този вид подпомагане на бизнеса е на обща стойност около 940 млн. лв. до края на март.

350 млн. лв. са предвидени за електроразпределителните дружества и за Електроенергийния системен оператор, с които те да покриват разходите си по закупуване на ток за технологичните си разходи при транспортирането на електроенергията.

Това щяло да предотврати натрупването на допълнителен дефицит в системата, който иначе би трябвало да бъде платен от всички потребители. Преди налагането на мораториума върху цените на ток, парно и вода предвиденото поскъпване на тока за бита от 11,5% беше най-вече заради натрупаните загуби от високите цени на тока, който купуват енергото и ЕСО.

Във вторник стана ясно, че не са забравени и домакинствата, които ползват природен газ. Досега те не влизаха в обсега на мораториума, а и не получаваха никакви облекчения за качващите се всеки месец цени на природния газ. За техните сметки се предвиждат компенсации от 200 млн. лева.

До края на март при цени на борсата, които индустрията изчислява средно от 500 лв. за мегаватчас,

АЕЦ “Козлодуй”

ще направи

печалба от

2 млрд. лв.,

а бизнесът се

компенсира с

едва 940 млн.,

заяви обаче Васил Велев - ротационен председател на асоциацията на организациите на работодателите. Според него това са пари, които са заработени от хората, и се натрупват като свръхпечалби в енергетиката.

“Трябва да спрем да се шашкаме от високите цени на борсата. Парите остават в България, най-вече в АЕЦ “Козлодуй” и просто трябва да бъдат преразпределени, заяви Велев.

Той даде пример с други европейски държави. В Румъния таванът е 180 лв. за мегаватчас и над него сумите се изземват от производителите. В Сърбия цената за индустрията е 66,72 евро. В Гърция стоманата се произвеждала с електроенергия на цена от 35 евро. Във Франция и Германия индустрията ползвала ниски тарифи. В Испания изземват пари от енергийните компании и ги връщат на хората.

Индустрията приема долния праг в ценовия коридор от 185,59 лв. за мегаватчас, въпреки че смята за по-честно да е 150 лв., защото тогава всички печелели.

Приемат и компенсацията да е 75 на сто от разликата между долния праг и реалната цена за съответния месец на борсата. Не приемат обаче това да е не повече от 30% от нея.

Сметките им показват, че ако средната цена за четири месеца, в които ще има компенсации, е 500 лева, то 30% са едва 150 лв. и бизнесът трябва да плати 350 лв. А при 75% компенсация сумата е 235,80 лева.

Шеф в голяма индустриална фирма даде съвет - пренесете тези цени на битово ниво и си представете как ще реагирате. Ще изключите бушоните и ще запалите свещите. Така било и в индустрията.

И друг пример - за трите електроразпределителни дружества и ЕСО се предвиждат 350 млн. лв., а за 600 000 фирми - 900 млн.

Велев беше още по-краен, като заяви, че не е ясно дали голяма част от фирмите ще отворят след коледните и новогодишните празници. И допълни, че ако сме станали роби на енергетиката, можело да се очаква и бунт на робите.

Революционните настроения на бизнеса може и да бъдат потушени, защотно разработените схеми тепърва ще се дискутират. Министър Николов заяви, че това ще стане на ниво Министерски съвет.

И докато бизнес и държава спорят за парите, цената на тока стигна невиждани висоти. С доставка 22 декември

на борсата бе

ударен рекорд

от 824,55 лв.

за мегаватчас. Въпреки това България бе втора по ниски цени на тока в Европа.

Министърът допълни още, че губеща централа като държавната ТЕЦ “Марица-изток 2” няма повече да издържа футболен отбор въпреки намеци, че това ще доведе до напрежение в един конкретен град. Това било практика отпреди 30 години. Става въпрос за футболния “Берое” от Стара Загора.

Николов поясни и ситуацията с парното. Над 70% от разходите на столичната топлофикация били за природен газ, което той оцени като нискоефективно и настоя за бързи мерки от сегашния принципал и изготвяне на инвестиционна програма.

По повод доставките и микса на природен газ министърът се спря на дългосрочните договори, като

България имала

възможност за

значително

по-ниски цени

от сегашните

Той припомни, че един от газовите проекти се е реализирал за две години (“Балкански поток” - бел ред.), а газовата връзка с Гърция се строи 12 години. Текущото ръководство на “Булгаргаз” не е направило възможното за доставка на природен газ от Азербайджан, което било притеснително, допълни Николов. Заедно с “Булгартрансгаз” били изследвани възможности за доставки не само през точката Кулата - Сидерокастро. Имало опции азерски газ да влиза и от Турция през компресорна станция “Странджа”. Министърът намекна и за комисиони, но не уточни нищо повече.

Другото притеснително било, освен че първият длъжник на “Булгаргаз” е “Топлофикация София”, че вторият е ТЕЦ “Варна”, която текущо дължала 36 млн. лв. Интересни били обемите газ, които се търгували с определени контрагенти, насочени към износ на значително по-високи цени.

Министерството на енергетиката вярвало на експертния потенциал на надзорните органи на енергийните дружества, те щели да бъдат оставени да работят необезпокоявани, но това нямало да е в дългосрочен план.

Успоредно с разработването на механизми за компенсиране екипът на Министерството на енергетиката работи активно и по стратегически задачи. Очаквало се от следващата година в България да заработи мощност от 1 гигават за производство на ток от слънце. Проучват се и възможностите за изграждане на завод за съхранение на ток. Министерството планира и мерки за улесняване на административните процедури при изграждане на ВЕИ мощности за собствени нужди.