Достойните българи - как виждат страната ни след 10 години

https://www.24chasa.bg/novini/article/10666419 www.24chasa.bg
Голямото отличие - копие на ритона от Панагюрското златно съкровище

Вестник “24 часа” ще благодари за 19-и път на специална церемония на онези сънародници с големи сърца, които със своите дела са ни карали да се чувстваме горди, че сме българи. Помагали са без корист на бедстващи и страдащи. Отстоявали са добри каузи. Спасявали са, щедро са дарявали, градили са безвъзмездно. Имали са куража да променят.

Попитахме номинираните за достойни българи на годината “Как си представяте България и българите след 10 години?”. Вижте какво казват те тук и в следващите броеве.

Вижте и вдъхновяващите истории във видеовизитки на фейсбук страницата на “24 часа”. Разказваме историите с тези кратки видеа, а вие можете да ги подкрепите с харесване или споделяне. Нека повече хора научат имената им и се вдъхновят от тези постъпки.

Отличията “Достойните българи” се връчват от 2003 г. и през изминалите 19 години инициативата се наложи като каузата, която изтъква обикновените хора, давали вдъхновяващ пример, и намира новите герои на нашето време.

Арх. Дора Иванова: Държава, пълна с енергия и стартъпи - от нас зависи

Арх. Дора Иванова създава фондация “Проект Бузлуджа” през 2015 г. с цел запазване на Чинията, бившия дом-паметник на БКП. Вече 6 години работи за опазването и консервацията на монумента и популяризирането на инициативата. Тя координира международен екип от специалисти, обединени от каузата да възобновят и съхранят сградата. И никой не говори за идеология.

Вярвам, че ще се извърви път за качествено нов подход към културното наследство, което да позволява успешното и устойчиво опазване на хилядите значими места в България, включително и на паметника на Бузлуджа. През 2032 г. той вече ще функционира като иновативен културен център за изкуство, история и събития. Този и много други примери за успешни културни обекти ще развият стратегически промени, които ще доведат до по-качествен и високоплатен туризъм и развитие на бранда България, но най-вече ще допринесат за по-висока самооценка и усещане на хората, че живеят и искат да живеят на това изключително място.

Представям си държава, пълна с енергия и стартъпи, излязла от индустрията на колцентровете и аутсорсинга и стъпила здраво в развитието на нови технологии и иновации. Представям си по-добре развито земеделие, което да снабдява локалния пазар с необходимите продукти.

Представям си здравеопазване, което да може да покрие животоспасяващи лечения за своите граждани без необходимост от набирателни сметки. Представям си образование, което вълнува и ангажира талантите на децата. И най-вече, представям си България с дългосрочни цели и стратегии. И всичко е възможно при една малка, но фундаментална промяна в мисленето: “От нас зависи”.

Семейство Димана и Димитър Шопови: С малки стъпки всеки да прави това, което досега е очаквал от другите

Семейство Димана и Димитър Шопови от София са сред 10-те основни дарители, с чиито средства 14-те мозайки от външния кръг в бившия дом-паметник на БКП на Бузлуджа бяха консервирани и предпазени със защитно покривало от тежките атмосферни условия през зимата. Те са “осиновили” мозайката на Димитър Киров “Априлски възход"/Икар”. Една от причините за това е, че авторът бил приятел на дядото на Димана, която е от Несебър. Но по-важното според семейство Шопови е, че доброто е заразно.

След 10 години българите ще сме такива, каквито вярваме, че сме и днес - трудолюбиви, усмихнати, интелигентни и образовани, с вкус към хубавото в живота и тънко чувство за хумор.

Това, което се надявам да надградим за следващите 10 години, е да започне всеки от нас с малки стъпки, в своето ежедневие и според собствените си способности да прави това, което досега е очаквал да бъде направено от някой друг - било то човек или институция. А България като страна ще бъде такава, каквато винаги е била - обект на обожанието на своя народ, но и на неговата вече много по-активна грижа.

Адв. Веселин Анестиев: Живот след пандемия - повече усмихнати и по-малко угрижени лица

В пика на заразата през ноември 2020 година, когато болниците не смогваха да приемат тежко болните с коронавирус, адвокат Веселин Анестиев от Поморие отлага 15 дела, затваря кантората си и влиза като доброволец в COVID отделението на общинската болница. Работи като санитар близо месец, научава се да поставя системи и дори се включва в най-тежките нощни грижи за пациентите.

През следващите 10 години искрено се надявам да отмине тази пандемия. Начинът на живот да възвърне нормалния си ритъм.

Раждаемостта да е доста по-висока от смъртността. На улиците, в парковете, да се чува детска глъч, младежки шеги и най вече - да виждаме хората усмихнати и по-малко угрижени.

Цветомир Цонов: Без бедни хора и корупция - има ли кой да ни изведе дотам

36-годишният доброволец Цветомир Цонов от Враца безвъзмездно със свой транспорт и за лична сметка разнася събрани от неправителствена организация пакети с храна и дрехи на бедни деца и възрастни хора в Северозапада. Отчаяни от бедността си, те го посрещат изненадани, че някой се е сетил за тях. Изпращат го с “Господ здраве да ти дава!” и с надеждата, че пак ще ги навести. Това момче сякаш е от друг свят, казват благодарни хора.

Представям си България след десет години като една цъфтяща и просперираща страна, без бедни хора и без корупция сред политиците. Не знам обаче дали ще има кой да я изведе до такова положение.

За българите ми се иска всички да са добри, работни и по-позитивни. За да бъдат такива, донякъде и държавата трябва да ги мотивира.

Билгюл Харунова: За да останат младите - решенията са в нашите ръце, да не чакаме наготово

20-годишната студентка Билгюл Харунова от омуртагското село Плъстина пътува в автобус, който челно се блъска с тежкотоварен камион край с. Козаревец. Билгюл изхвърча и удря главата си, но въпреки травмата чупи с аварийното чукче стъклото и помага на две момичета да се измъкнат. Билгюл мечтае да работи в спешно отделение, за да помага на повече хора. По времето на катастрофата тя е била доброволка при болни от ковид.

Животът в нашата държава става все по-труден за младите. Никой не иска да работи толкова нископлатена работа. Например медицинските работници денонощно се борят за нашето здраве, рискуват собствения си живот в някои случаи, но за какво!?

В България в следващите 10 г. няма да останат млади хора, всички търсят изход в чужбина. Хората са казали: “Чужбина пари дава, но за дом не става”. Така е, но уви, България за дом става, но пари не дава.

Моето виждане е, че в следващото десетилетие нещата няма да се подобрят, а ще стане по-зле.

Ако искаме промяна, която да е положителна за нас, всеки трябва да направи нещо, а не да чака наготово от някой друг. Всичко е в нашите ръце!