Търся баща си Хуан-Мануел Алварес Дуке, роден на 12 август 1964 г. в Куба. Последният адрес, който аз и майка ми имаме, е в Пинар дел Рио.
Баща ми пристига в България през 1987 г. и почва работа на строежа на метрото. През 1988 г. се запознава с майка ми, а през 1989 г. се раждам аз.
Родителите ми сключват брак на 19 април 1990 г.
Същата година тримата сме заминали за Куба, защото не позволили на баща ми да остане в България.
Живели сме там 2 г., след което майка ми решила да се върнем. Баща ми също искал да дойде, но не му позволили да напусне Куба.
Надявам се да успеете да го откриете - от много години това е моята най-голяма мечта.

Емануела Серафимова,
София

Хуан Мануел Алварес Дуке от Пинар дел Рио: Кръстих Емануела на българската й баба

Татко, татко, искам да знаеш, че много те обичам. Не съм спряла да мисля за теб. Имаш много поздрави и от баба. Целувам те, а сега ще ти се обади и мама."

Това казва през сълзи 22-годишната Емануела Серафимова от София. От другата страна на жицата - в провинция Пинар дел Рио на Острова на свободата, вече няколко дни с трепет чака това телефонно позвъняване кубинският й баща Хуан Мануел Алварес Дуке.

Двамата не са се
чували никога

Той е видял 2-годишното момиченце за последен път преди 20 г. После Емануела и майка й Елисавета се върнали в България, но не пуснали Хуан да ги последва.

Сега мъжът е на седмото небе от радост, че дъщеря му не го е забравила. Нарича я Еми и не спира да задава въпроси - как са тъстът Васил и тъщата Димитрина, кога Емануела ще му иде на гости, как се казва българската му внучка, която не познава.

Не по-малко щастлива е Емануела. "Не можете да си представите какво изпитвам. Едва се сдържам да не се разплача. Когато ми казахте, че сте го намерили, цялата настръхнах от вълнение. От години се опитвах да го намеря, но без успех. Вие направихте чудо", казва през сълзи младата жена.

Не по-малко щастлива е, че освен баща си

неочаквано
намери и
16-годишна
кубинска сестра

на име Доралис, за която не е подозирала. "Татко, чакам да ми пратиш снимки на теб и сестричката ми", казва дъщерята.

Развълнувана е и майка й Елисавета. Вестта за намирането на кубинския й съпруг идва в навечерието на 45-годишния й рожден ден.

Майка и дъщеря почти не са спирали да търсят Хуан през годините. "Пращахме писма на адреса, с който разполагахме, но не получихме отговор. Имам съмнения, че не са стигали. Всички роднини, които познават баща ми, казват, че е бил много добър човек и много ни е обичал. Абсурдно е да не ни отговори", казва Емануела. Тя и майка й са сигурни, че Хуан също ги е търсил, но по една или друга причина и неговите писма не са достигали до тях.

Двете спрели да му пишат през 1997 г. и решили да търсят помощ в кубинското посолство. "Майка ми много пъти е ходила да търси помощ там, но й отказали", казва Емануела.

Последното й отиване било през 2007 г. "Родителите ми нямат развод. Мислехме, че започването на такава процедура ще ни помогне да разберем къде е татко и дали е жив, но се оказа, че не е по силите ни да плащаме такива високи суми, и се отказахме", казва Емануела.

В последните години тя продължила да опитва

всякакви начини
да открие
баща си

"Пробвах в интернет, чрез международни търсачки, чрез телефонни указатели, чрез социални мрежи, но без успех", разказва момичето.

Един от последните й опити бил чрез фейсбук. Там попаднала на човек с име Хуан Мануел Алварес. Надявала се, че това е баща й, но след като осъществила връзката, се разбрало, че са само адаши. Човекът бил от Куба и тя го помолила за помощ, но въпреки опитите и той ударил на камък.

"Каза ми, че Пинар дел Рио се намира в труднодостъпен селски район, където дори и транспортът е проблем. Така надеждите ми отново се изпариха", казва Емануела. Тя е

кръстена на
кубинската си
баба Мануела

"Но в знак на обич баща ми прибавил и първата буква на майка ми Елисавета. Така съм станала Емануела", споделя жената.

Тя не спира да говори с обич за баща си. "Всички казват, че е бил чудесен човек. На баба ми Димитрина мед й капе от устата, като говори за него. Бил внимателен, отговорен и грижовен", казва Емануела.

Тя е на седмото небе от радост, като разбира, че има и сестра на 16 г. "Не му се сърдя, че е създал ново семейство. Това е нормално, след като времето и пространството са ги разделили. По-важното е, че го намерих", разсъждава жената.

Тя е нетърпелива да научи повече за баща си и за живота му след 1991 г. Иска да се запознае с новата си сестра и да го зарадва с новината, че е станал дядо на малката й дъщеря Василена, която е на година и осем месеца.

Хуан разказва, че пристигнал в България през 1987 г. и започнал като общ работник на строежа на метрото. Отначало живеел в Перник, но после се прехвърлил в София. Тук се запознал с българката Елисавета.

В Куба оставил братята си Освалдо и Осландо и сестрите си Марица, Марта и Мирта. Сега те са не по-малко щастливи от намирането на българската си племенница.

Хуан също не
забравил жена си
и дъщеря си
в България

Звънял по телефона, но не получил отговор. Той и сестра му написали няколко писма на майката на Емануела, но не получили отговор. "Сигурно не са ги пуснали да пътуват от Куба, ние нищо не сме получавали", казват Елисавета и дъщеря й.

Хуан все още
говори и разбира
български

Макар че първия път връзката бе осъществена много трудно, тримата си обещават да се чуват редовно. Така и става - през следващите месеци Емануела и баща й говорят по телефона почти всяка неделя.

Мечтата им да се видят обаче засега удря на камък. Емануела праща снимки, но неговите писма се губят. Без успех да получи снимки остават и усилията на колежката ни от испанската редакция на БНР Даниела Радичкова, която е учила в Куба.

Междувременно от кубинското посолство в България отказаха 2 пъти на Емануела и майка й покана към Хуан, защото не могат да докажат необходимия доход за плащането на визата, пътя, посрещането и престоя му.

Това не секва ентусиазма на тримата. Чакат с трепет всяка неделя, когато се чуват.

За издирването помогна Даня, чийто татко открихме в с. Телиш

Откриването на Хуан нямаше да бъде възможно без всеотдайнатна помощ на кубинците Даня и Айдиъл Перес.

Преди време "24 часа" помогна на 34-годишната Даня да намери в плевенското с. Телиш българския си баща Стоян. "Вие направихте чудо. Как мога да ви се отблагодаря?", възкликна тогава жената и обеща, че ако се появи случай за издирване в Куба, веднага ще помогне с каквото може.

Така и стана. След като информирахме Даня и Айдиъл за търсенето на Емануела, те се свързаха с общината в Пинар дел Рио. Оттам им дали точния адрес на Хуан, а няколко дни по-късно той им се обадил по телефона. "Бяхме суперизненадани, когато чухме гласа му, а той бе на седмото небе от радост, че дъщеря му не го е забравила", споделя Даня. Те се чували всеки ден по телефона и трескаво обсъждали как да продължат по-нататъшните контакти с България. "Чувстваме по гласа му, че е щастлив и ви благодарим, че ни направихте част от тази вълнуваща история", казва Даня.