Ветроходецът Иван Георгиев-Зъбата избира яхта за Тодор Живков

https://www.24chasa.bg/novini/article/2273285 www.24chasa.bg
Зъбата (с тъмните очила) с Георги Георгиев (вляво) в края на 50-те години на яз. “Искър” СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ

Спешна телеграма сваля от кораба Иван Георгиев-Зъбата и го праща да избира яхта за Тодор Живков.

През 1982 г. варненецът е известен ветроходец, създател на яхтклуб “Порт Варна” и най-близък приятел на кап. Георги Георгиев.

Заминава по заповед от най-горе с група соцдиректори на стопански обединения. Хората с куфарчета първо обикалят де що има красоти и курорти в Южна Франция и Италия, после спират в Пиза.

Там, в корабостроителницата, Зъбата оглежда и избира луксозната яхта за Тато. Като корабен механик Иван дава мнение за двигателя, а като яхтаджия - за ветроходната част.

На борда на яхтата пише “Чавдарци”. Когато стига с нея до България обаче, идва друга спешна телеграма. Името трябва да се заличи. Близки до Тодор Живков решават, че той няма да се зарадва яхтата му да е кръстена на партизанския отряд.

Смятат, че фигури от миналото са трън в очите на тогавашния Първи. Спират край Созопол и на светлините на прожектори през нощта заменят “Чавдарци” с “Балкан”.

Приживе Зъбата не разказваше много-много тази история. Макар че прякорът му идва оттам - че не пази тайна. Както се казва, редки са му зъбите.

За него беше по-важно, че е успяла мисията му България да има своя голям ветроход и че картините му са по цял свят.

Иван Георгиев е единственият български моряк, който е имал в кабината на кораба си триножник и платно. Когато ръцете му не бяха изцапани с машинно масло, бяха оцветени в маслени бои.

Зъбата си остава един от малкото български маринисти, които пресъздават морето такова, каквото е.

Енергичен, постоянно ентусиазиран, той по нищо не показваше, че е имал бедно и трудно детство. Морето влиза в живота му на 10-12-годишна възраст. Тогава семейството се мести в Гръцката махала на Варна на метри от плажа и вълните.

С брат си Никола започват да учат моряклък от опитни рибари на гребно-ветроходни лодки.

Едно лято успяват да изплатят своя собствена лодка, като ловят и продават кая. По това време във Варна пристига Георги Георгиев. Бъдещият легендарен ветроходец и рекордьор на “Гинес” е роден в Кърджали, но се оказва моряк в сърцето. Запознава се с братя Георгиеви край лодките и се впускат да учат ветроходство.

Учителите по рисуване забелязват отрано дарбата на Зъбата Семейството муобаче е бедно и той отива да учи във Висшето военноморско училище, защото е безплатно.

Когато е на 17 г., в града пристига Константин Щъркелов. Класикът акварелист е интерниран във Варна от комунистите заради близостта си с цар Борис III.

Той започва да води курсове по рисуване и Иван Георгиев усвоява неговата майсторска техника. Учи също и при Чанко Петров.

“Рисувам морето, защото го познавам най-добре. Маринистиката не е да нарисуваш една синя линия и чадъри на плажа. Голямото майсторство еда уловиш онзи особен цвят на водата и да рисуваш без синьо”, казваше Зъбата.

Когато завършва Морско училище, от щаба на флота му предлагат да стане художник на Военноморските сили. Ще прави плакати, лозунги и друга нагледна агитация.

Зъбата обаче избира морето. Става механик на търговските кораби с диплома №1 на инженер, завършил Морското.

Животът постоянно го разделя с Георги Георгиев, но двамата винаги намират начин да се съберат под платната. Жоро отива в добричко село заедно с баща си, който е интерниран като царски офицер.

Забраняват му да учи висше. После заминава за яз. “Искър”, където през 1957 г. създава ветроходната база “Академик”. Заедно мечтаят и Варна да има свой яхтклуб.

През 1974 г. Георги Георгиев, Иван Георгиев, Атанас Йонков, Пенко Жеков, Константин Славов и Николай Йовчев създават “Порт Варна”.

“Още в зората на яхтклуба се купиха яхти за обучение на деца и яхтите “Вега” и “Сириус”. А в късната есен на 1974 г. Иван и Жоро тръгнаха на обиколката на Черно море”, спомня си Ева Георгиева, съпруга на Зъбата.

