Младежът се е борил за живота си със сетни сили. Това е ожесточило нападателите му, които, за да го сломят, са го приковали към земята. Единият силно е притискал с двете си ръце ноздрите и устата му, а другият го е душил. Неравната битка изсмукала силите му, младият мъж престанал да се движи, и издъхнал. Когато видели, че е мъртъв, биячите му си тръгнали и оставили тялото насред алеята.
Това е част от заключението на медиците, направили аутопсията на трупа на 25-годишния студент по медицина Михаил Стоянов, убит зверски в Борисовата градина вечерта на 30 септември 2008 г.
След продължило 1818 дни разследване на 18 октомври в Софийския градски съд ще тръгне делото за смъртта му. Той е открит безжизнен само 10 дни преди да се яви на последния си държавен изпит и да се дипломира като лекар.
Обвинени за престъплението са
Александър Георгиев-Джи и Радослав Кирчев-Рацата
Тогава Джи е на 18 г., а Рацата е непълнолетен, на 17 г. Отдавна двамата са на свобода срещу парични гаранции. За Александър, който е студент в Нов български университет, сумата е 5000 лв., а за Радослав, който учи етнология в Софийския университет - 2000 лв.
Според прокуратурата двамата заедно със свои приятели често обикаляли Борисовата градина. Младежите, сред които имало и непълнолетни, си набелязвали минувачи, които им приличат на хомосексуалисти, и ги подгонвали с ритници и викове. Искали да разчистят парка от гейове, защото се дразнели, когато видят захвърлени презервативи из шубраците. Наумили си, че те са оставени от хомосексуалисти, които "цапат парка".
На 30 септември вечерта Рацата и Джи, които са от кв. "Дружба", отново се отправят към Борисовата градина, сочи обвинението. По тъмно те се срещат в детския кът "Коколандия" с аверите си Емил Митов, Александър Стефанин и Александър Стоев. Пият бира и убиват време в приказки.
Когато паркът потъва в тъмнина, след 21 часа, Радослав и Александър се откъсват от компанията и тръгват по слабо осветена алея. Отдалечават се на около 30 м, стигат близо до спирка "Ропотамо" на бул. "Цариградско шосе". Там
случайността ги среща с непознат младеж,
който спокойно крачи по алеята - Михаил Стоянов. До този момент тримата никога не са се виждали. Радослав и Александър го подминават на няколко крачки. Внезапно обаче без никакъв повод рязко се обръщат и тръгват към него. Нападат го в гръб, се казва в обвинението.
Михаил излиза от дома си в кв. "Младост 3" около 21,30 ч. Казва на майка си Христина, че иска малко да си почине от четенето за държавния изпит, който му предстои, и че скоро ще се прибере.
Пред входа на блока го среща съседка, която разхожда кучето си. Казва му, че изглежда много щастлив. "Щастлив съм", отговаря Мишо, който с нетърпение очаква завършването си. Това са и последните му думи. Студентът е с дънки, зелена блуза с дълги ръкави и жилетка в сиво и бяло. Носи бежово-оранжеви спортни обувки и сиви чорапи.
Едва изминал и няколко метра в Борисовата градина, на пътя му се изпречват две момчета. Мишо не им обръща внимание, когато се разминават, защото никога дотогава не ги е и виждал. Те го настигат. Единият започва без причина да го удря по лицето, главата и гърдите.
От ударите Михаил пада на земята. Според прокуратурата Радослав го хваща за главата и започва да го души, като с двете си ръце силно го притиска в областта на шията, около гръкляна. Михаил не се дава на нападателите, затова Александър му затиска ноздрите и устата. Внезапно се чува нещо като щракване - счупено е лявото рогче на подезичната кост.
Михаил спира да се съпротивлява, припада. От ударите получава "разстройство на мозъчното кръвообращение, довело до загуба на съзнание". "До този момент той е изпитвал силни болки и страдания, възприемал е обстановката, в която е бил поставен", сочат лекарите.
Когато виждат, че Михаил не мърда, биячите губят интерес и го зарязват под едно дърво на алеята срещу спирката на “Ропотамо”. Преди да изчезнат, Джи го обръща и пребърква джобовете на панталона му и прибира телефон “Нокия”, който по-късно го издава.
Причината за смъртта на студента е задушаване (механична асфикция), е заключението на лекарите. Същата е причината и за смъртта на Яна Кръстева, която бе убита 2 г. и 10 месеца по-късно, пак в Борисовата градина.
Братът на Михаил - Илиян, който е по-голям от него, разпознава тялото в моргата.
Той дълго време крие от майка им Христина
Стоянова, която ги отглежда сама, след като съпругът й умира, в какво състояние е видял брат си. Тя разбира, че синът и е жестоко бит от снимките, приложени към следственото дело. Дни наред продължават мъките на семейството, докато освободят трупа и го погребат.
Две години за смъртта на Михаил няма задържани. През това време майка му Христина постоянно обикаля дознатели и полицаи да пита има ли развитие по случая.
