Българската православна църква да канонизира над 14 000 старозагорци, станали невинни жертви на аскера на Сюлейман паша по време на Руско-турската освободителна война. Tова искане на гражданите бе подкрепено единодушно с декларация от общинския съвет на Стара Загора.
Хиляди мъже, жени и деца са избити на 19 юли 1877 г. по стар стил, а градът е изцяло опожарен, когато турските войски отблъскват руските към Стара планина.
"Местният парламент прие декларацията с 45 гласа "за", без нито един "против" или "въздържал се". Искахме въпросът да не се политизира, за декларацията гласува и единственият представител на ДПС", каза пред "24 часа" един от вносителите на проекта за документа - общинската съветничка от Националния фронт за спасение на България Гергана Микова.
Почетен председател на инициативния комитет за канонизацията е кметът Живко Тодоров. Тя се подкрепя и от Ордена на рицарите тамплиери на Йерусалим, по чиято идея преди време БПЦ призна за мъченици 2000 жертви на баташкото клане при потушаването на Априлското въстание през 1876 г.
За първи път обаче се иска канонизацията на толкова много хора наведнъж.
В Стара Загора смятат, че това няма да бъде пречка пред Светия синод да вземе решение. Припомнят, че процедурата за канонизацията на мъчениците от Батак отне около 2 г., сега можело да минат и повече.
Като начало Старозагорският митрополит Галактион трябва да внесе предложението в Светия синод.
Има идея и жертвите на клането в новозагорското село Любенова махала в същата война да бъдат канонизирани.
Тяхната съдба повтаря трагедията на Батак година по-късно - малко преди да унищожи Стара Загора, през юли 1877 г. турският аскер избива 2400 невинни жители на селото, над 1000 от които са съсечени в местната черква.
