Сватба на шуменка с белгиец разтърсва империята

https://www.24chasa.bg/novini/article/2082144 www.24chasa.bg
Семейството на кандидата за жених Бойчо. Той е най-вляво на снимката, която е направена няколко години преди да се случи романтичната му история с Василка. СНИМКИ: АРХИВ

"Целият град набъбна от тревога. Годежът от въпрос личен и семеен се обърна на обществен, дори на народен. Чужденците да не ни смятат за стадо овце, от което могат да си отлъчват всяка хубава овца”. Това пише през 1936 г. Стилиян Чилингиров в романа си “Невиждан враг”. В него той пресъздава историята на нежната революция в Шумен, случила се през 1875 г.

Желанието на местна красавица да се омъжи за белгийски инженер поражда остър национален дебат, дипломатически скандал, счупени глави и затвор за доста хора. В историята това остава с името “Френската сватба в Шумен”.

Всичко започва със строителството на жп линията Каспичан-Шумен. През 1874 г. в града идва инженерна бригада от белгийци, французи и поляци. Тяхната задача е да изготвят трасето и да помагат за строителството на пътя. Чужденците се оглеждат за преводач и се спират на Димитраки Константинов. Той е учител, възпитаник на лицея в Бебек, Цариград, говори свободно френски. 

Сестрата на Димитър - Василка, е мома за женене и изключително красива. Чужденците почват често да се застояват в дома на Константинови. Около Василка се върти също и образования и красив шуменски търговец Бойчо Хаджибойчев. За да упражнява френския си, край момата гравитира и младият Панайот Волов. По това време той е вторият човек след Левски в революционната организация и с решение на БРЦК е обявен за апостол. Дали между Волов и Василка е имало нещо - не се знае, но едва ли, защото той бил доста близък с Бойчо. Дори и да е терзаело нещо сърцето му, то едва ли си го е признавал и пред себе си.

От чуждите гости имало един белгиец - Симон Фери. Той веднага хвърлил око на Василка и докато Бойчо се моткал, белгиецът направил предложение за женитба. За ужас на уж отворените шуменци тя приела.

Оттук нататък нещата вземат съвсем неромантичен обрат. За да се стигне до сватба, бракът би могъл да бъде извършен от православен свещеник само с изричното разрешение на митрополит Симеон, който от август 1874 г. е в Цариград. През есента местните свещеници поп Васил и поп Панайот му пишат за мнение по въпроса. Той им отговаря, че “тукашният обичай на черквата ни не позволява смесените парясани бракосъчетания, следователно вие не можете да вземете никакво участие в годежа или венчаването на французина (бел. авт. - всъщност кандидат-зетят е белгиец) с българската мома”. От този отговор може да се предположи, че Симон Фери явно е имал друг брак преди това.

Забраната на митрополит Симеон хвърля всички в смут. Оформят се два лагера. В единия са Симон Фери и колегите му, както и едрите шуменски чорбаджии хаджи Панайот, хаджи Жеко, Димо Хаджистоянов. Срещу тях застават младите, водени от Волов и неговия приятел и сподвижник Петър Енчев. Това са учители, еснафи, комитетски дейци и много граждани.

Волов и приятелите му си дават сметка за прекрасната възможност за пропаганда с цел разширяване на влиянието си сред местната общественост. На 11 януари, ден преди обявеното официално бракосъчетание, “младите”, начело с Волов, поставят в читалище “Архангел Михаил” комедията на Добри Войников “Криворазбраната цивилизация”. Намекът е повече от ясен. Съдбата на Анка от пиесата пряко кореспондира с намерението на Василка да се даде на чужденеца.

Сватбата е насрочена за 12 януари. Епархийският съвет, в който влияние имат местните чорбаджии, карат поп Васил да венчае младите. Той се дърпа, защото знае, че началникът му не дава. Това му носи много неприятности. В отчета на шуменския еснаф до митрополит Григорий в Русе от 17 януари пише: “На поп-Василевото отказване захващат го с най-гнусни псувни, като не му оставили нито брада, нито килимявка и много други”.

Насочват се към другия поп Панайот. И той се дърпа, но след заплахи, обещания за много пари и пазарлъци почти склонил. Волов и Петър Енчев още същата нощ пращат по първия действащ у нас тогава телеграф телеграма в Цариград на митрополит Симеон и той препотвърждава забраната си. Поп Панайот за по-благоразумно също отказал да венчае младите.

