Разговор за пари вместо за вируси идва с новите лидери в трите големи икономики на Евросъюза

https://www.24chasa.bg/novini/article/10609123 www.24chasa.bg
Лидерите на най-големите икономики в ЕС се събраха на среща на Г-20 в Рим през октомври. СНИМКА: РОЙТЕРС

Виктор Орбан мери сили с цялата унгарска опозиция, обединена срещу него

Балансът на силите се променя в трите най-големи икономики на Европейския съюз. Нова власт идва и в редица по-малки членки на блока. Политическият преход е натоварен със значителни очаквания, след като последните две години несъмнено бяха огромно предизвикателство за икономическата система на ЕС. Пандемията не е приключила, но за Европа става все по-спешно да заговори за пари предвид забавения растеж и милиони застрашени работни места.

Значителна е заплахата от възраждане на настроенията в части от ЕС срещу европейската общност като обединение. Отслабените икономики, общественото недоволство от основните политически партии и вероятното нарастване на имиграцията може да укрепят подкрепата за популистките партии на крайнодесните и крайнолевите.

След като най-влиятелната германка напусна политическата сцена, ЕС трябва да докаже, че все още има лидери като Меркел с качествата, необходими, за да се насочи блокът към възстановяването.

Няколко неща обаче може да се объркат: неконтролируема вълна от по-смъртоносни варианти на коронавируса, които забавят икономическия растеж; руска военна офанзива срещу Украйна; полска или унгарска блокада на европейските институции в битката за върховенството на закона и фондовете.

Нито един от тези най-лоши сценарии не е крайно вероятен. А и

има неоспорими основания

да бъдем по-оптимистични

за предстоящата година.

Изборният пейзаж обещава да е наситен с привличащи вниманието гласувания както в силните икономики на ЕС, така и в малките държави, които винаги показват амбиция да бъдат по-значими членки.

Идва ново поколение лидери в Европа!

ГЕРМАНИЯ

В Берлин туко-що се сформира тройната “светофарна коалиция” между лявоцентристките социалдемократи, Зелените и либералните, пробизнес Свободни демократи. Новото правителство обещава да декарбонизира германската икономика и да инвестира в дигитализация.

В същото време идеята му е да следва стабилна фискална политика след 2023 г., когато ефектът от стимулите за справяне с пандемията ще е избледнял. Тези цели ще повлияят на европейските дискусии за това как да се актуализират фискалните правила - тема, която участниците на пазара следят отблизо.

И докато на хартия споразумението изглежда като продължение на външната политика на Ангела Меркел, Зелените - чийто лидер Аналена Бербок бе назначена за външен министър - заемат по-твърда позиция спрямо Русия и Китай, отколкото техните коалиционни партньори.

Зелените постигнаха небивал успех с включването си в управляващата коалиция, а самата

Аналена Бербок стана първата

жена - външен министър в

германската история

Макар да се размина с канцлерския пост, 41-годишната Бербок става все по-влиятелна в германската, а като шефка на МВнР и в европейската политика. Пряк ефект за ЕС се очаква да има от факта, че тя е категорично против “Северен поток 2”, защото смята, че Германия и ЕС не може да жертват енергийната си сигурност и да позволят да бъдат “изнудвани” от Русия с цените на горивото. За свой приоритет определя и “увеличаването на натиска върху Русия” относно ситуацията с Украйна, като все пак посочва, че постигането на стабилност в региона е по-важно от украинските амбиции за влизане в НАТО.

Новата германска власт също дава ясно да се разбере, че няма да бъде снизходителна, когато става въпрос за действия на националистическите управляващи на Полша и Унгария за подкопаване на независимостта на съдебната система, за ограничаване на свободата на медиите и гражданските права и за отхвърлянето на приоритета на европейското пред националното законодателство.

Очакава се твърдата подкрепа от Берлин и Париж да постави Еврокомисията в силна позиция и тя да продължи да бави парите за възстановяване на Варшава и Будапеща поне докато не спазят решенията на Съда на ЕС.

Малко вероятно е унгарският премиер Виктор Орбан да отстъпи преди парламентарните избори в страната си през април. Проевропейски обединен опозиционен фронт обаче този път може да се окаже най-силната заплаха за цялото му нелиберално управление.

УНГАРИЯ

Орбан или Европа. Това решават унгарците на парламентарните избори през април. Виктор Орбан, ръководител на крайнодясната партия “Фидес”, е премиер от 2010 г. Той се представя като защитник на християнските ценности. Орбан казва също, че иска Унгария да остане в ЕС, въпреки че яростно се бори срещу блока, който според него потъпквал суверенитета на Унгария.

