Защо Путин не може да спре газа за България - тук държим кранчето на още 5 държави (Графика)

https://www.24chasa.bg/novini/article/10717676 www.24chasa.bg
Българският премиер Бойко Борисов и президентите на Русия, Турция и Сърбия (от ляво на дясно) присъстват на церемония за официалното пускане на газопровода “Турски поток” през януари 2020 г. СНИМКА: СНИМКА: РОЙТЕРС

Договорът ни с “Газпром” обаче изтича в края на годината, а още няма индикации за нови преговори

Не са реални опасенията на Кирил Петков за газова криза в България заради напрежението между Москва и НАТО. Така реагираха експерти от сектора, след като в петък вечер българският премиерът предупреди, че ако конфликтът излезе извън контрол, може да имаме рискове с газовите доставки - не само България, но и цяла Европа.

Защо България трудно би била отрязана умишлено от руските доставки? Защото страната ни държи кранчето към Сърбия, Северна Македония и Гърция и косвено към още две държави - Унгария и Босна.

Защо Путин не може да спре газа за България - тук държим кранчето на още 5 държави (Графика)

Дори като член на НАТО България да бъде припозната като вражеска държава за “Газпром”, спирането на газа за страната ни би компрометирало доставките поне в още пет държави, някои от които приятелски настроени към Русия.

От 1 януари 2020 г. руският газ

влиза у нас не

през Украйна и

Румъния, а

през Турция

Преди тази дата към трите държави - Турция, Северна Македония и Гърция, бяха транзитирани през България над 17 млрд. куб. м и газът на Истанбул зависеше от доставките през България.

Седмица по-късно - на 8 януари 2020 г., в Истанбул трима президенти - на Русия - Владимир Путин, на Турция - Реджеп Ердоган, на Сърбия Александър Вучич и българският премиер Бойко Борисов, дадоха старт на “Турски поток”. Тогава Путин е категоричен, че трансчерноморският газопровод ще осигури енергийна независимост на Европа. Руският президент говори дълго за турско-руското приятелство независимо от ситуацията в света. В Истанбул Борисов уверява държавните глави на Русия, Турция и Сърбия, че “колкото повече газ стига до България, толкова повече тя ще изпълнява ролята на газов разпределителен стратегически център на Балканите”. Точно година по-късно - на 1 януари 2021 г., тръбата стигна до Сърбия.

С пускането на “Турски поток”, който “Газпром” построи скоростно след спирането на “Южен поток”, у нас точката на доставка се премести при Странджа-Малкочлар. И точно тази роля на България като газоразпределителен център сега ѝ гарантира спокойствие около напрежението между Москва и НАТО.

Капацитетът на входа на българската транзитна система е 53-54 млн. куб. м на ден, или 16 млрд. на година. В момента се транспортират от Турция 35-40 млн. куб. м дневно, като в тях влиза и газът на швейцарската МЕТ, на “Енергико трейдинг” на Валентин Златев и “Литаско”, която доставя синьото гориво на “Лукойл”. Капацитетът на изхода на България към Сърбия е 38 млн. куб. м, сега се транспортират 20-21 млн.

От Сърбия газ отива и за Унгария и Босна. Към Гърция възможностите са 3,5 млрд. на година, или 11 млн. на ден, а към Северна Македония - 800 млн. куб. м. Има и още един детайл, върху който акцентират газови наблюдатели. А той е, че какъвто и политически хлад да е имало между България и Русия, страната ни и “Булгартрансгаз”

десетилетия са

били коректен

партньор на

“Газпром”

и в нито един момент не са създавали проблеми при транспортирането на газа преди към Турция, Гърция и Северна Македония, а сега към Сърбия, Северна Македония и Гърция. Докато “Газпром” на два пъти поднася изненади на България - от 6 до 21 януари 2009 г. с тотално спиране на газа и с нестабилност в доставките за няколко дни през февруари 2011 г.

И докато властта се опасява от кризи в доставките, за което други експерти казват, че теоретично е възможно, но засега няма такива индикации, то има друго неизвестно при бъдещите доставки на руски газ за България.

Договорът с “Газпром експорт” изтича в края на тази година. Но все още

няма

информация,

че се готвят

преговори за

дългосрочни

доставки

“Булгаргаз” е въвлечена в скандали, които текат повече от месец, по договора за азерски газ и точката на доставката му.

Към момента в държавата влизат около 300 млн. куб. м газ от Азербайджан вместо 1 млрд. куб. м, както е по договор. Причината според “Булгаргаз” е, че точката на доставка е Комотини, входът на непостроената още газова връзка с Гърция. И доставките на газ от Азербайджан през гръцката газопреносна мрежа от точка Неа Месемврия са израз на добра воля.

Според опоненти на газовата компания, включително и министъра на енергетиката Александър Николов, не е направено всичко, за да се осигури целият обем по договор. От газовия сектор са притеснени, че няма индикации за готвени преговори с “Газпром експорт”. Изказват се и съмнения дали други компании не се подготвят да влязат като доставчици на руски газ.

Очаква се в средата на годината да има търгове за капацитет и би трябвало миксът на “Булгаргаз” да е ясен - дали ще взема от терминала за втечнен газ при Ревитуса, какви ще са количествата азерски, колко руски ще трябва, за да направи цените за регулирания пазар, а оттам и за бизнеса приемливи.

Източници, близки до “Булгаргаз”, коментират, че това е въпрос на политически преговори, защото принципал на газовата компания е БЕХ, а на него - министърът на енергетиката.

Дрънкането на оръжия вдигна цените на синьото гориво

Дрънкането на оръжия вдигна цената на газа на нидерландската борса TTF. На 24 януари към 17 часа февруарските фючърси стигнаха до 91,005 евро за мегаватчас, след като през цялата минала седмица падаха.

Ценовите нива между 17 и 21 януари успяха да отбележат спад до 75 евро за мегаватчас в сряда и четвъртък и стигнаха нивото от 79,95 евро в края на търговията в петък.

В понеделник се устремиха нагоре заради геополитическото напрежение между Русия и НАТО.

И все пак остават наполовина под рекорда от 180 евро за мегаватчас, отчетен на 21 декември миналата година, но минаха пиковото ниво от 88,76 евро преди три седмици.