Слави и Христо Иванов готови да бламират Асен Василев - вдигал осигуровките на богати и IT-та с 50 лв. на месец

https://www.24chasa.bg/novini/article/10718131 www.24chasa.bg
АСЕН ВАСИЛЕВ

  • И двете формации против 3400 лв. максимален осигурителен доход, искат повишение с коефициент от 1 юли
  • Социалният министър Гьоков от БСП за първи път чувал, че хората от ИТН са против

Първи тежък спор се заформи в управляващата коалиция, а искрата за него се оказа част от предложения от финансовия министър Асен Василев проектобюджет за 2022 г.

Максималният осигурителен доход да се вдигне от 3000 на 3400 лв. още от 1 април, предлага вицепремиерът. Такова увеличение бе предвидено в коалиционното споразумение на четворната коалиция, но срокът за въвеждането му бе 1 юли, и то след като бъде направен анализ.

“Има такъв народ” и “Демократична България” са готови да бламират бюджета, предложен от Василев, при гласуването в парламента, заради увеличението на максималния осигурителен доход. Според двете партии, които още в преговорите се обявиха против увеличението, така ще бъде ударен IT секторът, тъй като там

средните заплати минават 4000 лв.

Самият Асен Василев в интервю за “24 часа” е определял подобни твърдения като неверни.

От формацията на Христо Иванов още по време на преговорите за формиране на коалиция се обявиха против идеята и продължават да са на тази позиция, заявиха пред “24 часа” от ДБ. От формацията припомниха, че уговорката между коалиционните партньори е увеличението на максималния осигурителен доход да бъде направено от 1 юли с предвижданата актуализация на бюджета.

Дотогава трябва финансовите експерти от партиите да направят редица срещи с браншовите организации, за да се чуе тяхното мнение. През декември от ДБ поеха ангажимент пред IT сектора увеличението да стане след разговор със софтуерните компании у нас.

От ИТН също са против покачване на осигурителния праг. Личното си несъгласие изказа финансистът на партията и шеф на финансовата комисия в парламента Любомир Каримански.

“Започнахме този спор още преди 2 месеца на коалиционните съвети за правителство. Смятам, че можем и сега да водим този спор с повече аргументи, с повече примери, дори с повече разчети дали има полза от това вдигане на прага и този ефект какъв ще бъде”, заяви Каримански в “120 минути” по Би Ти Ви.

Той очаквал, че Асен Василев може да бъде разубеден, а като аргументи изтъкна възможността част от светлия бизнес да мине в сивия сектор, а някои компании да се преместят в наши сеседки.

“У нас не е вдиган от много години осигурителният праг, но за това е необходимо да имаме една последователна политика. И да имаме политика, която съответства на това как приходите растат и на това как този осигурителен праг расте, но и как може да обезпечава младите хора, за да са спокойни един ден за своите старини”, каза още Каримански, като обясни, че е неизбежно повишаването на максималния осигурителен доход.

“Няма как да коментирам разногласия в управляващата коалиция.

За първи път чувам, че колегите от ИТН искат някакви корекции

в бюджета, които касаят максималния осигурителен доход, дори не знам в каква посока. Ако е за намаляване - трябва да се стигне до някакъв консенсус, но не в управляващата коалиция, а с тези, които са засегнати от съществуването на максимален осигурителен доход.

През декември съпредседателят на ДБ Христо Иванов, настоящият министър на електронното управление Божидар Божанов и депутатът Ивайло Мирчев се срещнаха с представители на асоциациите от IT сектора.

Позицията на Министерството на труда и социалната политика, а и моята е, че няма как да се увеличава средната работна заплата в страната, а максималният осигурителен доход да се задържа, защото

ще дойде моментът, в който те

ще се изравнят”, категоричен е социалният министър Георги Гьоков. Той обясни, че в коалиционното споразумение, където са поставени подписите на всички коалиционни партньори, има клауза, която казва, че максималният осигурителен доход ще бъде обвързан със средната работна заплата. С това са се съгласили всички, какъв ще бъде коефициентът на обвързване, е друг въпрос на разговори и преговори, каза още Гьоков.

Този коефициент трябва да се определи след разговори с представители на фирмите. Първоначалното предложение на финансовия министър бе той да бъде 2,3 по средната работна заплата за предходната година.

От най-голямата асоциация на софтуерните компании - БАСКОМ, обаче разпространиха своя позиция до медиите, в която посочват, че с тях не е обсъждана идеята за увеличение на прага. Противно на това твърдение още при представянето на проектобюджета министър Василев обясни, че са водени разговори с IT компании, и макар да били сред засегнатите, го уверили, че увеличението на прага няма да е проблем.