Идва утрото на 12 януари. Силите изглеждат видимо равни. Първият удар нанася Панайот Волов. След редовната сутрешна служба в храм “Свето Вознесение” той държи реч пред стотиците граждани. В пламенната си реч защитава православната вяра и напомня, че в същия ден епархийският съвет кара свещениците да венчаят един католик с православна против черковните правила.
 

В митрополитския дом започва извънредно заседание на епархийския съвет. Чорбаджи Димчо настоява да има сватба. Волов и групата окупират дома. Обещават им, че всичко ще бъде по правилата и те се разотиват.

Симон Фери решава да търси помощ от турската власт, но каймакаминът Даниш бей казал, че не се меси в дела от религиозно естество.

В дома на Василка са всички чужденци и чорбаджии, които чакат да почне венчавката. Навън в обсада са Волов и приятелите му. Часове наред събитията не потръгват нито в едната, нито в другата посока.

Към 17 ч някои от чужденците излизат. И тогава става боят. В спомените на Жечо Павлев това е описано така: “При спречкването буйният Кайяве излиза като вихрушка из вратата навън и с големия си бастун в ръка се впуска в кръвна борба. След него идат и други. Бастуни и шапки хвърчат, всичко изпочупено, измачкано, изпокъсано. Не остана на мястото ни Лоранс, ни Кайяве, ни никой здрав и непокътнат”.

Боят между чужденци и шуменци е толкова здрав и кървав, че по заповед на коменданта на крепостта Фазлъ паша пристига конен отряд от турски войници. Те блокират улиците, водещи към мястото на сблъсъка, и разпръскват множеството.
Още същата нощ са арестувани 50 души. Волов го прибират на другия ден по обяд. Апостолът знаел, че ще го арестуват, и още същата нощ събрал шуменския комитет и предал архива на съхранение в сигурни ръце.

След 2-3 дни в3 Шумен пристигат френският и белгийският консул, както и руският дипломат Карвондис. По заповед на владиката в града от Русе е командирован и митрополит Григорий. Турците са представени от Садък ефенди, който също идва от Русе. Той бил специалист по криминалните дела към валийския съд.

На 16 януари местният турски съд в Шумен осъжда на затвор от 3 до 5 месеца седмина от най-активните участници в боя. Подстрекателите, за каквито са определени Волов и групата му, не получават наказание. Чужденците обжалват и нещата отиват във вилаетския съд в Русе.

През втората половина на януари всички вестници на български език в империята пишат обилно по случката. Завързва се сериозен дебат. Доста крайна позиция заема Ботев в “Знаме”. В неговата интерпретация французите и белгийците са представени като пропаднали алкохолизирани типове, любовта между Василка и Симон - като отдавна “консумирана” в най-груб сексуален план, чорбаджиите - като жалки турски мекерета, местните власти - като брутални насилници, склонни да придадат политически характер на “една нищожна и съвсем детинска работа”.

Веднага след това Василка и Симон напускат Шумен и скоро сключват брак в Русе при католически свещеник.

На 14 май 1875 г. вилаетският съд в Русе гледа делото на 17-те подсъдими по “френската сватба” - 7 извършители и 10 подстрекатели. Прави се детайлно разследване. Съдът решава да се допита до правителството, а дотогава “подстрекателите” са освободени.

На 17 май 1875 г. Панайот Волов, Петър Енчев и другарите им напускат русенския затвор. Преките участници в побоя са осъдени на по 1 година затвор и остават в русенската тъмница. Освен това съдът одобрява иска на пострадалия Роберт за обезщетение от 400 франка за нанесените телесни повреди.

През лятото и есента на 1875 г. почват настойчиви ходатайства на шуменските и русенските първенци, на двамата владици и на екзарха. През ноември 1875 г. и последната група шуменци, осъдени по процеса за “френската сватба”, са освободени предсрочно.

Не се завръщат в града само Панайот Волов и Петър Енчев, които са предпочели рисковете на емигрантския живот.

Симон Фери остава на работа в Русе. Бракът му с Василка се оказва щастлив. Имат четири деца - едно момче и три момичета. Една от дъщерите им - Mapгo, се омъжва за син на ген. Данаил Николаев.