Бобът в различни варианти - на чорба, яхния, с наденица, със свинско и пр. - изпревари шопската салата в допитването до читателите на “24 часа” “Кое е най-популярното българско ястие”. Повече от 2000 души гласуваха в референдума.
Всеки пети припозна боба като най-популярната и най-обичана нашенска манджа.
Шопската салата му отстъпи само с един пункт - за 19% от читателите тя е символ на родната кулинарна традиция.
"Боб в гърне е най-хубавото българско ястие, особено ако е направен с добре подбрани подправки", категорична е Катя Бузник от Пазарджик. "Вкусен е и засища. Евтин е, особено ако сам си го произведеш в лехата на вилата" според Никола Серафимов от Плевен. На това, че популярността му се дължи на достъпната цена, наблягат и други читатели - "българинът отколе търси нещо евтино" според Иван Василев от Стара Загора.
"Шопската салата е измислена през 60-те години от "Балкантурист", но се е превърнала в абсолютна класика. Вкусна е, освен това пресъздава българския трикольор - бяло сирене, зелени краставици, червени домати и пиперки", обясни Валентина Ивантова от Варна. "Чудесно мезе е за ракията, без нея не сядам на масата", категоричен е Николай Георгиев от Пловдив.
Баницата, която до средата на седмицата водеше класацията, остана на четвърта позиция. Тя обаче е изборът на емигрантите.
"Много страни могат да се похвалят с яхнии, дори с подобия на шопската салата, но с баница - не. От Видин съм, в момента живея във Франция", пише ни Йоана Бояджиева. В същата посока са коментарите на още 15 читатели, които са уточнили, че се включват в референдума на "24 часа" от чужбина. "Вкусна е, лесно се прави. В САЩ като кажеш баница, всички знаят, че е българско ястие", казва и Диана Василева от Варна. "Но да е приготвена от майстор с ръчно точени кори, с истинско масло и сирене", подчертава Румяна Стойкова от Пазарджик.
"Другите народи имат турска баклава, лазаня, щрудели - неща, приготвени с многолистно тесто, но нашата класическа баница с точени кори и бяло саламурено сирене с яйца я няма никъде другаде и чужденците си облизват пръстите", подчертава Станка Иванова от Търново.
Промени в класирането на най-популярните манджи настъпваха всеки ден.
Шкембе чорбата и тараторът постоянно си сменяха местата.
Прояви се и регионалният патриотизъм: "Горнооряховското гърне с телешки жили и много червено вино си е чисто наше, рецептата е местна. Затова гласувам за него", заяви Христо Христов от Търново. В сряда бяха най-активни застъпници на родопския пататник.
Обадиха се и фенове на гювече по тракийски и сирене по шопски.
"Бахурът е най-българското ядене, другаде такова нещо няма", написа във форума на "24 часа" читател с никнейм "ХаТаКа", а "Gene" се размечта за препечена филийка със свинска мас и червен пипер. "Цонко" пък е убеден, че като българското изобретение “попара вино с хляб” няма никъде по света.
Четвъртък беше денят на киселото зеле - със свинско, на сармички и т.н. "Всички го обичат. Дори българи, живеещи в чужбина, си го приготвят и с миризмата правят впечатление на местните", казва Цветан Милчев от Монтана.
Мусаката на мама, станала нарицателно за домашен уют, дели славата с киселото зеле според резултатите от референдума на "24 часа".
Почти всеки, включил се в анкетата, наред с личното си предпочитание за дадено блюдо споменава и киселото мляко като емблематична за българина храна. Естествено, стане ли дума за него, няма как да се подмине тараторът.
"И другаде по света има студени супи, но като него не, защото кисело мляко другаде не става", категоричен е Иван Петков от София.
При отговорите на читателите се набива на очи, че те изтъкват не тези ястия, които смятат за най-често консумираните, нито тези, които са им най-приятни на вкус, а търсят "най-българското". (24часа)
Следващият въпросът за референдума на "24 часа" е: Колко да е заплатата на катаджията, за да не се изкушава да иска рушвет?
