Ще свържем информационните системи на приходната агенция и на агенция "Митници". Това бе една от първите задачи, които си постави соченият за финансов министър експерт от Световната банка Симеон Дянков.
В редица свои изказвания той се позоваваше на опита си от международната финансова институция в държави, където само от тази мярка постъпленията в бюджета дръпнали с 10%, че и отгоре. Липсата на такава свързаност позволявала у нас да се продава контрабандна стока, която може да бъде засечена при начисляването на ДДС. "Топлата връзка" между двете информационни системи щяла да улесни насрещните проверки, чрез които двете приходни администрации да засичат дали данните за един и същи търговец са еднакви.
Дянков обяви, че по негови сметки в икономически добри години като 2007 г. например
държавата губела от несъбрани мита и акцизи 1,2 млрд. лева, а в лоши като сегашната - по 800 млн. лв. Бъдещият финансов министър е убеден, че тези загуби могат да се пресекат, ако данните текат онлайн в двете системи.
Той намекна още, че липсата на "гореща линия" не е плод на случайност.
Експерти и от двете системи - данъчна и митническа, сочат поне три пречки пред изграждането на такава връзка досега.
Първата е, или всъщност доскоро бе,законодателна. Данъчнопроцесуалният кодекс регламентира кой може да има достъп до данъчната тайна и сред посочените в него лица не бяха митничарите. И обратното - в законите за митниците и за акцизите се описваше правото на достъп до митническата тайна, и до неотдавна там пък не фигурираха данъчните инспектори.
Пречките в законите обаче постепенно отпаднаха Най-напред бе променен данъчният кодекс, а тази година в края на април - и законът за акцизите. Кръстосаните промени дадоха право на НАП да получава информация от митниците и обратно. С други думи, вече няма никакви законодателни пречки идеята да бъде реализирана.
Нещо повече, по информация на "24 часа" до седмица-две ще бъде подписана инструкция за начина на размяна на информация между двете институции. След това ще се търси и бързото техническо решение за това.
Втората пречка това да стане бързо е техническа, като тук се включва и технологичното време за конкурси за изпълнител, който да изработи софтуер за унифициране и мигриране на данни от едната към другата система, осигуряването на финансирането и пр. Впрочем хора, участвали при свързването на двете системи - НАП и на НОИ, с ужас си припомнят пилотния проект и ускоряването на старта на системата под напора на политическо притискане, без пълна готовност. Последствията от това събиране на системите още се консумират - сгрешени имена, номера на фирми, размери на платени и неплатени осигуровки.
"Проблемът не е главно в техническата съвместимост на модулите, а най-вече във връзката на нашите митници с единната европейска митническа система", описа казуса експерт.
На достъпен език той превежда така: "Системата на митниците е част от общата европейска, контролът по границите се наблюдава и отвън. При всяко спадане на разкриваемостта, което се вижда в реално време, пристигат евроинспектори, които да установят причините. Регламентите за достъп до информацията и за работата с нея са унифицирани и строги, дори и само поради това, че през БИМИС може да се получи достъп не само до информация за български компании, внос, износ и пр., а и за всички останали държави."
Затова можело ЕС да не погледне благосклонно на допускането на нови хора, които да боравят с тази информация. Или да се искат купища документи, сертификати, строги процедури кой може да влезе, защо и как може да има достъп до данните от системата.
В крайна сметка достъп можело да получат не повече от 10-ина човека от НАП.
Друг експерт, запознат с информационната система на НАП, обясни, че контролната дейност на НАП има две парчета. Едното е насочено към контрол на ДДС по сделки в страната, ЕС и с трети страни. Приходната агенция е част от европейската чрез т.нар. система VIAS. През нея можем да проследим дали български търговец и чуждият му партньор декларират еднаква стойност при сделка.
Около 90% от контролната дейност са фокусирани към сделките в страната. По тази система на обмен на данни с другите приходни администрации се правят огледални сравнения и се вижда кой лъже на границата и данъчните. Останалите 10% от дейността на НАП са насочени към сделките с трети страни и в тази част би могло да се търси взаимодействието между митници и НАП.
Ако например НАП ревизира фирма, тъй като е поискала връщане на данъчен кредит, като е декларирала износ за Русия, най-напред се прави проверка назад по веригата - кои са доставчиците, производителите и т.н. За да бъде проверката пълна, логично е тя да завърши дали наистина се е осъществил декларираният износ. В момента това става, като се поиска информация от митниците, а ако има свързаност между двете системи, то ще става в реално време.
