Промените в конституцията - приоритет на Радев II (Обзор)

https://www.24chasa.bg/novini/article/10684215 www.24chasa.bg
Президентът Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова положиха клетва в парламента за втория си мандат. СНИМКИ: РУМЯНА ТОНЕВА

За първи път очерта темите

Продължава битката с модела на ГЕРБ, те възмутени напуснаха пленарната зала

Бил готов да споделя с правителството отговорността за тежки решения

Визията си за това какви промени са нужни в конституцията представи Румен Радев вчера. Четири години след като за първи път заговори за нуждата от ремонт на основния закон, президентът разкри какво според него трябва да включват промените.

Направи го в обръщението си от трибуната на Народното събрание веднага след като с вицепрезидента Илияна Йотова се заклеха за встъпване във втория си мандат. Но Радев само маркира теми без конкретни текстове.

Промени в конституцията с цел ревизия на съдебната власт в посока отговорна и ефективна прокуратура, зададе първата задача Радев. Напомни, че при връчването на мандата за съставяне на правителство на Кирил Петков през декември е предупредил, че ако управляващото мнозинство не постигне бърз, решителен пробив в реформата на прокуратурата и съдебната система, ще отвори пътя за реванш на статуквото.

На второ място той постави разширяването на гражданското участие в управлението на държавата и засилването на гаранциите за защита на човешките права.

След три десетилетия от началото на демократичните промени следва да покажем зрялост в убеждението си, че основната конституционна ценност е човекът, обяви държавният глава. И допълни, че демокрацията е несъвместима с обществената апатия. Тя се нуждае не просто от избиратели, а от активни граждани с амбиции за бъдещето на страната и инструменти за тяхното участие във формирането на това бъдеще, обясни той.

Като трета тема за конституцията посочи укрепването на държавността. Това изисква засилени конституционни гаранции за разделението на властите и прозрачен и предвидим законотворчески процес, обясни той.

Необходими били и промени, които да гарантират финансовата децентрализация на общините и така да им дадат шанс за икономически и социален подем.

Така за първи път държавният глава повдигна завесата какво ще представлява готвеният от него проект за промени в конституцията. Не стана ясно обаче

кога ще го внесе

в парламента

За нуждата от ремонт на основния закон Радев говори от години, но в края на ноември 2019 г., в деня, в който подписа указа за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор, подчерта, че “в българския конституционен модел отчетността на главния прокурор приключва с избора му”. И обяви, че по тази причина ще инициира обществен дебат за промени в основния закон и за “цялостния модел на българската прокуратура, нейното устройство и функции, мястото ѝ в съдебната система и връзките с други институции”.

Два месеца по-късно, през януари 2020 г., Радев откри кръгла маса по промените в конституцията. Но след това темата замря, а в средата на август същата година, в разгара на протестите срещу кабинета “Борисов 3”, президентът направи извънредно обръщение, в което заяви, че дебат за промени в конституцията е възможен само след оставка на кабинета и провеждането на предсрочни избори.

Постави темата отново в деня след първия тур на изборите миналия ноември, когато след края на церемонията по полагане на клетва от новите членове на Конституционния съд заяви: Наближава времето, в което ще внеса проекта за конституционни промени. Президентът е поддръжник на въвеждането на индивидуална конституционна жалба, каквато има в голяма част от държавите в ЕС. Тя ще повиши доверието на българските граждани в конституцията, демокрацията и институциите, категоричен бе Радев тогава.

Затова темата за конституционни промени в обръщението на президента пред депутатите вчера бе посрещната от тях като знак, че това ще е приоритет на втория му мандат.

Радев II продължава битката с ГЕРБ и Бойко Борисов, прозвуча категорично в речта му. Старият режим е в миналото, но демонтажът на завещания властови модел ще отнеме време, заяви той. В отговор парламентарната група на ГЕРБ демонстративно напусна пленарната зала. И на мен не ми е приятно, но предпочитам истината, подхвърли Радев към станалите от банките си хора на Борисов. (Коментара им виж долу.)

Президентът обясни, че първият му мандат бил в драматично време, в което старият авторитарен модел на управление постигна своя апогей, докато в обществото нарастваше негодуванието от корупцията, беззаконието и пропагандата, на които той се крепеше.

Гражданският бунт през 2020 г. срещу мафиотизацията на властта извади на повърхността факти и процеси, които тя премълчаваше, а обществото бе свикнало да приема с примирение. Българите въстанаха срещу едноличната власт, феодализацията по места, схемаджийството, прокурорския чадър над злоупотребите и кривото огледало на медиите. Срещу бедността, безпътицата и безправието, които прокудиха стотици хиляди наши сънародници зад граница. Протестите отприщили процеса по възстановяване на демокрацията и законността. Но няма да се получи бързо, предупреди Радев:

Този процес

ще е труден, с

неизбежните

грешки и

разочарования Наивно е да мислим, че след като повече от десетилетие допуснахме да крепне корупцията и да се шири произволът, от днес за утре ще върнем България в коловоза на правото и демокрацията.

