И без да са Гети, лекари, адвокат и младо семейство “осиновиха” мозайките на Бузлуджа

https://www.24chasa.bg/novini/article/10553065 www.24chasa.bg

Следващият етап на проекта за консервация на “чинията” ще позволи от лятото посещения на туристи в паметника

“24 часа” отличава Достойните българи на годината” от 2003 г. За тези 18 г., през които над 700 души бяха удостоени с престижното звание, инициативата се наложи като каузата, която утвърждава доброто у българите и намира новите герои на нашето време.  

Доброто в България има много лица. Четете защо толкова много хора милеят за един паметник и как помагат за съхранението му.

Те са на различна възраст, живеят дори в различни държави, но неочаквано станаха роднини, “осиновявайки” мозайки на връх Бузлуджа.

Със средствата на 10 основни дарители и рокфест на върха 14-те мозайки от външния кръг в бившия Дом-паметник на БКП на Бузлуджа бяха консервирани и предпазени със защитно покривало от тежките атмосферни условия през зимата.

Лекари, наследничка на модел на Майстора, адвокат, фирми и дори един германец се включиха в кампанията “Осинови мозайка” на фондация “Проект Бузлуджа”, благодарение на която мозаечните пана ще посрещнат зимата, без повече да се рушат.

Година по-рано по същия начин бяха защитени и мозайките от вътрешния кръг, но с пари от американската фондация “Гети”.  

И без да носят фамилията на обявения през 1957 г. за първи американски милиардер Жан Пол Гети, ентусиасти - българи и чужденци, се включват с труда си в спасителната акция.

Даренията за

външния кръг

са по 5 хил. лв.,

а две от тях по 7 хил. заради по-голямата площ на мозайките.

Фондация “Гети” предостави $ 185 хил. за план за опазване и управление, който включва проучвания, технически обследвания и лабораторни анализи за състоянието на монумента на Бузлуджа. Дом-паметникът на БКП е първата сграда у нас, получила финансиране от тази фондация, година по-късно за историческата сграда са отпуснати още $ 65 хил за спешни мерки за стабилизация на мозайките.

Монументалната сграда, наподобяваща летяща чиния, е в окаяно състояние. Покривът е разрушен, стените вътре и вън са в графити, а мозайките от цветни камъчета се рушат. Средствата са предвидени не за реставрация на мозайките, а за тяхната стабилизация, за да се спре разрушителният процес и да могат да изчакат момента, в който ще има покрив.

  “Само в рамките на два месеца успяхме да съберем средства и да опазим мозайките от разруха. В кампанията се включиха над 100 доброволци. Подобен успех за опазване на културно наследство е изключителен за България”, заяви създателят на проекта арх. Дора Иванова.

Тя създава фондация “Проект Бузлуджа” през 2015 г. с цел запазване на сградата чрез повишаване осведомеността по въпроса и осигуряване подкрепата на политически и професионални общности, медии и граждани.

Фондацията подпомага за цялостната преоценка на паметника и неговата социално-икономическа стойност.

Дора завършва архитектура в Техническия университет в Берлин. Вече 6 години работи за опазването и реставрирането на монумента и популяризирането на инициативата. Тя координира международен екип от специалисти, обединени от каузата да възобновят и съхранят сградата.  

Повечето “осиновители” научили случайно за инициативата, но веднага са се запалили да помогнат. И никой от тях не говори за идеология. Сред тях е и д-р Константин Стоичков, който от 18 години живее и работи в чужбина. Онколог-дерматолог, сега той е в Брюксел, където

с екип

разработва

умни лекарства

срещу рака

На тържеството в Казанлък, на което бяха връчени сертификатите на дарителите, той дойде с 84-годишната си майка д-р Невяна Стоичкова, също онколог, която е от града на розите.

“Включих се в кампанията без никакво колебание, защото този паметник е символ на постигнатото от поколението преди нас. Смятам, че е важно да се гради, вместо да се руши. И че в обществото ни трябва да има диалог, в който всеки да уважава мнението на другия. Научих случайно за този проект.

Аз следя постоянно новините от България в интернет и изведнъж ми се появи статия за този проект. Било е през 2015 или 2016-а, миналата година пак попаднах на подобен текст и се впечатлих от това, което е направено.

  Свързах се с Дора Иванова, дори я посетих в Берлин, докато тя живееше там, за да разбера с какво мога да помогна. Обсъдих идеята с колеги и приятели, имаме много съмишленици. Бях в “чинията” на Бузлуджа - наистина е страшно там,

доплака ми

се, като видях

разрухата

Но съм готов да помогна и за ремонта на покрива, дори си харесах за “осиновяване” едно парче от него откъм пилона. Впечатлен съм, че в инициативата се включват предимно млади хора, които дори не са живели в онова време и не влагат в това емоция, характерно за нас като народ”, казва д-р Стоичков.

Избрал да “осинови” мозайката “Десети конгрес” с автор Стоимен Стоилов, защото благодарение на приятел

вече притежавал

картина от този

творец

“Сега авторът живее в Австрия, но знае за идеята да се консервират мозайките.

