Бисер Иванов е изпълнителен директор на застрахователното дружество "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД. Доказан професионалист в сферата на застраховането и финансите, специализирал в редица европейски финансови центрове, сертифициран брокер на ценни книжа и лицензиран инвестиционен консултант. Професионалната му кариера е свързана с корпоративното управление – от главен счетоводител и финансов директор на големи компании до изпълнителен директор и член на съвета на директорите на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и на „Пенсионноосигурително дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД.
В последно време пенсиите са във фокуса на вниманието на цялото българско общество. Говори се непрекъснато за увеличението им, а не за реформа в системата за пенсионно осигуряване. Прокламираната цел е да се вдигне минималната пенсия, за да няма хора, които да съществуват под линията на бедност. Като че пенсията е механизъм за изчистване на социални неравенства, средство за социална подкрепа, а не компенсация за прослужено професионално време. В цялата тази дискусия една част от населението се вълнува от това колко повече пари ще получава следващия месец. А огромното мнозинство си казва: „Какво ще му мисля? Аз едва ли ще доживея до пенсия!“.
Според специалистите на регистрираното в средата на миналата година най-младо ,,Пенсионноосигурително дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ тази философия е пагубна. Неглижирането на времето след пенсия в интерес на по-свободното съществуване днес може да има сериозни негативни последствия в бъдеще.
По отношение на идеята, че едва ли ще дочакаме пенсията, има аргументи, които доказват, че вероятността да се стигне до този момент е много по-голяма от обратната. Средната продължителност на живота за България, според НСИ, е 72 години. Доказано е, че повечето жени, които достигат пенсионна възраст, живеят 20 години след това, а мъжете – 18 г. Това е значителен период от време, за който е добре да се мисли в перспектива. Днес трябва да се предприемат действия и да се направят инвестиции за достоен, щастлив и свободен живот след пенсия, за да може утре човек да изживее старините си достойно.
Въпреки че националната статистика отчете намаляване на средната продължителност на живота в България през последната година, ако се погледне по-далеч назад във времето и в по-големи периоди, тенденцията към по-дълъг живот е ясна. С напредването на технологиите и с развитието на медицината дълголетието става по-скоро правило, отколкото изключение.
Затова една от най-печелившите стратегии за осигуряване на бъдещето след пенсионирането е инвестицията в доброволен пенсионен фонд.
Във времена на сериозна инфлация всеки, който има скътани бели пари за черни дни, търси начин да ги запази и умножи. Поради дългите години на дефлация съхраняването на парите в банка става все по-неизгодно – лихвите са около нулата, банковите такси се увеличават непрекъснато. Цените на имотите скачат главоломно. А инвестициите в криптовалути, злато или акции понякога носят твърде висок риск.
През 2021 г. номиналната доходност на доброволните пенсионни фондове сериозно надхвърля нивото на лихвите по банковите депозити. Тя е между 3,42% и 8,73%, а за последните 5 години – между 7,76% и 24,50%., т.е. е много пъти над лихвите по депозитите за същия период. „Към края на 2021 г. доходността на пенсионните фондове за период от 10 г. назад изпреварва инфлацията за същия период, което е известен резерв“, обясняват от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.
COVID-кризата и последвалата веднага след нея война в Украйна влошават ситуацията за световната икономика и съответно за играчите на терена на пенсионното осигуряване у нас. От началото на годината резултатите на фондовете са негативни. „Все още има надежда, че до края на годината ще има компенсация на негативната доходност от първото тримесечие“, смятат в бранша.
Защо осигуряването в доброволен пенсионен фонд може да бъде достойна алтернатива на животозастраховането като средство за достоен живот след навършването на години за пенсия и какви са ползите от тази инвестиция?
• За направените вноски в доброволен пенсионен фонд се ползва данъчно облекчение в размер до 10% от годишната данъчна основа.
• Управлението на средствата в пенсионните фондове се регулира от държавата.
• Доброволните фондове имат сериозни ограничения в какви активи (ценни книжа) да инвестират. Не се допускат инвестиции във високорискови финансови инструменти. Портфейлът им е консервативен, двугодишното стандартното отклонение се движи между 3 и 9%. С парите на осигурените лица не могат да се предоставят заеми или гаранции.
• Парите на всеки осигурен се съхраняват в индивидуална партида.
• Натрупаната сума се унаследява. При смърт законни наследници или посочени от осигурения лица имат право да получават наследствена пенсия или да изтеглят средствата от неговата индивидуална партида.
• Средствата в индивидуалната партида не подлежат на принудително изпълнение и не могат да бъдат отнети от съдебни изпълнители.
• Информацията за средствата по индивидуалната партида на фонда се предоставя на всеки осигурен от управляващото дружество ежегодно.
• Колкото по-навреме започне спестяването, толкова повече средства се натрупват и съответно допълнителната пенсия се повишава.
• Пенсиите, отпускани от фондовете за допълнително пенсионно осигуряване – задължителни и доброволни, не подлежат на данъчно облагане.
• Натрупаните средства по индивидуална партида могат да бъдат изтеглени, включително и преди придобиване на право на пенсия, при определени условия.
Към края на март 2022 г. нетните активи на пенсионните фондове в България възлизат на 19,23 млрд. лв., което представлява ръст от 7,8% спрямо същия период на 2021 г., сочат данни на Комисията за финансов надзор. Към края на 2021 г. общият брой на осигурените лица в пенсионни фондове е 4 849 754 души – ръст от 0,64% спрямо 2020 г.
Според специалистите от ,,ПОД ДаллБогг: Живот и Здраве'' всичко това показва, че пазарът се развива и все повече българи следва да се отнасят отговорно към себе си и близките си, с мисъл за времето след пенсионирането.
____________________
Посочените резултати нямат връзка с бъдещи резултати и не се гарантира положителна доходност както и запазване в пълен размер на средствата по индивидуалната партида. Съпоставка с отразените данни може да се извърши на интернет страницата на Комисията за финансов надзор (https://www.fsc.bg/) и на Националния статистически институт (https://nsi.bg/).