Работодателите: Нека осигурителният таван да се индексира като пенсиите, с 6,1%

https://www.24chasa.bg/novini/article/10731634 www.24chasa.bg

Максималният осигурителен доход, който в момента е 3000 лв., да се осъвремени по швейцарското правило за индексиране на пенсиите от 1 юли, вместо да се вдига до 3400 лв. от 1 април, както планира правителството. Тази позиция ще защитават четирите работодателски организации - БСК, БТПП, АИКБ и КРИБ, на утрешното заседание на съвета за тристранно сътрудничество. На него правителството, бизнесът и синдикатите ще обсъждат проекто бюджетите на държавата, здравната каса и Държавното обществено осигуряване за 2022 г., съобщиха ръководителите на четирите работодателски организации по време на обща пресконференция днес.

Тезата на вицепремиера и финансов министър Асен Василев е, че максималният доход, върху който се начисляват осигуровките, трябва да се вдига синхронно със средната работна заплата в страната и за 2022 г. трябва да е 2.3 пъти от средната заплата през предходната година. Така се получава таван от 3400 лв., обясни председателят на АИКБ Васил Велев.

"Спекулация е, че максималният осигурителен доход трябва да е процент от средната заплата. Ние сме подписали споразумение със синдикатите, че той трябва да се променя по швейцарското правило за индексация на пенсиите", каза Велев.

Правителството обяви, че от 1 юли пенсиите ще бъдат осъвременени с 6.1%. Това означава максималният осигурителен доход от средата на годината да стане 3183 лв.

"Ако правителството увеличава максималния осигурителен доход до 3400 лв., защо таванът на пенсиите тогава не се вдигне също с 400 лв. и не достигне 1800 лв.", попита Велев.

Работодателските организации не са съгласни, че само ИТ секторът ще бъде засегнат от по-високия таван за осигуряване. И обясниха, че в този бранш работят около 50 000 души, докато броят на работещите у нас със заплати над 3000 лв. е около 200 000 души.
Работодателските организации не приемат и сериозния ръст на минималната работна заплата от 1 април на 710 лв. при сегашни 650 лв. "Това е работна заплата, а не социална помощ. Тя трябва да се изработи. Не съществува европейска директива, която да обвързва минималната заплата със средната и да казва, че трябва да е процент от нея", коментира още Васил Велев.

Той пресметна, че с минималната добавка за прослужено време от 0.6% (т. нар. класове) и 20 г. трудов стаж най-ниското месечно възнаграждение ще стане 780 лв., което е повече от 50% от 1520 лв. - средна заплата за страната в момента. "Не може да искаме да станем богати без труд и без квалификация", посочи Велев.

Работодателските организации настояват още да бъдат запознати за действията на правителството по поправките в националния план за устойчивост и развитие, след като Брюксел го върна за доработка преди два месеца . "Толкова време вече не можем да видим актуализирания вариант и как отговаряме на забележките на Европейската комисия. Все още не сме се срещали и с ресорния министър на иновациите", посочи Добри Митрев, председател на БСК.