Преди да стигне до гласуване в парламента, бюджетът за 2022 г.

ще бъде обсъден на коалиционна среща тези дни,

на тристранка, а след това ще мине и през финансовата комисия.

Изчисления показват, че при настоящия осигурителен праг от 3000 лв. при заплата 4000 лв. то работникът получава чисто 3227 лв. Ако все пак от 1 април максималният осигурителен доход стане 3400 лв., при същата заплата след удръжките остават 3178 лв. Тоест разликата за служителя ще е около 50 лв.

Разликата за работодателите ще е малко по-висока. При същата заплата сега се плащат 567 лв. на държавата, а с новия осигурителен праг сумата би станала 643 лв. Както “24 часа” писа, в момента 155 215 души вземат доходи, които ги определят като богати - между 3000 и 10 000 лв. на месец. До 1400 лв. месечно стига спестяването от осигуровки на хората, получаващи заплата над 3000 лв. Общо се спестяват около 52 млн. лв. приходи от осигуровки върху пенсиите само за месец.

Три варианта за по-високи пенсии от 1 юли, за да се догони инфлацията

Предвидените засега 6,1% нямало да са достатъчни. Пресмятат вдигане на тежестта на стажа, актуализация с нов осигурителен доход или по-високо швейцарско правило

Три варианта как пенсиите да се вдигнат след 1 юли ще обсъжда работна група на правителството, синдикатите и работодателите.

Първият е извънредно да се вдигнат с по-висок процент по швейцарското правило от заложените в осигурителния бюджет за 2022 г. 6,1%. Проектът бе утвърден в понеделник от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.

“Увеличението по швейцарското правило няма да е достатъчно, за да компенсира нарастващата инфлация, защото средна тежест се дава на средния осигурителен доход и инфлацията за предходната година. А страшното е инфлацията през тази година. В коалиционното споразумение ние работим върху варианти за преизчисляване на пенсиите”, обясни социалният министър Георги Гьоков.

Второто предложение е за осъвременяване на пенсиите с актуален осигурителен

доход за 2018, 2019 или 2020 г.,

както от години предлага БСП. При пресмятане с дохода от 2018 г. обаче над 900 хил. пенсионери ще останат без стотинка увеличение. Въпреки това само за месец би струвало над 185 млн. лв. на бюджета. А за цяла година ще са нужни допълнителни 2,286 млрд. лв.

Независимо за коя година се вземе средният осигурителен доход, на преизчисление не подлежат пенсиите, които не са свързани с трудова дейност - социалните за старост и инвалидност, персоналните и тези за особени заслуги. Без промяна ще останат и хората с пенсии за трудова дейност, за които не е изчислен индивидуален коефициент. Втората основна група са пенсионерите, за които няма да е изгодно парите им да се преизчислят с актуален осигурителен доход.

Тук основната група са пенсиите с действителен размер под минималния. Без увеличение ще са и тези, които през годините заради увеличенията по швейцарското правило са достигнали суми, които са по-високи от тези след преизчисляване.

Без актуализация ще бъдат и пенсионерите, ограничени от тавана. Дори да се вземе актуален осигурителен доход от 2019 или 2020 г., отново същите групи ще останат без увеличение, но ще има малка разлика в броя им. Последният вариант е да се вдигне тежестта за всяка година осигурителен стаж, която от Коледа е 1,35%. В коалиционното споразумение бе записано коефициентът да стигне постепенно до 1,5.

“Ние ще предложим няколко варианта, а НС трябва да вземе решение кой да приеме. Всеки вариант има своите предимства и недостатъци и трябва да се избере комплексен подход, за да може да има адекватни решения за пенсионната система, в противен случай

изкривяването ще продължи”, обясни Гьоков.

Проектът за бюджет на държавното обществено осигуряване предвижда таванът на пенсиите да остане 1500 лв., като за 2022 г. няма да се прилага правилото да е 40% от максималния осигурителен доход.

Социалната пенсия ще бъде 170 лв. през първите шест месеца на годината, а от 1 юли ще е 180,37 лв. Средната през първите шест месеца ще е 573,76 лв., а ако се включи и бонусът от 60 лв., ще е 608,38 лв.

Този бюджет не може да угоди на всички и вътре се правят някакви компромиси, каза президентът на КТ “Подкрепа” и председател на Надзорния съвет на НОИ Димитър Манолов. Положително е, че се вдига минималното обезщетение за безработица от 12 на 15 лв. на ден, както и майчинството през втората година до 710 лв.