Инж. Васил Петров: От минералните извори може да се генерира 0,63% от нужната мощност за отопление в столицата

https://www.24chasa.bg/novini/article/10715815 www.24chasa.bg

Планът за оздравяване и модернизация на «Топлофикация София» предвижда да се използват най-новите и най-добри съвременни решения

Васил Петров е инженер със специалност « Топло- и ядрена енергетика». Защитил е докторантура в Техническия университет в София. Участвал е в разработването и осъществяването на редица мащабни енергийни проекти. Бил е научен сътрудник в Института по енергетическо машиностроене. От 1993 г. работи в «Топлофикация София». В момента е ръководител на отдела „Инвестиционна дейност, реконструкция и модернизация на топлоизточници“.  

- Инж. Петров, какво е състоянието на топлопреносната мрежа в София в момента?

- Топлофикационната система в  София е най-голямата в България и снабдява с топлинна енергия повече от 425 000 битови и стопански абонати. Годишно „Топлофикация София“ произвежда 4850 ГВч топлинна енергия и 950 ГВч електрическа енергия, а общият отопляем обем  е 100 347 264 куб. м. Експлоатираните топлогенериращи мощности в топлофикационното дружество обаче са средно на около 36 години. Освен това  те са проектирани и изградени по технология от средата на 20 век.

- В тази ситуация колко належаща е модернизацията на дружеството?

- Модернизацията е належаща и тя трябва да включва обновление на съоръженията и на инсталациите в „Топлофикация София“. Това трябва да стане възможно най-скоро. Най-малко по две причини. Първата е, че това ще доведе до технологична и финансова стабилизация на дружеството. И втората - така ще се повиши ефективността на производството и ще се подобрят екологичните показатели.

Конкретно действие в тази посока е оказаната

помощ от Агенцията за търговия и развитие на САЩ

(USTDA) за разработването на план за оздравяване и модернизация на „Топлофикация София“, изпълняван от консултанта Black and Veatch с подкрепата на Green Energy Advisors LLC и Marathon Capital LLC. Всички предложения се базират на нови технологични решения и са съобразени с най-добрите налични техники, което гарантира реална модернизация и качествено осъвременяване на дружеството. 

- Какво предлага този план?

- Заложено е изграждане на нови топлогенериращи мощности с парогазови инсталации в ТР „Люлин“ и ТР „София Изток“, всяка от която с мощност 240 MWe и MWt, като е предвидено изграждането на високоефективна инсталация за комбинирано производство на енергия с оползотворяване на RDF. По този начин с новоинсталирани високоефективни генериращи съоръжения с обща мощност 580 MWe ще се увеличи производството на електроенергия. Сегашното съотношение на електроенергия към общо произведената топлинна енергия, ще нарасне от 18,28% до 85,17 %. Това би осигурило

по-голям финансов приход

и възможност за погасяване както на инвестициите за ново оборудване, така и за покриване на задълженията на дружеството. 

- Какви други технологични решения включва още планът?

- Промяна на типа хидравлика на топлопреносната мрежа чрез реализацията на затворен пръстен от магистрални тръбопроводи, модернизация на генериращите мощности, на част от парните и водогрейните котли и други.

Включително има решения с дългосрочна перспектива и съгласно изискванията на обсъжданата „зелена сделка“ в ЕС. Новите парогазови инсталации ще имат съоръжения, позволяващи

да бъде заменен изгаряният природен газ със „зелен водород“.

Това се планира да започне през 2030 г. и да продължи до 2050 г.  С частичната замяна на природния газ със „зелен водород“ ще се получи необходимата редукция на парниковите газове. В тази връзка Black and Veatch поиска от Столична община да търси големи парцели земя, които в момента са собственост на общината и са подходящи за използване за фотоволтаични производствени бази.

„Топлофикация София“  предложи в разработвания от общинското дружество „Софияплан“ в частта „Програма за реализация, мерки и управление за София“ да бъде включена за изпълнение нова мярка – „Реализация на производството на енергия от възобновяеми източници с оглед увеличаване на дела на „зелената енергия“ при централизираното покриване на енергийните нужди (топло- и електроснабдяване) на жителите на София”. Идеята на тази мярка е на територията на общината върху пустеещи необработваеми и незастроени свободни площи да се изградят паркове с инсталации за производство на възобновяема енергия - от фотоволтаици, вятърни генератори или друг вид съоръжения.