Неговите критици, а той има много както у дома, така и в чужбина, коментират, че Орбан убива демокрацията.

Ето защо Унгария бе единствената страна от ЕС, която президентът на САЩ Джо Байдън не покани на своята среща на върха за демокрацията през декември.

Орбан попадна под обстрел и заради редица нарушения на правата на човека, особено срещу мигранти и членове на ЛГБТК+ общността.

Срещу дългогодишния лидер,

и то с немалки шансове, се

изправя Петер Марки-Зай

Шест опозиционни партии от целия политически спектър се споразумяха да обединят усилията си и да свалят Орбан. “Днес променихме и опозицията”, каза 49-годишният консерватор, след като бе избран за кандидат на обединението. “Изходът не е нито вляво, нито вдясно, а само напред”, допълни той. Марки-Зай е кмет на град с 40 хил. души в Южна Унгария и с трудно произносимо име - Ходмезьовашархей.

Самият той определя себе си като консерватор и някогашен гласоподавател на “Фидес”, разочарован от корупцията в управляващата партия и авторитарния стил на управление на Орбан. Скорошна анкета показва, че опозицията изостава от “Фидес” само с два процентни пункта.

Предимството на Марки-Зай е, че като консерватор, убеден католик и баща на седем деца той би могъл да спечели тези избиратели, които са с консервативни нагласи, но вече не са убедени в управлението на Орбан. Той има и силна подкрепа от младите - средната възраст на избирателите му е под 40 години.

ЕС откровено би празнувал идването на Марки-Зай особено заради свалянето на Орбан, направил Унгария най-враждебната към Европа страна от 27-те членки на блока. Но чуждестранна намеса - включително от съюзниците на Тръмп в САЩ - може да даде предимство на Орбан. Американските консерватори ще проведат своята конференция точно в Будапеща през март в подкрепа на Орбан. А ядрените и железопътните сделки, изградени със заеми от Китай и Русия, дават на тези страни личен интерес от победата на Орбан.

ФРАНЦИЯ

Европейските надежди са в Париж Еманюел Макрон да си осигури втори мандат на президентските избори през април. Макар действащият президент все още да не е обявил намерението си да се кандидатира, в момента той се класира първи сред всички кандидати. Има обаче и достатъчно време за промяна на социологическите проучвания, още повече че новите кандидати тепърва формират плановете си за президентството.

Най-бързо подкрепата си увеличава канидатката на дясноцентристката Републиканска партия Валери Пекрес - министър на висшето образование и науката при бившия президент Никола Саркози.

Умерено дясна и представител на центристкото крило,

Валери Пекрес се описва

като “две трети Меркел,

една трета Тачър”

Защитава десни икономически тези за намаляване на данъците, орязване на социалните придобивки и съкращаване на администрацията. Обвинява Макрон в разрушаване на публичните финанси.

Пекрес призовава за “европейско пробуждане”, като предлага затягане на шенгенското пространство за свободно движение. Тя иска да се сложи край на разширяването на ЕС - включително чрез прекратяване на преговорите за присъединяване с Турция. В кампанията си изтъква и нуждата от затягане на правилата за експулсиране на нелегални имигранти, за да откъсне подкрепата от крайнодесните съперници Марин Льо Пен и Ерик Земур.

Льо Пен, лидерката на Национален сбор, стартира третата си кандидатура за президент. За разлика от Макрон тя е твърдо против ЕС. Изправена е пред жестока конкуренция от дясно от Ерик Земур, телевизионен експерт, често сравняван с Доналд Тръмп.

Дори Макрон да запази президентството, той трябва да се бори и да спечели парламентарните избори през юни, ако иска да управлява страната ефективно. Затова се очаква той да се съсредоточи върху вътрешните въпроси - поне до края на юни. Тази дата има значение, защото Франция е ротационен председател на ЕС за първата половина на 2022 г.

Амбицията на Макрон е още през март държавите членки да подпишат нов амбициозен проект - “Стратегически компас”. Той на практика е оперативно ръководство за вземане на решения, което би осигурило на ЕС постоянни войски и обща стратегическа политика. Но много държави членки имат сериозни резерви относно предложението, вариращи от цената му до факта, че предложението дори не назовава Русия.

Победа на Макрон би означавала, че Франция все още ще има проевропейски лидер, който иска да работи с Германия и Италия за реформиране на региона.

Всички признават, че публичните инвестиции ще бъдат от ключово значение за успеха на зелените и цифровите трансформации и че остарелите ограничения на дълга и дефицита не трябва да пречат на това. В тази насока Макрон и италианският премиер Марио Драги съвместно призоваха за реформа, за да увековечат колективните заеми от ЕС извън временния фонд за възстановяване, създаден през 2020 г. Оставането на Макрон на власт ще помогне и за продължаване на френско-италианкото сътрудничество особено при несигурното германско лидерство.

