Бизнесът: 781 лв. ще е минималната заплата, не 710 лв.

https://www.24chasa.bg/novini/article/10659861 www.24chasa.bg
ВАСИЛ ВЕЛЕВ

Да се определя по професии и да се договаря с браншовите организации, настояват работодателите

Чисти 350 евро искат синдикатите, трябвало брутно да е поне 730 лв.

Половината работници в България ще са на минимална заплата, ако правителството изпълни намеренията си да я вдигне от 650 на 710 лв. Освен това увеличението ще постави на риск цели сектори, предупредиха от бизнеса.

От април минималната заплата да е 710 лв. планира в разчетите на бюджета финансовият министър Асен Василев.

“Има седем икономически дейности с четвърт милион работници- облекло и текстил, охранителният бизнес, туризъм и др., където средният осигурителен доход е по-нисък от предлаганата минимална заплата от 710 лв. Освен това 710 лв. не е брутна минимална заплата, а основна. Така като прибавим към нея и ангажимента, който е само в България - клас прослужено време, тя вече става 781 лв., защото средният процент на класа е 10”, обясни председателят на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) в България Васил Велев. Фирмите в тези сектори или трябва да затворят, или да минат в сивия сектор, предупреди той. Изход за компаниите щяло да е да сключват

трудовите договори за половин работен ден или 3/4, а всъщност хората да работят на пълен 8-часов ден

Неговите разчети показват, че в момента минимална заплата получават една трета от работниците и служителите.

“Ако я увеличим непремерено на 710 лв., ще се доближим до това половината работници да работят на минимална заплата. Ще стане като с пенсиите - половината пенсионери получават едно и също от стремеж доходите да се вдигат не спрямо работа, а с административно решение”, каза още Велев. И даде за пример, че сега няма значение дали човек се осигурявал на пълно време 40 г. и е бил със средна квалификация и средна заплата, или е на ниска заплата, даже под минималната, накрая половината получават минимална пенсия.

Разчетите на работодателите показват, че при 710 лв. минимална заплата темпът на нарастването ѝ към БВП на глава от населението ще е най-висок в ЕС.

Бизнесът настоява минималната заплата да е различна и да се договаря по икономически дейности и между браншовите организации. “Тя не трябва да се определя административно от държавата. За някои икономически дейности минимална заплата от 710 лв. е малко, а за други е много”, каза още Велев. Според бизнеса този подход работи по-добре от административното определяне на минималната работна заплата, защото в страните, където тя е договорена между синдикати и работодатели, е с 60% по-висока в сравнение с останалите държави.

По този начин ще отпаднат и минималните осигурителни прагове.

Бизнесът и синдикатите от години настояват минималната заплата да се определя според икономическите дейност. Това бе заложено и в тристранното споразумение с бившето правителство на Бойко Борисов и бизнесът настоява да се изпълнява и от новия кабинет.

Според КНСБ обаче е възможно

минималната заплата да се вдигне два пъти през 2022 година,

като второто увеличение може да е с актуализацията на бюджета, която е заложена да се направи от 1 юли.

“Една възможност, която може би също ще се обсъжда, е едно по-малко увеличение от 1 март на минималната заплата и възможно второ увеличение – от 1 юли, за да може на стъпки тя да се приближава към числа, които са много по-близки до издръжката на живот”, обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Според него, преди да влезем в еврозоната, правителството ще има амбиция минималната заплата да нарасне значително от сегашните нива.

“Това трябва да стане в рамките на две години. Най-вероятно през тях ще имаме повече от едно увеличение годишно на минималната заплата. И тази, и следващата година”, каза още Димитров пред БНР. Амбицията на правителството е България да влезе в еврозоната в началото на 2024 г.

В момента 870 000 души у нас работят на минимална заплата. Според предварителни разчети кумулативната инфлация ще мине 8% през декември. Това е и една от причините КНСБ да настоява минималната заплата да е поне 730 лв. Българите, работещи на минимална заплата през 2021 г., са

загубили един процент от покупателната си способност,

подчерта Димитров. Освен това те могат да си позволят най-малко количество малоценни стоки (като хляб), сравнено с останалите европейски граждани. Нетният размер на минималната заплата в България трябва да е 350 евро, за да имаме нетната покупателна способност на гражданите на минимална работна заплата в Румъния, показват изчисления на КНСБ.

Освен това всички обезщетения и пенсиите трябва да растат съобразно с тези числа.

Заложените 6,1% ръст на пенсиите от 1 юли очевидно няма да стигнат

Според нас 6,1% увеличение няма да даде възможност да решим този проблем, който депутатите създадоха с тези 120 лева, а именно да няма пенсии от 1 юли, които да са по-ниски от сбора на пенсията плюс добавката. Това най-вероятно ще значи двойно увеличение от това, което се предвижда”, изтъкна Пламен Димитров.

Управляващите не са готови за разговора за данъчна реформа и това е жалко, заяви синдикалният лидер.