Най-важното обаче е, че Агенцията за търговия и развитие на САЩ

се ангажира да съдейства за осигуряване на финансиране

за реализация на плана за обновление и модернизация, като привлече средства от многонационални банки за развитие и от търговски кантори, както и безвъзмездни средства на ЕС и международни грантове. Това ще гарантира наличието на средства, с които да се осъществи така необходимата модернизация. Не само на думи, а на практика. И в цялост, а не на парче.

- Работите ли върху реализацията на решения за оползотворяване на възобновяемата зелена енергия?

- Да, с този план освен че се цели модернизация на базовото топлофикационно потребление на столичния град, се разработват и

решения за оползотворяване на възобновяема енергия.

Такива са оползотворяване геотермалната вода, изграждане на вятърни генератори в неработещите комини и изграждане на двуосни слънцеследящи фотоволтаични системи.

- Ефективно ли е използването на геотермална вода за топлофикационни цели?

- Идеята е добра и се използва на различни места по света. На територията на София има много находища на минерални води, които са с различен дебит, температура и химичен състав. Практическо приложение за топлофикационни цели обаче имат само няколко от тях. При това те са със сравнително нисък термичен потенциал - от 21 до 49 градуса по целзий, т.е. те могат да бъдат използвани локално за определен брой сгради. Но за да се обезпечи качественото топлоснабдяване през отоплителния сезон, както е по наредба, е необходимо допълнително да подпомагаме с топлофикационна вода.

Реалните възможности на минералните извори в София позволяват да бъде генерирана топлинна мощност от само 8,87 MWt, което представлява едва 0,63% от необходимата действителна топлофикационна мощност 1400 MWt, която осигуряваме ние.

Давам и конкретен пример: минералният извор на Централна баня има термичен потенциал от 2,9 MWt и с тази геотермална енергия е възможно да бъдат топлофицирани представителни правителствени сгради - Министерският съвет, президентството, сградата на направление „Архитектура и градоустройство” на общината, Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Но това е под 0,5% от нужната мощност, което е крайно недостатъчно. През зимните месеци задължително трябва да подпомагаме топлоснабдяването, ако искаме да е отоплено.

- А има ли пример за отопление с геотермална вода?

- Да, топлоснабдяването на Регионалния исторически музей – София е с геотермална енергия от Централна баня. Използва се обаче, забележете, за захранване на климатичните инсталации на топловъздушното отопление на експозиционните зали и фондохранилищата на музея, за които се изисква поддържането на определен режим на температура и влажност.

Трябва да отбележим и още едно нещо, свързано с използването на геотермална вода за отопление. За да се постигне нужният термичен потенциал,

се налага дълбоко сондиране,

от порядъка на дълбочина 2-5 км. Това за страна като нашата, която се намира в земетръсна зона, невинаги е за препоръчване. Освен това София е гъстонаселена и тези сондажи няма да останат без последствия. За предприемането на подобни действия е необходимо да се направят задълбочени анализи от експерти в различни области.

- Доколко приложими и ефективни могат да бъдат и другите „зелени“ възможности?

- Ако на свободната покривна площ на сградите на „Топлофикация София“ се разположи фотоволтаична система, капацитетът ще е 6 MWe. Така ще се покрият част от собствените нужди от електрозахранване в топлоизточниците и други съоръжения. Инвестицията ще е около 3,2 млн. лв., а възвращаемостта от нея ще е за около 6 години.

- Споменахте вятърни генератори, разкажете за тях?

 - Дружеството има осем 120-метрови комина и един 150-метров комин, в които има възможност през неексплоатационните периоди

да бъдат монтирани вятърни генератори,

работещи на естествената тяга на въздуха от денивелацията. Теоретично от всеки ветрогенератор може да се генерира електрическа мощност от около 2 MWe.

Изчисленията ни показват, че ако изградим източници на възобновяема енергия (фотоволтаици и вятърни генератори), е възможно с тях частично да бъдат покрити собствените нужди от енергия в централите на дружеството.