Когато бях далеч от дома, не спирах да си тананикам „Една българска роза“

https://www.24chasa.bg/novini/article/10694264 www.24chasa.bg

Две са българските песни, които Диана Тодорова не спира да си тананика, когато преди години била на сезонна работа в Кипър – „Една българска роза“ и „Пътнико свиден, пътнико млад“. Винаги е била с ясното съзнание, че е там само временно, и никога не е мислила да остава за постоянно, защото мястото й е в България. Именно нейната история е и част от поредицата, с която Лидл България и платформата Bulgaria Wants You показват, че в страната ни човек може да се развива успешно.

Професионалният път на Диана винаги е бил свързан с комуникация с много хора. Работи в кетъринг фирма, участва в организацията на различни събития. Трупа опит и в областта на туризма – така попада и в Кипър за няколко сезона.

Докато преди 3 години не става част от екипа на Lidl като касиер-продавач в един от магазините на веригата в София. В началото всичко й е непознато – специфичните термини, работните процеси. И до днес си спомня как първите думи към нейния ръководител били „Ще питам за всичко“. За първи път се сблъсква с такъв тип работа, но бързо свиква, а и намира най-важното – динамиката и общуването с хора, които така обича, и страхотен екип, на когото да разчита.

Наясно е, че няма ли разбиране между колегите, нищо не може да се получи. Затова и толкова силно оценява своите – „винаги си помагаме, прекарваме време заедно и извън работата, което е много важно.“

За 3 години в Lidl опознава напълно нова за нея сфера и вече се чувства в свои води. „Въпросът е да имаш желание“, казва Диана, за която винаги е било интересно да учи нови неща. Днес всеки ден й носи нова динамика и я зарежда по различен начин – има страхотен екип до себе си; познава работата и се справя отлично с нея, а ежедневната й среща с клиентите й носи не по-малка удовлетвореност. Остава време и за хобито й – да рисува. Прави го от 10-годишна и винаги, когато има възможност, хваща четката, за да запечата поредния пейзаж, привлякъл вниманието й.

На въпроса дали днес би заминала за чужбина, е категорична, че би отишла на екскурзия или временно, за да научи нещо ново, но не и за постоянно. Тук вече е намерила сигурност и спокойствие, а там винаги си оставаш чужденец. „В България може да има много неща, които трябва да се оправят, но чувството е друго – това е твоята родина, тук си тежиш на мястото“, казва тя. Тук и българската музика звучи по друг начин, допълва Диана, чието сърце винаги трепва, чуе ли народна песен. На такава кръщава и сина си. Песента „Имала майка едно ми чедо“, която обича от ученическите години, я вдъхновява за името Николай.

Днес синът й е на 16 години – ако избере да учи в чужбина, ще го подкрепи. Но признава, че също като нея е голям родолюбец, затова и към момента няма такива планове. Още повече, когато до себе си има майка, която е пример, че в България човек може да е щастлив и успешен.