Третата причина досега двете системи да не са свързани помежду си обяснява бившият зам. финансов министър Стамен Тасев. (Виж интервюто с него) Той бе един от първите, лансирали идеята за свързване на двете системи преди близо 6 г. Днес Тасев е убеден, че корпоративни интереси са надделели и това е причината връзка да няма.
През 2006 г. пък тогавашният вътрешен министър Румен Петков и финансовият Пламен Орешарски подписаха споразумение и график за интегрирано гранично управление. То отразяваше и регламенти на ЕС. Първият етап от него предвиждаше подобряване на информационния обмен между митниците и Гранична полиция, в т.ч. свързване на системите и използване на специализирано техническо оборудване. Част от това споразумение е и т.нар. система единен фиш, която бе вече въведена.
Втората фаза е насочена към постигането на пълна готовност от страна на България за Шенген и включва международен информационен обмен, използване на офицери за свръзка, а от гледна точка на движението на стоки и хора - преминаването на границата с т.нар. едно спиране. Изпълнението на втората част се забави, като принос за това има и спирането на еврофинансирането по ФАР.
В крайна сметка свързването на системите на митници и НАП е въпрос на време и пари Световната банка е финансирала подобни проекти, вероятно няма да откаже и на България. Въпросът е дали наистина само от тази стъпка в бюджета ще влязат 1,2 млрд. или дори 800 млн. лв., както сочат сметките на Дянков. Нещо, което е особено важно в условията на свободното падане на бюджетните приходи. (24часа)
Стамен Тасев: Може да слеят двете институции изцял
- Г-н Тасев, ако не се лъжа, вие като зам. финансов министър предлагахте обединяване на системата на митниците с тази на данъчните. Сега подобна идея лансира соченият за финансов министър Симеон Дянков.
- Още преди шест години предлагах сливането на митниците с Националната агенция за приходите. Основният ми мотив бе, че двете институции не обменят информация. Нямаха достатъчна връзка помежду си и непрекъснато се позоваваха на служебна тайна. Радвам се, че може би най-после някой ме е чул.
- Предлагали сте сливане на двете агенции или само връзване на информационните им системи?
- Защо не и двете? Аз не мисля, че идеята да се слеят двете системи е напълно невъзможна, по нея също може да се мисли. Но обменът на информация в реално време е повече от задължителен.
- Не сте съвсем прав. Двете агенции обменят информация. Освен това имаше законодателни пречки…
- Като зам.-министър установих, че двете институции нямат установени канали за обмен на информация. А според мен повече от очевидно е, че този, който мами на митницата, той ще измами и данъчните. И обратното.
- Защо предложението ви не мина? Кой го спря?
- Всеки от шефовете тогава - Асен Асенов на митниците и Николай Попов на данъчните, се оправдаваше - единият с данъчната тайна, другият с митническата. За мен това бе абсолютно монополизиране на т.нар. тайна.
Спомнете си, преди да се прокарат, и то с голям зор, поправки в данъчния кодекс, главният прокурор нямаше достъп до досието на Косьо Самоковеца! Умишлено или не, това се оказа от полза за нарушителите, за престъпния свят. Затова съм настоявал да има договорености.
Бяха подписвани някакви споразумения за предоставяване на информация и за опазване на съответните тайни, които обаче не са били особено резултатни според мен.
- Защо мислите, че двамата шефове на агенции са виновни. Законите са били такива, а те трябва да се спазват...
- Вижте, аз даже съм им казвал: Господин Асенов, защо не седнете близо до господин Попов, да извадите списък с фирмите, които вие сте установили, че имат съмнително поведение на границата, а господин Попов да си ги препише, ако трябва. Няма да сте нарушили тайната. Така той ще отиде, ще ги провери и ще си свършите по-добре работата и двамата.
Защото, данъчните измами с ДДС са свързани с митниците. Измамите с акцизи също са свързани с митниците. Като влезе някой данъчен в онези магазинчета, ниско долу до тротоара, и намери кашони с алкохол и цигари, той не разследва кой ги е внесъл. А трябва.
- Знаете ли каква е техническата готовност на двете системи в момента и за колко време свързването може да стане?