И тъй като пред страната ни стояло “справянето с каскада от кризи и техните социални последици”, президентът оставал отворен за диалог с правителството и с готовност да споделя отговорността за тежки и непопулярни решения.

Но предупреди, че ще продължава да бъде критичен, когато намира решенията на законодателната и изпълнителната власт за неправилни.

Промени в изборното законодателство, демографската криза, образованието, здравеопазването, трансформация към нов икономически модел, основан на науката, иновациите, производствата с висока добавена стойност, както и осигуряване на чиста, достъпна и предсказуема енергия изброи още като приоритети президентът.

ГЕРБ: Ако някой ще преговаря за промени - да заповяда на 17-я етаж

Ако някой има желание да преговаря за промени в конституцията, да заповяда на 17-ия етаж в административната сграда на НДК. Там е централата на ГЕРБ, където работи лидерът Бойко Борисов. А поканата отправи шефката на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова след словото на президента в сряда.

ГЕРБ са имали очаквания за надпартийна и визионерска реч на Румен Радев, но вместо това разчетоха в думите му обиди към избирателите си. Затова и напуснали пленарната зала в първата минута от речта на държавния глава.

Премиерът Кирил Петков: Основният закон ще е важна тема, но не за президентска република, а за главния прокурор

С Радев сме от отбора на България, но очаквам да е критичен

Правителството, начело с премиера Кирил Петков, беше в пълен състав в пленарната зала за клетвата на Радев и Йотова.

Конституцията ще бъде голяма тема в следващите месеци, но не и за това да станем президентска република, а в частта за главния прокурор. Това заяви премиерът Кирил Петков в кулоарите на парламента след клетвата за втория мандат на държавния глава Румен Радев.

“Не трябва да има такава институция, която, ако даде грешка, да не може да бъде контролирана. Имаме един човек, който е безконтролен. Моята задача е да имаме България, базирана на институции, всички българи да се чувстваме, че има равнопоставеност. Препотвърждаваме позицията и надграждаме”, каза Петков.

Всички, включително и президентът, сме в отбора на България, посочи премиерът. И изрази надежда, че Радев ще е също толкова критичен към изпълнителната власт. “Както ние към него, така и той към нас. Надявам се да имаме взаимовръзка и към външния свят да говорим на един език”, обясни Петков.

Като “липса на парламентарна култура” определи той излизането на ГЕРБ от пленарната зала още в първата минута от речта на Радев. “Приоритети за всички ни са да върнем правовата държава, мафията да няма контрол, да изчистим корупцията, да имаме фокус върху иновациите. Би трябвало всички да заставаме зад това, което президентът каза”, добави премиерът.

Какво се подава под идеята за по-голямо гражданско участие

Идеята за по-голямо гражданско участие, която бе намекната при словото на президента Радев, предизвика ажиотаж сред политическите наблюдатели, които се втурнаха да гадаят какво има предвид държавният глава. Самият той обяви, че целта на конституционния ремонт, за който говори, са промени в частта за съдебната власт, които да направят правораздаването у нас по-ефективно.

Според част от наблюдателите, минаващи за по-близки до партия ГЕРБ, това означавало, че президентът иска да легитимира управление с укази, което да бъде санкционирано от някаква форма на пряко одобрение от гласоподавателите (плебисцит), а не през Народното събрание. Така искал да получи еднолична власт.

Според близки негови съветници нищо такова няма. А просто говорел, без да го каже гласно, за индивидуалната жалба до Конституционния съд.

Идея, която се споделя от много юристи и политици отдавна и която би позволила при известни условия на гражданите да оспорват закони пред Конституционния съд, веднага след тяхното приемане. И което би направило решенията на парламента по-близки до щенията на народа.

Но тъй като идеята за индивидуална жалба произтичаше преди време и от кръгове, близки до ГЕРБ, не искал с това да почва вторият му мандат.

Другото, което щял да се опита през конституционните промени - при избора на независими регулаторни органи да има по-голямо пряко участие на гражданите.

Например при изборите на членове на на КЕВР или Висш съдебен съвет да има гражданска квота, излъчвана от неправителствени организации, а не от парламента.

Което според част от подкрепящите го щяло да реши проблемите в съдебната система, без да е нужно свикване на Велико народно събрание и преучредяване на държавата. По подобен начин неправителствени организации да влязат и в избора на Комисията за финансов надзор, на тази за защита на конкуренцията, на Съвета за електронни медии.