Дори с Дора разговаряха по телефона, уговарят възможността да се видят. Но аз бих избрал всяка друга от мозайките, за да помогна”, допълни д-р Константин Стоичков.

Освен официално име част от мозайките имат и неформално според това какво е изобразено на тях, поясни арх. Иванова. Например "Десети конгрес" е и "Свободата", "Пети конгрес" е "Последното момиче", а "Априлски възход" - "Икар". 

Семейство Димитър и Димана Шопови от София са избрали тъкмо мозайката на Димитър Киров “Априлски възход”. Една от причините е, че авторът бил приятел на дядото на Димана, която е от Несебър. Но по-важното за нея било, че доброто е заразно.

Сантиментална нотка има и в избора на доктора на инженерните науки Красимира Димитрова, която работи в Германско-българската търговска камара. Тя е предпочела творбата на Александър Терзиев “Пети конгрес”.

  “Още като я видях, нещо ми подсказа, че това е “моята мозайка”. На нея момичето е в бяло, с вдигнати нагоре ръце, пред него има фриз от червени макове. Това ми напомня на картината на Майстора “Българска мадона”, на която момичето от кюстендилското село Шишковци е изобразено в бяло на фона на червени ябълки.

Всички знаят, че

това е Дафина,

която умира през

1934 г. само на

17 г., покосена

от туберкулоза Погребана е със същата бяла носия, в която е на картината на Майстора.

Но всъщност тя е сестра на моя дядо, по-късно от същата болест умират сестра й и майка й.

Майстора я рисува най-напред, когато била на 13-14 г., а втория път два месеца преди смъртта й. Завършва картината малко по-късно и я подарява на бащата - моя прадядо.

Тази картина е наша семейна собственост, но след смъртта на майка ми я предоставих на галерията в Кюстендил, за да я видят повече хора. Тогава предпочетох да остана анонимна, но сега разкривам, че аз предоставих картината.  

От 2017 г. се занимавам с това да опазя историята на моя род от Шишковци Никеви, известен и като Котеви, от който има модели на Майстора, разкри Красимира Димитрова. И допълва, че е готова да се върне на Бузлуджа като доброволка.

Сред “осиновителите” е и авторът на проекта на “чинията” арх. Георги Стоилов, който избрал мозайката на брат си Иван Стоилов-Бункера “Грижа за децата”.

Дарител е и IT специалистът от Германия Доминик Шпац, който признава, че Бузлуджа го спечелила за България.

Друг “осиновител” - Мелиха Неби, която има хотел на върха, обеща скоро да прекарат и нова пътека, по която желаещите да стигат по най-късия път до монумента.

Кметът на Казанлък Галина Стоянова също е “осиновителка”, нейният избор е “Жената в нашето общество” с автор Иван Б. Иванов.

Тъкмо тя хвърли предизвикателство към общинските съветници от своя град.

“Време е да

събудим

Бузлуджа”,

каза тя. И предложи: “Ако държавата, която е собственик на паметника, продължава да е лош стопанин и да не се интересува от него, нека общинският съвет да гласува решение, с което той да бъде предоставен на община Казанлък за стопанисване и управление, както направихме с тракийските гробници на наша територия.

Някой ще каже, че това е голяма лъжица за нашата уста, но трябва да мислим смело, когато се събуждаме и пред очите ни е Бузлуджа”, каза тя.

Галина Стоянова съобщи, че от 13 септември обектът е със статут паметник на културата с национално значение, след като за това е подписал служебният министър на културата Велислав Минеков. 

Сега годишно "чинията" се посещава от близо 50 хиляди неорганизирани туристи. От фондация “Проект Бузлуджа” правят план-сметка, според чийто песимистичен вариант много от тях ще си купят билет и ще влязат, ако това е позволено.

“Желанието ни е да изчистим покрива и вътрешността, да осигурим подходи и след като обезопасим обекта, да го отворим за туристи още през идното лято”, разкрива арх. Дора Иванова. Тя прогнозира, че цената на билета би била между 10 и 30 лева, каквито са обикновено цените на подобни места.

“Ако отворим пилона и хората могат да се насладят на гледката от 70 метра височина, вероятно туристите дотук ще се удвоят. Ако вътре провеждаме концерти и други културни прояви, те ще се утроят и паметникът ще се самоиздържа и ще носи приходи”, така Иванова минава към оптимистичния вариан на тяхната план-сметка.

Ето защо следващата инициатива на фондацията ще бъде “Отвори Бузлуджа”. Посетителите обаче засега няма да виждат консервираните мозайки, които ще останат под покритието си, докато не бъде ремонтиран покривът на сградата. Вече се мисли и за това как могат да бъдат привлечени средства - този покрив е с площ 2500 квадратни метра и по най-груби сметки за нужни към 5 милиона лева за ремонта му. "Можем да вземем дългосрочен заем, да ползваме пари от европейски програми или да разчитаме на дарения",  казва още арх. Дора Иванова.