Тодор Чобанов: Раковски и Левски се опасяваха, че Русия ни иска за губерния

https://www.24chasa.bg/novini/article/11538510 www.24chasa.bg
Апостола на свободата Васил Левски

Там макар да няма чалми, народът е притиснат от нас повече, казва Апостола 

Днес, на 9 май е много важно да осъзнаем националния си интерес като част от европейското семейство, както си го представяха Левски, Захари Стоянов, Стефан Стамболов и другите ни големи водачи, казва историкът

Това е националната ни доктрина, към която трябва да се придържаме без колебание, ако искаме да оставим на децата си една просперираща и уважавана България, смята експертът


Доц. д-р Тодор Чобанов е историк и археолог, специализиращ върху прабългарската проблематика и Първото българско царство. От 2021 г. работи в Института по балканистика (ИБЦТ) към БАН, преподава в УНИБИТ.

За доц. д-р Тодор Чобанов Европа не е само географско, а и историческо име с хилядолетна история. "Мястото, към което ни поведоха още Кубрат и Аспарух. ... Люлка на идеите за равенство и братство, за справедливост и права на човека. Неслучайно Левски мечтаеше да се наредим до другите европейски народи, за идването на "века на свободата". Понякога обгърната от лудост, но винаги величествена в своето пищно великолепие, Европа е нашият дом. Нека го обичаме и ценим и да помним, че ако нещо в него ни се струва не както трябва, от нас самите зависи да го променим". По повод Деня на Европа - 9 май помолихме Тодор Чобанов за отговори на някои въпроси.  


-
Г-н Чобанов, защо от Освобождението досега губим енергията си да се караме за и против Русия?

- Остта „Изток-Запад“ от Освобождението досега винаги е била основната разделителна линия в нашето общество, често по-силна от линията „либерално-консервативно“. Към Изтока ни тегли културна близост, традиции и политическите събития от Руско-турската и Втората световна войни. В хода на втората Сталин окупира нашата страна без да среща съпротива и ликвидира значителна част от прозападния елит, след което се спуска „Желязната завеса“. Западът е цивилизацията, чиято светлина огрява родното ни Възраждане. „Алафрангата“ е цивилизационен феномен, от който е обхваната и самата Русия, която също гледа главно на Запад в културен и исторически план. Парадоксът става особено остър, когато България и Русия се оказват във война през Първата световна война и нашите войници са принудени да разгромят в Добруджа армията, която преди половин век е донесла Освобождението. След 1917 г. пък приютяваме хиляди белогвардейци, бягащи от гражданската война, някои от които вероятно са свързани със същите тези полкове, които генерал Колев побеждава. Виждате колко е сложна историята ни – Балканите са пресечна точка на много интереси. Караниците у нас, за които питате, няма да спрат, защото навлязохме внезапно в нов период на противопоставяне, на голяма война в Европа, при това веднага след изтощителната за хората пандемия. И понеже сега се чуват едни гласове, че едва ли не сме случайно в НАТО и ЕС, е много важно да осъзнаем националния си интерес като част от европейското семейство, както си го представяха Левски, Захари Стоянов, Стефан Стамболов и другите ни големи водачи – българина редом с другите европейски народи. Това е националната ни доктрина, към която трябва да се придържаме без колебание, ако искаме да оставим на децата си една просперираща и уважавана България.

- Защо Левски се притеснява от Русия, защо иска сами да извоюваме освобождението си?  

- Левски не точно се притеснява от Русия, а предпочита основните заслуги за „българската революция“, която планира, да са си главно наши, български, да натрупаме сами солиден политически капитал пред света. Гръцкото въстание, което води до освобождаването на Гърция, и свързаните с него събития, са били добре известни на нашите възрожденски лидери и те са търсели осъществяването на сценарии, надграждащи над този конкретен исторически опит. Тайната на успеха на гръцката революция е единомислието на Великите сили – нещо, което не е било факт след Руско-турската война от 1877-1878 г.

На всички им е било ясно, че Русия, която си е извоювала още през XVIII век ролята на покровител на християните в Османската империя, е огромна империя със свои имперски интереси, които не непременно съвпадат с вижданията на българското общество, да не говорим за другите Велики сили. Раковски, който е учител на Левски и де факто водещ идеолог на национално-освободителните борби, е скептичен към политиката на Русия поради травмиращи събития от средата на XIX век, когато руски агенти насърчават миграцията на българско население на изток, което обаче после живее при трудни условия. Раковски и други всъщност се опасяват, че Русия иска да създаде „Задунайска губерния“ („Балканска област“), а не независима българска държава. От друга страна, както се вижда от разни документи от епохата, е съществувало и подозрението, че Русия и Австро-Унгария са си разделили Балканите на зони на влияние, нещо, което се потвърждава и от сключените тайни договори непосредствено преди самата война от 1977-1878. Но нека да бъдем реалисти – в онази епоха всички Велики сили действат по подобен начин и интересите на по-малките народи не са двигател на събитията. Позитивното обаче е, че и на Запад, и в Русия общественото мнение е в полза на българския народ и нашите възрожденски дейци правилно са разчитали на обществения отзвук по света, който би последвал едно голямо българско въстание.

- Захари Стоянов публикува едно негово писмо, което при социализма е цензурирано, но най-общо Апостола се притеснява, османското робство ще бъде заменено с друго робство. От днешна гледна точка бил ли е прав?

- В изданията на книгата на Захари Стоянов за Левски, до които има достъп, включително и в едно от периода на социализма (от 1977, издателство на БЗНС), присъства пресъздаден разговор между Левски и негови съратници, в който действително се съдържа репликата, че „…там (в Русия), макар и да няма чалми, народът е притиснат от нас повече“. Макар и достоверността на такъв разговор да е дискусионна в детайлите, вероятно разговорът пресъздава съществуващото убеждение у революционните дейци, че положението на селяните в Русия (народа) далеч не е цветущо. Александър II е сложил край на крепостничеството (оттам прякорът „Освободител“), една система, която е била ограничаваща и потисническа и въобще не се е нравила на нашите революционери, закърмени с идеите на Френската революция за „Свобода, равенство, братство“.