Очакваме вашите отговори и коментари на адрес: [email protected]
Запазили сме си вкуса към родното
Храната ни помага да разберем как "дивото" се превръща в "културно". Мъжът убива животното и носи улова, а жената го преработва и го превръща в храна, годна за ядене, т.е. в култура.
Гледайки от камбанарията на моята наука -фолклористиката, за мен не е изненада, че храна се идентифицира с етническо самосъзнание
Храната е много важен етнически код, тя е знак, по който можем да различим кой човек от кой край е. Трябва да се помни, че няма национални, а регионални ястия. Така, както няма национална носия, а палитра от регионални.
Кулинарната култура има 2 живота. Единият е на домашната храна, другият - на индустрията, т.е. това, което ни предлагат ресторантите.
По света много се грижат за културата на храненето, на кулинарията. При французите и американците примерно всичко трябва да е "ала домашно".
"Ала домашното" е като радиопиеска на популярната култура, защото може да е такова само ако прилича на фолклорната ни класика - т.е. да е "ала етническо", нашенско. Затова най-важният извод от анкетата на "24 часа" е, че българинът е успял да съхрани вкуса си към вкусното етническо ястие. Впечатляващото е, че сред най-предпочитаните няма сладкиши, примерно баклава, макар да са особено важни по Коледа и други празници. Значи хората са "консервативно" мислещи, т.е. са етнически самоосъзнати.
Във фолклора има празнина между делничната и празничната храна, а в анкетата присъстват повече празнични ястия, които обаче при днешното ни живеене са станали делнични храни. Показателно е, че баницата е на челно място - символът на баницата е много важен, защото означава богатството. Но пък липсва луканката - символ на големите връзки и благополучието по време на социализма. Знаем ли всъщност какво сме пренесли от него до днес, имаме ли и каква ни е жалбата по него?
Но най-важната липса в класацията е отсъствието на образа на хляба. Той е изключително важен на нашата трапеза, а не е споменат. Вероятно защото на присъствието му на масата се гледа като на нещо, разбиращо се от само себе си.
Киселото мляко е логично в класацията. От една страна, то е станало в добрия смисъл на думата националистичен образ на храна. От друга, то е рефолклоризирано и от постоянното втълпяване колко са прочути българите с него по света - твърдение от типа "българките са най-красивите жени".
Но твърдението, че киселото мляко е храна на бедните, е популистко. Ядат го всички. Истината е, че ние всъщност не знаем какво ядат политиците, високата класа, бедната класа - нямаме представа за този тип разслоение в българското общество.
В анкетата присъстват и храни на индустрията, измислени от нея, каквато е шопската салата. Със сигурност шопите не са я яли, но някой гениален майстор е измислил това име. Посочен е и тараторът, но не класическият, а градският му вариант - този, който е повлиян от индустрията. Така че индустрията трябва много добре да си направи сметката на какво да заложи, имайки предвид резултатите от анкетата.
Регионалната кухня се припокрива с общобългарските варианти, което показва, че сме навлезли в индустриализацията. Вече няма регионална кулинария - не знаем кое ястие е търновско и кое - габровско, кое как се приготвя и в какви случаи - на празник или на делник - се яде.
Вече няма "селски" манджи, за което трябва да се съжалява, защото сред тях има истински кулинарни чудеса. Не изучаваме и не знаем какво яде българинът, въобще малко се грижим за кулинарната си култура, както впрочем и въобще за културата си.
Интересен е въпросът как българинът превръща в свои чуждите храни. Всички ходим на китайски ресторант, но мусаката си е мусака, тя си остава храната за нас.
Някога хората са ходили на ресторант да се нахранят добре, сега го правят, за да се покажат добре. Навремето се е отивало в определена кръчма, за да се хапнат най-хубавите кебапчета, и това е било малък празник за семейството. Днес се яде някак "евтино", с идеята да се напълни търбухът, без да има голямо значение с какво. Пример за това е пицата, която се продава на парче по улиците. Но тя не влиза в класацията на любимите храни вероятно защото все още се мисли като италианска. Пицата не е изместила кебапчето, затова на избори се раздават кебапчета, а не пици.
Проф. д-р ГЕОРГ КРАЕВ, КУЛТУРЕН АНТРОПОЛОГ, НБУ