За това настоявали тези от подкрепилите го, които не можаха да попаднат в Народното събрание, защото това било начин да влязат в управлението по втория начин. Те убеждавали президента, че така се увеличава и неговата тежест, без да се бута устройството на държавата и без да има основания да бъде обвиняван в авторитаризъм. Включването на неправителствени организации щяло да се приеме добре от народа, а и от чуждестранните ни партньори, които станали много чувствителни към темата за неправителствения сектор след забраната на организацията “Мемориал” в Русия. Така щял да затвори устата на тези, които не спират да го обвиняват, че е кремълско прокси.

Опасенията от въвеждането на индивидуалната конституционна жалба идват по линия на риска от затрупване на КС с дела и жалби. Това е мнението на преподавателя по конституционно право в Софийския университет “Св. Климент Охридски” доц. д-р Наталия Киселова.

“Вероятността да бъде затрупан съдът и да спре реално да работи е много голяма. По-добре е да се дозира, да се отвори вратата за повече субекти да сезират, но не и за всеки, на когото му е хрумнало да пише”, обяснява доц. Киселова пред “24 часа”.

Първоначално за сезиране на КС били необходими подписите най-малко на една пета от депутатите или инициатива на президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.

През годините постепенно се разширява кръгът на субектите, които могат да се обръщат към 12-имата топмагистрати при съмнение, че законови актове противоречат на конституцията - през 2006 г. чрез поправки в основния закон омбудсманът получава тази възможност, а през 2014 г. - и Висшият адвокатски съвет. Именно посредническата роля на двата органа може да се счита за алтернатива на пряката конституционна жалба.

Според доц. Киселова увеличаването на възможностите за защита при нарушаване или застрашаване на основните човешки права не е задължително да мине през индивидуална конституционна жалба.

“Много по-работещо би било, ако във висящ съдебен процес се повдига въпроса за противоконституционност на закона, който трябва да се приложи. Съдът или съдията в зависимост от състава преценява, спира делото и се обръща към КС. И тогава вече в конкретния правен спор получавате удовлетворение. Защото не се прилага закона, който считате за противоконституционен”.

Според д-р Борислав Цеков пък се преувеличава значението на тази мярка.

“Тя няма да реши проблемите с правата на гражданите, нито пък ще подобри като цяло правораздаването в България”, каза пред “24 часа” Цеков, също доктор по конституционно право.

Според него плюсът би бил отварянето на КС към гражданското общество, а минусът - рискът до съда да стигат жалби по маловажни проблеми. “България не е федерална структура за разлика от други държави, където повечето от тези индивидуални жалби се решават още на нивото отделните провинции, а до федералния съд стигат най-важните. Трябва да се помисли да има определено сито, така че до Конституционния съд да стигат жалби по важни конституционни въпроси”, каза още той. И заяви, че когато се е прокарала възможността омбудсманът да сезира КС, Гиньо Ганев се е обръщал към съда след широки дискусии с граждански организации, а не на базата на юридически хрумвания.

Темата коментира и бившият член на Конституционния съд и преподавател по право проф. Пламен Киров. В интервю за Дир.бг той обясни, че има риск за обезсмисляне на усилията на тази жалба, ако се прави с цел демонстрация на загриженост за правата на гражданите и за тяхната защита.

По отношение на участието на гражданите във формирането на решения и в управлението на държавата - то намира израз в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, приет от Народното събрание през 2009 г. и изменен последно през 2020 г. Затова тук отпада и необходимостта от поправки в конституцията. Според закона прякото участие се осъществява чрез:

- референдум (на национално и местно ниво);

- гражданска инициатива (на национално, европейско и местно ниво);

- общо събрание на населението (на местно ниво).

Според доц. Киселова обаче съществуват и още конституционни гаранции за широкото гражданско участие във вземането на решения, като даде примери с практики от Австрия и Италия.

“Например 50 хил. граждани могат да се обръщат със законодателно предложение към парламента. По този начин те имат възможност, равностойна на правителството и на народен представител. И парламентът е длъжен да я разгледа, но не е нужно да се съгласи”, каза още тя.

Друга възможност е т.нар. народно вето - приет закон да се предложи на последващо одобрение от избирателите. Но и тези две възможности трябва да се вкарат в основния закон, в противен случай депутатите ще се позоват на правото си в конституцията само те да променят закон. По думите на доц. Киселова в правилника на НС са предвидили гражданските инициативи да се гледат от Комисията по въпросите на гражданското общество. “Не е предвидено да отиде в съответната постоянна комисия и по този начин убиват инерцията”, обясни тя.

Проф. Пламен Киров пък допусна, че президентът може да прави опит за свикване на референдум, без това да минава като предложение първо през Народното събрание.