ИТАЛИЯ

Италия и целият ЕС чакат с нетърпение да разберат дали Марио Драги ще остане премиер на страната, или вместо това ще избере да бъде следващият президент. Мандатът на настоящия държавен глава Сержо Матарела изтича на 2 февруари.

Драги е ръководител на технократично правителство, подкрепяно от различните политически групи в италианския парламент. Ако остане министър-председател до изборите през 2023 г., ще осигури на Италия безпрецедентно влияние върху ключовите европейски политики през следващата година.

Марио Драги ще ръководи и

харченето на рекордните 191 млрд. евро

по плана за възстановяване. Кой би могъл по-добре да надзирава този процес от бившия президент на Европейската централна банка?

Като президент - до голяма степен церемониална позиция в Италия - Драги би имал по-малко пряко влияние върху италианската политика. Той обаче събира най-голяма подкрепа за високия пост.

Ако не ръководи коалицията, простираща се от радикалното ляво до популисткото дясно, съществува риск тя да се разпадне, а Италия да тръгне към нови избори - правителствата там се разпадат средно на всеки 13 месеца.

Думата има парламентът. Кандидатите за президент в Италия обикновено не се обявяват предварително преди изборите, които се провеждат чрез тайно гласуване на депутатите от горната и долната камара, както и на представителите на 20-те региона на страната.

“И все пак президентството на Драги може да бъде политически стабилизиращ фактор през следващите 7 години”, казва рейтинговата агенция “Фич”. Новата силна двойка на ЕС Драги и Макрон ще помогнат за запълването на вакуума, оставен от току-що напусналата Меркел.

Въпреки несигурността, която носят политическите промени, някои положителни тенденции пораждат оптимизъм. Огромните инвестиции, планирани за възстановяването на ЕС, трябва да помогнат за намаляване на риска от политически турбуленции в някои държави членки. Крайно време е да се говори за пари, затова Еврокомисията и Европейският съвет ще определят нови фискални правила, които да заменят остарелите мерки на Пакта за стабилност и растеж, прекратени през 2020 г. поради пандемията.

Консолидирането на френско-италианските отношения може да осигури лидерството, от което ЕС се нуждае, за да постигне икономическия растеж, предвиден в плана за възстановяване. Новата германска коалиция вероятно ще подкрепи инициативи за стимулиране на публичните инвестиции за модернизиране на скърцащите транспортни, телекомуникационни и енергийни мрежи и за постигане на амбициозните цели за борба с изменението на климата.

За първи път гражданин на

Малта стига до шеф на ЕП

С настъпването на новата година идва и голяма промяна в единствена пряко избирана институция на ЕС - Европейския парламент. Роберта Мецола ще разбере дали ще стане първият малтийски гражданин, назначен на важен пост в ЕС, когато след две седмици бъде избран нов председател на ЕП. През ноември Мецола бе избрана за кандидат от нейната Европейска народна партия (ЕНП).

Ако получи назначението, тя ще поеме ръководството от Дейвид Сасоли от групата на социалистите и демократите. Това ще бъде най-престижната европейска политическа длъжност, заемана някога от гражданин на Малта.

Юристка, многодетна майка и активна евродепутатка, през октомври 2020 г. тя шашна чиновниците, внасяйки 36 поправки на обикновена, необвързваща резолюция за върховенството на закона в България.

В поправките ѝ се казваше, че протестите срещу българското правителство през миналото лято са платени от укриващ се в чужбина бизнесмен, очевидно визирайки Васил Божков. В други поправки се отправяха нападки срещу президента Румен Радев и съветниците му Пламен Узунов и Илия Милушев, макар имената им да не бяха споменати. Тези поправки впоследствие бяха отхвърлени от евродепутатите.

В исторически план председателството на ЕП се върти между групите на ЕНП и С&Д. Сасоли обаче обяви, че няма да се кандидатира отново, а С&Д заяви, че няма да издигне кандидат, и така все по-вяроятно е шефка на ЕП да стане Мецола.

По регламент шефът на една от най-важните европейски институции се избира от евродепутатите за мандат от две години и половина. След изтичането му той може да бъде заменен или да остане на поста за още толкова време, ако 50% плюс един от гласуващите пожелаят това.

Засега обаче подкрепата ѝ от социалистите не е сигурна. Лидерът на С&Д Ираче Гарсия Перес каза, че групата ще организира изслушване през втората седмица на януари, преди да вземе решение за своя вот. Източници в Брюксел твърдят, че шансовете на Мецола са доста големи.