Американска фондация 2 г. дава стипендия на младия естествоизпитател от Стара Загора - част от националния ни отбор по природни науки, който още чака златния си медал от Казахстан
Мечтае да учи в университета “Джон Хопкинс” в Балтимор
Той е трето поколение от фамилията, отдадено на науката
Американска фондация за България вече втора година дава стипендия на Мирослав Минчев, единайсетокласник в природо-математическата гимназия “Гео Милев” в Стара Загора, за многобройните му успехи, постигнати на олимпиади и състезания по природни науки. Такава стипендия получават около 30 български гимназисти.
“Да не се бърка с “Америка за България”, предупреждава момчето.
Мирослав вижда бъдещето си като доктор на науките в областта на природните знания. Готви се да кандидатства в американския университет “Джонс Хопкинс” в Балтимор, Мериленд, защото по думите му това е един от най-добрите университети с биологични и биохимични специалности.
“Първо ще стана бакалавър по някоя от биохимичните специалности, после ще видим.
Медицината ми е
интересна, но
не искам да я
практикувам
Все пак има и програми за научна дейност в областта на медицината, без да си практикуващ лекар”, каза пред “24 часа” ученикът.
За САЩ ще трябва да пише есе по зададена от университета тема на английски, в помощ за класирането ще му бъдат и наградите и медалите от олимпиади и научни състезания, които е получил като гимназист. А Мирослав ги има в изобилие.
Той беше част от националния отбор на България по природни науки за IYNT - турнир на младите естествоизпитатели. Тимът ни стана абсолютен шампион в конкуренцията на 84-ма ученици от 10 държави, сред които и Нова Зеландия.
“Отборът ни беше от 6 състезатели - аз, едно момиче от Перник и четирима от София, все отличници по физика, химия и биология. Самият турнир беше с домакин Казахстан, но се проведе онлайн, не пътувахме никъде. Това беше между 11 и 15 август миналата година, отхапа ни от лятната ваканция, но не съжалявам”, разказва Мирослав.
За да попадне в националния отбор, трябвало да се яви на квалификация за подбор. Състезателите решават една от 17-те задачи за самия турнир. Те са зададени предварително от организаторите. Изискват да се проведе експеримент и да се направи теоретичен анализ на изводите от него.
“Не се търси предварително зададен резултат, той може да бъде всякакъв, стига изследването да е правилно”, разказва Миро.
“Задачите са много интересни, теорията за тях е комплексна,
за
експериментите
се иска авторска
идея
и малко креативност, трябва и материална база”, допълва гимназистът.
В някои случаи екипировката е сериозна - негов съотборник например имал астрономическа задача и трябвало да използва за решението си телескоп, като улавял звуци от Космоса. Мирослав си избрал далеч по-земна. Предпочел да работи с метод, който събира кислорода, който се получава при фотосинтезата от зелени растения, и да измери събраното количество.
“Не беше дефинирано какво да е зеленото растение, но аз работих със зелени водорасли, тъй като за метода, който измислих, ми трябваха водни растения. Водораслите не отделят голямо количество кислород, но при тях интересното е, че това, което отделят, го абсорбират и след това част от него използват отново за дишането си”, споделя Мирослав Минчев.
“На състезанието
проведохме 6
квалификационни
битки.
Спечелихме
и шестте,
с което отборът бе обявен за абсолютен шампион. Тези битки се водят между 3 отбора. Всеки един излъчва опонент, който поставя задачата на противника си, докладчик, който решава дали да приеме задачата и дава отговора си, и рецензент. Последният през цялото време слуша как водят научния си дебат противниците и накрая обобщава как се е провела дискусията. Оценката за представянето на тримата се дава от жури. Всеки докладчик има право до 4 пъти да откаже задача, след това точките се намаляват”, разяснява правилата Миро.
Всичко това трябвало да стане за определено време - 8 минути се дават за представяне на задачата, 5 минути е дебатът по нея т.н.
Българските ученици още чакат златните си медали, които са завоювали. “Може и да са на някоя митница”, допуска старозагорското момче.
Миро е редовен участник в олимпиадите по физика и химия. През 2020 г. завършил на второ място в националната олимпиада по физика, м.г. е трети по химия. “В две последователни години съм в топ 3”, обобщава Мирослав.
В областта на физиката е
посещавал и
лекции в школата
на прочутия
учител от
Казанлък
Теодосий
Теодосиев,
Твърди обаче, че предпочита химията. “Това, което харесвам на олимпиадите по химия, е, че задачите в тях са много практични. По принцип винаги има 2 задачи от сферата на органичната химия, които са изключително забавни.
Например да се направи синтез на някакво лекарство. Веднъж ми се падна да направя синтез на силденфил, чието търговско наименование е виагра. В условието на задачата ти представят схема за синтез на продукта и някакви изходни вещества, по тях трябва да се ориентираш накрая как изглежда формулата на този продукт”, вълнува се Мирослав.
Той е носител и на наградата “Млада Загора” в направление “Наука и образование” за 2020 г. Тя му бе връчена от кмета на Стара Загора Живко Тодоров.
Ученикът е щастлив, че много хора от неговата фамилия се занимават с наука и могат да му помагат. Както се казва, у него я има закваската на учения.
Баба му и дядо му навремето са се занимавали с инженерни науки към Института по роботика към БАН, другата му баба е пенсионирана учителка по физика. Баща му е ветеринар, а майката на Мирослав по думите му “много добра по математика и неосъществен лекар”, е мениджър в голяма фирма за свещи и парафини. “Там имат много интересна лаборатория, в която съм помагал. Правят анализи на твърдостта на восъка, количеството на липиди в него и т.н.”, разказва Мирослав.