Младенов пита Горбачов да сваля ли Живков

https://www.24chasa.bg/novini/article/11556878 www.24chasa.bg
4.12. 1988 г. Последната среща на лидерите на страните от Варшавския договор. От ляво на дясно: Чаушеску, Кадар, Горбачов, Ярузелски, Живков, Хонекер, Хусак...

Как “Работническо дело” описа посрещането на Червенков, подписал пакта през 1955 г.

Ако беше жив, на 14 май Варшавският договор щеще да навърши 67 години. Но той почина скоропостижно на 1 юли 1991 г. малко след като Берлинската стена - символът на студената война, беше срутена.

На 14 май 1955 г. в полската столица Варшава 7 социалистически държави подписват договор за приятелство и взаимопомощ на основата на военно-политически съюз. Той е отговорът на създадения на 4 април 1949 г. северноатлантически пакт НАТО - организация на страните от Западна Европа за военно сътрудничество. Подписите си под договора слагат лидерите на СССР, Албания, България, Полша, Румъния, Унгария и Чехословакия. Президентът на Югославия

14 май 1955 г. Договора подписва премиерът на СССР Николай Булганин. В кръгчето е Вълко Червенков.
14 май 1955 г. Договора подписва премиерът на СССР Николай Булганин. В кръгчето е Вълко Червенков.

Тито обявява

Знакът на Варшавския договор
Знакът на Варшавския договор

неутралитет

В началото на 1956 г. към военния съюз се присъединява ГДР, но пък Албания на Енвер Ходжа го напуска през 1961 г. заради конфликтите между СССР и Китай. Първият главнокомандващ е съветският маршал Иван Конев.

От българска страна Варшавският договор е подписан от Вълко Червенков - генерален секретар на ЦК на БКП и министър-председател на Народна република България.

Ако вярваме на партийния орган в. “Работническо дело”, след създаването на военния съюз, “призван да осигури мира и безопасността в Европа”, България изпада в небивал трудов ентусиазъм.

Вестникът не само подробно информира за събитието във Варшава, но в няколко поредни броя публикува пълните доклади на всички премиери на държавите - участници в съвещанието. След края му отпечатва и пълните текстове на заключителното комюнике на договора за дружба, сътрудничество и взаимна помощ. Този договор, създаден 6 години след учредяването на НАТО, влезе в историята като Варшавски.

Тон за “възторга и всенародната радост” дава самият Вълко Червенков. Явно пристигнал с параход по Дунав, той слиза в Русе, където държи пламенна реч. Тя се състои само от двайсетина изречения, но 13 пъти е прекъсвана с “Мощно ура!”,“Ура!”, “бурни и продължителни ръкоплескания” и само с “продължителни ръкоплескания”.

На 17 май 1955 г. Червенков е посрещнат на Централна гара София и след това на пл. “Девети септември” със “спонтанен многохиляден митинг”. Веят се червени знамена, хората размахват лозунги и плакати, написани с поразително еднакъв почерк. Площадът е зашумял от хиляден народ. Всички искат единодушно да подкрепят великото дело, възторгва се репортерът на вестника.

Дълго ехтят възторжените овации, израз на любовта и безграничната преданост на нашия народ към партията ръководителка, израз на горещата подкрепа на миролюбивата политика на мъдрото правителство, не пести епитетите си авторът.

Страната закипява от трудов ентусиазъм в подкрепа на договора, на мира и напук на империализма. “След Варшавското съвещание - казва знатният майстор на тунелното строителство, героят на социалистическия труд Тодор Стоичков, - аз чувствам нови, още по-големи сили в себе си!”.

Но така е не само на най-трудния тунел от Баташкия водносилов път, където копае Стоичков. Могъщ трудов ентусиазъм в чест на варшавските документи и световния мир свисти в ТКЗС-та, фабрики, заводи и юзини. Не подминава даже овчарите от Сливенския Балкан и смоларите в Гоцеделчевско.

“Строим за мир

и се борим

за мир!”,

“Ние стоим зад договора”, “На страж за мира”, “Договорът защищава нашите жизнени интереси”, бодро рапортуват в дописки рабкори и селкори от цялата страна.