Георги Георгиев вече има планове да участва в световната регата “Остар” и за него обиколката на Черно море е закалка. Който е плавал някога, знае, че Черно море наистина е черно.

Вълните в него са остри и начесто. Тежко, непредсказуемо море. Мнозина на борда просто лягат повалени от морска болест и се молят да влязат в тихите води на Босфора.

В обиколката с “Вега” участват също Иван Йорданов и журналистът от списание “Наука и техника за младежта” Братислав Талев, син на писателя Георги Талев.

“Тръгнаха обратно по часовниковата стрелка - първо откъм турския бряг.

Преди да влязат в грузински води, ги нападнали пирати турци.

Чува се пукот, стрелба. Завързва се разговор: “Откъде сте, какви сте?” Нашите имали някакво оръжие на борда и успели да се измъкнат”, спомня си Ева Георгиева.

Плаването продължава един месец. То е особено мъчително за Братислав Талев, който не е стъпвал на яхта. Иван Йорданов пък пада и си удря лошо гърба.

Заради това се налага да спрат в Ялта и да потърсят лекарска помощ. Връщат се обаче успешно и Георги Георгиев продължава да се готви за “Остар”.

Разучава карти, изследва опита на други мореплаватели. Цялото му околосветско плаване телеграфно и емоционално е разказано в картички и писма до Иван и семейството му.

На 26 декември 1977 г. Георги Георгиев се завръща в България и е удостоен със званието “герой на НРБ”. Влиза в Книгата на рекордите “Гинес” с най-добро постижение в света за обиколка с еднокорпусна яхта.

После се връща към битието си на моряк - става капитан на спасителния катер “Перун”. Няма и три години след това кап. Георги Георгиев умира внезапно от инфаркт в Одеса. За Иван Георгиев това е удар, който не може да се опише с думи.

С приятели решават да кръстят клуба на името на кап. Георги Георгиев. Учредяват и наградата “Златен глобус” за най-добро ветроходно постижение на годината в памет на капитана.

“По онова време вече имаше достатъчно добри яхти за състезания. Иван сбъдна детската си мечта да участва в големи международни регати. Пет-шест лета ходиха на Егейските ралита. Аз все се сърдех, че го няма по цяло лято. Обаче колко да трае сърденето - до Галата. Поливат малко вино - да почерпят Дядото, морето, и забравят жени и всичко”, казва Ева.

Иван продължава да работи и над най-голямата си мечта - да имаме свой ветроход. През 1983 г. заминава за Полша, където по поръчка на БМФ се строи баркентината “Калиакра”. На нея трябва да се каляват и практикуват бъдещите български капитани. Иван следи изграждането й, а в свободните минути не спира да рисува.

Успява да влезе в класа на проф. Кшищоф Березницки - ректор на Художествената академия на Гданск. В тези години социалистическа Полша вече изпитва първите политически и икономически сътресения. А докато се строи “Калиакра”, някъде из цеховете работи Лех Валенса - създателят на профсъюз “Солидарност” и легендарен президент на Полша.

През май 1984 г. с тържествена церемония е вдигнат флагът на “Калиакра”. Иван Георгиев става първият шеф-механик на баркентината и плава с нея до 1990 г. После се отдава на рисуването. Прави над 34 изложби, участва в пленери.

Дори открива собствена галерия със свои творби и тя, естествено, се казва “Морето”.

През 2006 г. прави цикъл картини по стари фотоси и картички. Те пресъздават строежа на варненското пристанище. Творбите са събрани в календара “Стара Варна”. За тях и за цялостното си творчество Иван Георгиев-Зъбата е удостоен със званието “почетен гражданин на Варна”.

Артисти и ветроходци не искат този морски колорит, голям ветроходец и ненадминат маринист да бъде забравен. Хаджи Ламбрин Сотиров и читалище “Стара Варна” очакват край морския храм “Св. Николай” да има чешма в памет на Иван Георгиев-Зъбата. Бронзовата пластика “Язон” в памет на ветроходеца е дарение от скулптора Галин Господинов.

А спортния дух на Зъбата като яхтаджия носят тримата му синове: Боян - който има най-много ветроходни титли от състезания, Росен - който работи по корабите, и Калин, който живее в Меката на ветроходците - Ню Порт в САЩ, и създава оборудване за високотехнологични яхти.