- За съжаление се опасявам, че нито информационната система на данъчната администрация, нито на митническата са разработени по начин, по който да могат да бъдат безболезнено и бързо свързани. Вие ми кажете - не е ли абсурдно да се позовават на тайна двете ведомства, като става въпрос за държавен интерес и за държавни институции? Аз ще се радвам много в тоя кратък срок г-н Дянков да успее да го направи. Много пъти са отделяни пари от Световната банка да се изграждат системите на данъчните и на митниците. За съжаление не функционират пълноценно. Най-вероятно поради това, че не са спазени изисквания.
- Ако има управленска воля, техническите трудности са преодолим проблем, не е ли така?
- Така е. Но има и друг проблем. Аз лично съм писал докладна записка до Станишев и Орешарски. Предупредил съм за наличието на конфликт на интереси.
- Между кого и за какво?
- Информационно обслужване, знаете, че получава пари от Министерството на финансите, за да изгражда системата на митниците. Фирмата е и отчасти частна. Тя имаше договори с, ако не се лъжа, 80 служители от агенция "Митници". По списък, предоставен от Асен Асенов, не знам как са били избирани.
Но по-важното е, че това бяха хора, които получаваха от "Информационно обслужване" между 1000 и 1600 лева на месец, за да работят за изграждането на информационната система. Ами кажете ми те не са ли заинтересовани този проект да не приключи за 4 години и изобщо да не приключи никога?
- Естествено, че са...
- Но министрите и юристите във финансовото министерство не го разбраха навремето. Служител, който по граждански договор получава повече, отколкото на работното си място, ще си удължава работата по проекта, за да продължава да получава тези пари. И не е само това...
- А какво още?
- Когато една държава дава на министри и на шефове на агенции да раздават огромни пари, им предоставя власт сами да корумпират служителите си. Освен с хонорари и с други привилегии - да ходиш със служебните коли на почивка, до химическото чистене, на масажи, да ти покриват неограничени разходи за мобилни телефони, вечери, закуски... Затова си мисля, че новото правителство трябва най-вече да се стреми да привлече честни хора. Защото в някои случаи професионалистът така може да открадне, че никога да не можеш да го хванеш.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Трябват и промени в закони, за да действа
Мога да кажа, че не е проблем да се обменя информация и това в оперативен порядък непрекъснато става и е ставало, коментира бившият финансов министър Милен Велчев.
Според него проблемът е доколко тази информация може да бъде използвана за разследващи действия и за доказване на нарушенията пред съда.
Обикновено от администрациите се оправдавали, че законът им връзва ръцете в това отношение.
Затова препоръчвам на новия финансов министър да даде възможност за такива законови промени, които ще им развържат ръцете, допълни Велчев. (24часа).
Споменават трима за поста на Кулишев
Засега все още не бил дошъл редът на рокади в агенциите с изключение на агенция "Митници", уверяват източници близки до победителите в парламентарните избори.
В агенцията положението станало драматично в момента, в който долетял слухът, че Емил Димитров-Ревизоро се връща като нейн началник.
Христо Кулишев, който отдавна е прескочил възрастта за пенсиониране, излизал в заслужен отдих. Очевидци разказват, че той бил преследван от някои шефове на дирекции с молба да ги преназначи като библиотекари, архивари или изобщо в някакви административни отдели или дори да ги понижи като редови митничари, за да се спасят от чистката.
За бъдещи началници на митницата с по-голяма вероятност обаче се сочат други две имена - това на Кирил Калфин, който влезе през кюстендилската листа на ГЕРБ. Той бе началник на тамошната митница, но бе уволнен, когато стана член на ГЕРБ, и няколко дни обясняваше пред местни и централни медии, че това е политическо уволнение.
Втората реална кандидатура за митниците била на сегашния заместник на Христо Кулишев Красимир Николов. Според служители в агенцията тя се радвала на подкрепата и на ДСБ.
Националната агенция за приходите най-вероятно ще бъде пощадена поне до края на годината от рокади заради скорошните сътресения там с оставката на шефката й Мария Мургина през февруари. Пък и внушенията от различни страни били, че при сриващи се приходи за бюджета в съответните агенции, които ги събират, трусовете трябвало да са най-слаби. Все пак се споменава една резерва като евентуален наследник на сегашния шеф Красимир Стефанов - Менда Стоянова от ГЕРБ. Тя бе шефка на дирекцията на НАП в Пловдив, но бе уволнена от Мургина. Менда Стоянова бе избрана като мажоритарен депутат. (24часа)