И фоторепортерите са запечатали сакрални мигове. Всички снимки минават под един текст - “С голям интерес и задоволство нашият народ посреща историческите решения на Варшавското съвещание”. Само местата на “четат и разясняват договора” са различни: кооператорите от ТКЗС в Долна Диканя, Радомирско, миньорите от рудник “Седми септември” в Димитрово (Перник - б.а.), тъкачките от фабрика “Ернст Телман” - София...

Страните - членки на Варшавския договор, са задължени да се защитават взаимно, ако една или повече от тях е нападната. Като нападател се визира “войнстващият импералиализъм”.

В договора има и клауза, според която отношенията между подписалите го се основават на взаимна ненамеса във вътрешните работи и зачитане на държавния суверенитет и независимост.

Два пъти обаче тази клауза е грубо нарушена. През 1956 г. премиерът Имре Наги обявява, че Унгария напуска Варшавския договор. В Москва определят този акт като контрареволюционен, съветски войски нахлуват в страната и за около две семици потушават народния бунт. Другите държави от Варшавския договор не участват във военната намеса.

Не е така обаче през 1968 г., когато в Чехословакия нахлуват 23 съветски, 2 полски и 1 унгарска дивизия, както и една българска бригада. Две източногермански дивизии са дислоцирани на границата с Чехословакия. Румъния не изпраща свои войски, Чаушеску казва, че нахлуването е нарушаване на международното право.

Целта на нападението е да бъде свалено от власт правителството на Александър Дубчек, което се обявява за “социализъм с човешко лице”. Нещо повече - началникът на военния отдел на ЧКП генерал-лейтенант Вацлав Пръчлик заявява по телевизията, че Варшавският договор е неравноправен съюз и че чехословашката армия е готова да защитава суверенитета на страната и със сила, ако е необходимо.

Пражката пролет, както е наречен опитът на Чехословакия да се освободи от опеката на Москва, е безмилостно потъпкана.

Нахлуването

се обяснява

от доктрината

“Брежнев”

- Съветският съюз си запазва правото да се намесва в страните от Варшавския договор, за които има “опасност да се отклонят от учението на комунизма”.

По един любопитен начин Варшавският договор изиграва голяма роля в свалянето от власт на Тодор Живков. На 4 декември 1988 г. в Москва се открива съвещание на партийните и държавните ръководители на страните от Варшавския договор.

Съветският лидер Михаил Горбачов обявява края на доктрината “Брежнев” и представя доктрината “Синатра”, според която централноевропейските страни ще получат самостоятелност и Съветският съюз вече няма да използва сила, за да контролира страните от Варшавския договор.

В една от почивките на съвещанието Петър Младенов успява да дръпне насаме Горбачов. Претекстът е снимка на дъщерятата на българския външен министър, върху която съветският ръководител да сложи автографа си.

И тук Младенов споделя идеята за смяната на Живков. “Вам виднее” , е краткият коментар на Горбачов. Как е разбрал това послание българинът, не знаем, но по-малко от година по-късно на пленум в “Бояна”

Живков

е “разжалван”

След 1990 г. новите правителства в Източна Европа вече не следват политиката на Варшавския договор и през януари 1991 г. Чехословакия, Унгария и Полша обявяват своето оттегляне, смятано от 1 юли. България съобщава за оттеглянето си през февруари 1991 г. Официално Варшавският договор е закрит на 1 юли 1991 г.

Вместо Горбачов в Прага е заместникът му Генадий Янаев. Когато президентът на Чехословакия Вацлав Хавел казва: “Днес Варшавският договор престана да съществува”, всички аплодират, само Янаев не го прави. След по-малко от два месеца Янаев ще оглави августовския пуч за свалянето на Горбачов. От българска страна подписа си на некролога на Варшавския договор слага президентът д-р Желю Желев.

На 1 април 1996 г. руската новинарска агенция ИТАР-ТАСС оповестява, че руският парламент обсъжда евентуално възстановяване на Варшавския договор.

Репортажът споменава вече разделените Чехия и Словакия, както и България. Съобщението предизвиква много коментари и гневни реакции. Няколко часа по-късно ИТАР-ТАСС излъчва извинение.