НА ЖИВО: Пленарно заседание на депутатите от 49-ото НС

Видео Подкаст image/svg+xml

Ще остане ли химера общата европейска армия?

За нея се говори от десетилетия, но проектът удря на камък

“Няма да защитим европейците, ако не решим да

имаме истинска европейска армия. Срещу Русия, която е до границите ни и която показа, че може да бъде заплашителна, ни трябва Европа, способна да се защитава повече сама, без да зависи само от САЩ, и по по-суверенен начин.” Думите са на френския президент Еманюел Макрон от ноември 2018 г. Повече от 3 г. по-късно по отношение на геополитическата ситуация те звучат все едно са казани вчера, но идеята за обща армия на Стария континент си остава химера. В момента Западът отново е под силно напрежение заради предчувствието за

скорошно

руско нападение

над Украйна,

но европейците дори не бяха поканени да участват в преговорите между Москва и Вашингтон в Женева на 10 януари, на които на карта бе поставена именно европейската сигурност.

За европейска армия се говори повече от 60 години, но проектът така и не е видял бял свят. Той излиза на дневен ред в моменти на големи международни кризи и след това постепенно заглъхва. Така се случи по време на голямата миграционна вълна през 2015 г. Стана особено болна тема с идването в Белия дом на президента Доналд Тръмп. Изявленията му, че НАТО, е остаряла организация и заканите му да изтегли американските войници от Германия изненадаха неприятно европейските съюзници и ги накараха да се замислят дали не трябва да направят повече за автономната си отбрана. Имаше опасения, че от Тръмп може да се очаква всичко. Той непрестанно напомняше на държавите от ЕС, че трябва да дават повече за защитата си, защото САЩ не са длъжни да харчат огромни пари, за да ги пазят.

Бързото и хаотично оттегляне на американците от Афганистан през миналата година също остави горчив привкус. Неспособността на европейците да действат автономно, за да евакуират съгражданите си, показа ясно дефицитите им във военната област. Впоследствие бе формулирана концепцията за “стратегическата автономност” на ЕС, или казано с други думи, “да се действа, когато е необходимо”. Именно тази концепция ще е един от приоритетите на започналото в началото на 2022 г. френско председателство на съюза. Макрон, както се вижда от думите му през 2018 г., е един от най-изявените и готови на действия привърженик на идеята за обща европейска армия. Той е и лидерът, който през 2019 г. разбуни духовете, като обяви, че НАТО се намира в “мозъчна смърт”. Възможно ли е обаче да има автономна европейска военна сила, която да действа паралелно със Северноатлантическия пакт? Консенсус по въпроса няма и не изглежда да бъде открит скоро.

Докато НАТО съществува, повечето европейски държави се чувстват добре защитени от него, особено след като САЩ потвърдиха “твърдия си ангажимент” към организацията, която Тръмп искаше да напуснат. Най-скептични към създаването на обща европейска армия са държавите от Централна и Източна Европа, най-вече Полша, както и балтийските страни. Заради страха им от руската заплаха

те държат

особено много

САЩ да бдят за

сигурността им

Тези 4 държави-членки на ЕС, приеха на територията си многонационални натовски батальони от по 1000 души в рамките на засиленото предно присъствие на алианса, което толкова много дразни Москва. С цел укрепване на източния фланг на НАТО бе създадена и т.нар. Букурещка деветка, част от която е и България. Така или иначе в ЕС голяма част от държавите членки споделят мнението на шефа на алианса Йенс Столтенберг, че армия на ЕС никога не би заменила връзката между Северна Америка и Европа, а всеки опит да се отслаби тази връзка ще е удар по НАТО.

“Последните дебати показват, че ЕС трябва да развива автономни военни способности, които ще бъдат част от трансатлантическите структури, но също така ще могат да действат сами, когато е необходимо. Проблемът с това възниква от факта, че всичко се решава чрез единодушие, което е почти невъзможно да се постигне в контекста на ЕС”, посочва Стефано Браголи, професор по политически науки към университета “Тарту” в Естония.

