Кристалина Георгиева: Борбата с инфлацията не е работа само на централните банкери

Не само централните банки трябва да се борят с инфлацията, но също така и всички други, които определят политиките, включително чрез стимулиране на ваксинацията, за да приключи пандемията от Ковид-19. Това заяви днес управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, цитирана от Ройтерс и БТА.

В онлайн панел на Световния икономически форум Георгиева посочва, че Управлението за федерален резерв (УФР) "действа отговорно, защото инфлацията в САЩ се превръща в икономическа и социална грижа."

Според Георгиева е важно централните банкери да се базират на ясни данни в отговора си на инфлацията и да съобщават отчетливо всяко затягане на паричната политика, но също така е изключително важно другите, които отговарят за политиките да реагират чрез увеличаване на усилията за разширяване на ваксинационното покритие по света.

"Първо и преди всичко трябва да признаем важността на борбата с пандемията", казва тя, като отбеляза, че 86 държави по света не са достигнали планираното ваксинационно покритие на поне 40 процента от населението до края на 2021 г.

Георгиева добавя, че инфлацията е специфична за всяка страна, което прави по-сложни политическите решения през 2022 г. отколкото през първата година на пандемията. "Така че вече не можем да имаме една и съща политика навсякъде. Тя трябва да е специфична за всяка държава. И това прави нашата работа много по-сложна", допълва тя.

Георгиева заяви, че вярва, че УФР взема предвид "деликатния баланс между борбата с инфлацията и нуждата от подкрепа на възстановяването" и добави, че затягането на паричната политика на САЩ може да доведе до проблеми за страни с високо ниво на дълг, деноминиран в долари и да подейства като леден душ за крехкото възстановяване на някои страни.

По-рано Георгиева участва в панелна дискусия на тема "Подкопава ли национализмът на ваксините глобалното икономическо възстановяване?", организирана от "Файненшъл Таймс" (Financial Times) и в партньорство с кампанията "Уан" (One).

"От момента до 2024 г. световната икономика ще загуби 12,5 трилиона щатски долара от производството си заради Ковид и ние ще актуализираме това число, като го преразгледаме в посока нагоре заради Омикрон.", заявява изпълнителният директор на МВФ в изказването си.

"Всички ние сме засегнати от прекъсването на веригите за доставки. Тези прекъсвания в страни, където догодина се очаква търсене, но предлагането изостава, са един от факторите, които тласкат инфлацията нагоре.", добавя тя.

По думите на Георгиева това означава потенциално затягане на финансовите условия. "А това, разбира се, е като кофа студена вода върху възстановяването навсякъде, като е особено тревожно за страните, на които се наложи да вземат много заеми по време на пандемията и сега може да се сблъскат с по-високо обслужване на дълга в резултат на това. Но ситуацията е още по-лоша за неваксинираните страни. Нека си припомним, че до края на 2021 г. имахме цел от 30 процента, която 86 държави не са постигнали. Това означава опасно разминаване, което се разширява с негативни последици за самите държави чрез увеличаване на бедността, но и с последици за глобалната сигурност.", казва тя и добавя: "Да, липсата на политическо пространство е фактор, но липсата на достъп до ваксини, бавният процес на ваксиниране също са фактори, с които лесно можем да се справим със силна политическа воля и с цената на милиарди долари."

Според Георгиева 2020 г. е била годината на учените, на откритията; 2021 г. е била годината на производството, на фабриките, 2022 г. трябва да бъде годината на доставките.

"Ако погледнем данните, вече повече от две десетилетия се радваме на конвергенция: страните с ниски доходи се изкачват по стълбицата и се доближават до по-заможните държави. В момента наблюдаваме разминаване в икономически смисъл. Тези, които не са ваксинирани и имат ограничено фискално пространство за политика, изостават още повече от останалите. Виждаме го и в броя на бедните - в момента в крайна бедност живеят с 65-75 милиона души повече, отново след десетилетия на намаляване на този брой.", отбеляза управляващият директор на МВФ.

По думите й още дори не сме видели всичко случващо се, защото един от факторите, които ще определят бъдещето на държавите, е образованието. По време на пандемията в по-богатите страни децата отидоха да учат от вкъщи. В бедните страни те просто отпаднаха от училище, обясни Георгиева. "Знаем, че тази загуба на образователни постижения ще се отрази драматично на бъдещата производителност, а също така знаем, че момчетата може да се върнат [в училище], а много момичета - не. Така че ще станем свидетели и на задълбочаване на неравенството между половете в резултат на това.", подчерта тя.

Според нея всичко това няма да остане затворено в сърцата и умовете на хората, а ще излезе наяве. Ще има повече нарушения, ще има повече протести, ще има повече напрежение, ще има повече несигурност, но това не е опасност за бъдещето. "Вече видяхме, че това се случва, включително в развитите икономики.", заяви Георгиева.