От премахване на жителството до борба с бедността - първите думи на 5 президенти

https://www.24chasa.bg/novini/article/10675009 www.24chasa.bg
Началото на традицията почва от първия президент д-р Желю Желев.

19 януари традиционно е денят, в който новоизбраният президент на републиката се заклева пред депутатите в Народното събрание, след което встъпва в длъжността държавен глава.

Обикновено след клетвата президентът държи реч пред народните представители, с която очертава целите и приоритети си за предстоящия си мандат на “Дондуков” 2.

Началото на традицията почва от първия президент д-р Желю Желев след избирането му от ВНС през 1990 г., а Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев впоследствие я продължават.

Вижте как улови събитието на първите си страници “24 часа” през годините на 20 януари.

В първата си реч като президент на 1 август 1990 г. (когато е избран от ВНС) д-р Желю Желев обещава до дни да отмени с указ наредбата за т.нар.

временно

жителство,

което “в продължение на десетилетия успяваше да изкриви, пречупи или осакати съдбата на стотици хиляди и милиони български граждани”.

И заявява, че ще предлага закони на ВНС, с които да се защитят социално слабите и хората с ниски пенсии и заплати, гарантирайки гражданските и политическите свободи на индивида. Не пропуска и да спомене новия курс към пазарна икономика като контрапункт на плановата социалистическа.

През 1992 г., когато вече е избран с пряк вот, Желев не държи реч, а само подписва клетвен лист в парламента. Дава обаче голяма международна пресконференция, на която обявява, че външнополитическите цели са приятелство със САЩ, но приоритет - Европа.

5 години по-късно Петър Стоянов встъпва в длъжност, когато България преживява най-голямата си политическа и финансова криза при правителството на БСП и Жан Виденов, и страната е обхваната от протести. Неслучайно в речта си след клетвата пред депутатите Петър Стоянов набляга, че именно волята за промяна е изкарала хората на улиците.

И заявява, че хората искат това, което не са получили през 1990 г. - истински пазарни реформи, отговорни политици, ясна идея накъде искаме да върви България. Именно затова определя интегрирането ни в ЕС и НАТО като

цивилизационен избор

“Нямаме време: трябва да направим верния избор – да изберем европейския тип цивилизация. Да изразим волята и да изградим предпоставките за интегрирането ни в ЕС и НАТО”.

На 19 януари 2002 г. в парламента се заклева президентът Георги Първанов.

Пред депутатите заявява, че клетвата му е в името на националното помирение и съгласие. И набляга на важните правомощия на държавния глава в обществото, отричайки, че иска засилване на президентските функции.

“Президентът има

предостатъчно

правомощия,

и то много престижни. Той има влияние, той е натоварен с морален авторитет, той съчетава влиянието на гражданската личност с възможностите на институцията”, казва тогава Първанов.

И очертава останалите си приоритети - продължаване на политиката на валутния борд и реформирана съдебна система като условие за успеха в битката с престъпниците. Не се променя външнополитическата цел на България - членството в ЕС и НАТО.

На 19 януари 2007 г., когато е втората клетва на Първанов, България вече е член на ЕС. Затова този път акцентът е върху националното развитие във всички сектори.

В първата си програмна реч пред депутатите на 19 януари 2012 г., Росен Плевнелиев си поставя стратегическа цел България да се превърне в средно богата европейска държава с развити региони, с конкурентоспособна икономика, в която народът живее достойно, а младите хора остават и виждат перспектива за развитие.

Плевнелиев предупреждава, че България не може всеки път да почва от нулата, когато правителствата се сменят. Затова и си поставя за конституционен приоритет търсенето на обединение.

И посочва, че не иска българският народ и държава да бъдат асоциирани с корупция и организирана престъпност.

Половин час продължава програмната реч на Румен Радев след клетвата му пред народните представители на 19 януари 2017 г.

Като свои приоритети той очерта:

- Бързо, независимо и справедливо правосъдие

- Гражданите искат личности в парламента

- Бедността на хиляди българи е упрек към всички

- Външната политика да се формулира у нас и да се отстоява навън, а не обратното.

Румен Радев посочи, че общественият авторитет на съдебната власт е нисък. “Шири се усещане за безнаказаност. Но само промяната в структурата на съдебната власт не решава проблемите в правораздаването”, заяви Радев. И препоръча както усъвършенстване на процесуалните закони, така и “повишена отговорност в системата с решителни антикорупционни мерки”. По думите му чувството за несправедливост се е превърнало в основен мотив за масовата емиграция на българи.

Речта на Радев ще бъде запомнена с репликата му към депутатите,

че им остава само

една седмица,

преди НС да се разпусне. Някои народни представители демонстративно напуснаха залата.