Идеята за европейска армия е по-стара от самото изграждане на ЕС. През 1952 г. Франция, Германия, Италия и страните от Бенелюкс (Белгия, Нидерландия, Люксембург) решават

да се обединят

в рамките в

Европейска

отбранителна

общност

Намерението е създаване на обща европейска армия под ръководството на европейски министър на отбраната. Тази изходна идея засяга дълбоко националните права, тъй като въоръжените сили се числят към областите на първичния суверенитет на националната държава. Затова не е изненада, че 2 г. по-късно френският парламент отказва да ратифицира договора и проектът бе убит в зародиш. Но той периодично се връща на масата през целия XX век, независимо че от своето създаване ЕС се схваща не като военна, а като умиротворителна политическа организация - мека сила.

Терористичните заплахи и поведението на Русия от момента на анексирането на Крим обаче изостриха нуждата от автономни европейски действия в сферата на сигурността. А Брекзит сериозно промени военния баланс на Стария континент, оставяйки ЕС с една - единствена ядрена сила – Франция. Между другото, преди излизането си от ЕС именно Великобритания бе най-опозиционно настроена срещу всякакво политическо задълбочаване на европейската отбранителна политика.

През септември м.г. шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен настоя да се ускори изграждането на европейски отбранителен съюз. В реч пред евродепутатите в Страсбург тя упрекна държавите членки в липса на политическа воля. “Дошъл е моментът ЕС да премине на по-висока скорост, за да се защити срещу кибератаките, да действа там, където НАТО и ООН не присъстват, и да управлява кризите навреме”, поиска шефката на европейската изпълнителна власт. Тя съобщи, че по време на френското председателство ще има специална среща на върха, посветена на темата, и определи 3 основни проблема, които трябва да бъдат преодолени: липсата на сътрудничество в сферата на разузнаването, проблемът със съответствието на военната екипировка и пропуските в киберсигурността.

Неочаквано за мнозина създаването на обща европейска армия, която да действа извън опеката на САЩ, се оказа и едно от основните пожелания на гражданските допитвания, организирани в рамките на Конференцията за бъдещето на Европа. Което поставя лидерите в доста деликатна позиция, ако искат да спазят обещанието си да се вслушват повече в гласовете на своите народи. Мнозина наблюдатели се питат ще им даде ли това необходимия кураж да действат, за да намерят точната формула на своята стратегическа военна еманципация.

Крачка в тази посока бе направена с Глобалната стратегия за външната политика и политиката за сигурност на ЕС, приета през 2016 г., в която се посочва: “ЕС систематично ще окуражава сътрудничеството в сферата на отбраната и ще се старае

да създаде

солидна

европейска

отбранителна

индустрия,

която е ключова, за да се гарантира автономията на решенията и действията на Европа”, а също “ще интензифицираме усилията си в сферата на отбраната, на борбата с тероризма, на енергетиката и на стратегическите комуникации, както и в киберпространството.”

През април 2021 г. бе одобрен бюджетът на европейския Фонд за отбрана на стойност 7,9 млрд. евро за периода 2021-2027 г. и той трябва да позволи на европейската военна индустрия да работи по общи проекти. Става дума за първия европейски фонд, посветен изцяло на отбраната. А в края на миналата година пред министрите на външните работи и на отбраната шефът на европейската дипломация Жозеп Борел (също голям фен на европейската армия) представи анализ на съвременните заплахи пред Европа. Новият “стратегически компас” включва 4 стратегически момента. Първият е управлението на кризи или способността на ЕС да отговаря възможно най-бързо на спешни ситуации. Предложената мярка, която предизвиква най-много спорове, е създаването на сила за бързо реагиране от 5000 души, които да бъдат мобилизирани, когато обстоятелствата го изискват, и да действат под европейско знаме. Втората е засилването на устойчивостта срещу хибридни атаки. ЕС трябва да се сдобие със средства да предотвратява подобни атаки, но и да им отговаря. Третата е засилването на капацитета на военните индустрии, за да може да се действа на различни терени: в небето, в морето, по суша, в Космоса и в киберпространството. Четвъртата е засилването на сътрудничествата в рамките на международните организации като НАТО, ОССЕ, Африканския съюз или с отделни държави като САЩ и Канада. Окончателният текст на документа трябва да бъде одобрен на срещата на върха в Брюксел на 24 и 25 март.

Автор на статията


Споделете статията

Четете още