Убийството е разкрито едва през 2010 г. Александър използвал телефона на убитото момче с номер 0883 47 22 29. После, за да се оправдае, Джи навивал свой приятел да каже, че е купил телефона от друг. Разпитите на свидетели и проверки на местата, където е ползван телефонът, го разобличават. При огледа на мястото на убийството са намерени косми, ключове, монети и червено гребенче. Под ноктите на Мишо е открита кръв.
Според прокуратурата убийството е извършено по хулигански подбуди.
Двамата нападатели са се намирали в обикновено алкохолно опиване от съвсем лека степен, което не е повлияло на поведението им, казват експертите. Според психолозите целта на биячите е била “чрез убийството да покажат явното си неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност”.
Според адвокатите на обвиняемите няма данни убийството да е извършено по хомофобски причини.
Радослав и Александър са задържани на 2 юни 2010 г. Първоначално има и трети обвиняем, но разследването срещу него е прекратено. Версията, че Рацата и Джи са имали съучастник, обаче остава.
Кръвта под ноктите на Мишо не е на обвиняемите
“Никога няма да простя на убийците на сина ми", казва майка му Христина Стоянова. “Михаил не е бил гей, имаше си приятелка, но тя замина да учи в чужбина. След нея имаше още едно увлечение”, разказва жената.
22-ма души са призовани като свидетели по делото в градския съд. Очаква се заключенията си да представят 21 вещи лица. (24 часа)
Радослав Стоянов от Български хелзинкски комитет: Агресията заради сексуална ориентация да се включи в НК
- Г-н Стоянов, вие сте известен гей активист и един от организаторите на София прайд. Защо тази година посветихте фестивала на студента по медицина Михаил Стоянов, убит през 2008 г.?
- София прайд бе посветен на този случай, защото 5 г. делото не влизаше в Софийския градски съд. За щастие вече има внесен обвинителен акт, след като преди него два бяха върнати на прокуратурата като негодни. Насрочено е и първото заседание по делото. Обнадеждени сме, че то може да приключи и много по-бързо, отколкото са очакванията.
- Как си обяснявате забавянето?
- Доколкото ми е известно, заподозрените много пъти са искали промяна на мерките им за неотклонение. Само за една година са направили повече от 20 искания да излязат на свобода, а това забавя досъдебното производство. Разследването приключи през май м.г. Но тогавашният наблюдаващ прокурор Драгомир Янчев внесе първия обвинителен акт през декември.
Миналия септември, когато отбелязахме 4 г. от убийството на Михаил с протест пред Съдебната палата, представителите на Българския хелзинкски комитет се обърнахме лично към прокурора и го попитахме готов ли е обвинителният акт, той потвърди. Оказа се, че не е така.
В началото на миналата година аз и друг гей активист - Добромир Добрев, поискахме поставяне на делото под специален надзор заради забавянето. Няколко месеца по-късно същото поиска и Българският хелзинкски комитет. Подобен механизъм е предвиден за дела, които представляват особена фактическа и правна сложност, но и двете ни искания бяха отхвърлени от ВКП.
- Твърди се, че убийството е извършено от нетърпимост към хората с различна сексуална ориентация, но в делото не се казва, че те са го нападнали, защото са го помислили за гей. Посочват се хулигански подбуди и незачитане на човешката личност.
- Твърдението, че предполагаемата сексуална ориентация на Михаил е била част от причините за нападението, е на двамата обвиняеми. Те самите го обясняват пред полицията. Посочили са го като оправдание, вероятно мислейки, че това ги оневинява, което разбира се, не е така. За съжаление, обаче в нашия Наказателен кодекс няма текст, който да посочва, че нападение заради сексуалната ориентация е утежняващо вината обстоятелство.
- При вас идвали ли са хора, които се оплакват, че са бити, защото са гейове?
- Аз самият съм бил обект на заплахи.
- Кога и къде са ви заплашвали?
- Най-често във форумите и във фейсбук. Имаше един-единствен случай, когато стана лице в лице. Този, който ме заплаши, ме разпозна на улицата. Лично при мен не са идвали хора, за да ми се оплакват, защото доскоро бях независим активист и не членувах в организации.
Чувал съм обаче от познати и приятели за заплахи и нападения. Затова искаме агресията заради сексуална ориентация да бъде включена в Наказателния кодекс, както е заради раса и вероизповедание. При тези нападения мотивът не е лична вражда или препирня между извършителя и жертвата, а атака върху цяла една общност, т.е. ако не беше Михаил, можеше да е някой друг.
- Какви хора са нападателите? Вас кой ви заплаши?
- Мен ме заплашваха ултраси, хора от крайнодесните футболни агитки.
За съжаление, в България няма психологически или социологически проучвания върху профила на тези извършители. Проучванията, които са правени в САЩ, показват, че нападателите са предимно крайнодесни екстремистки организации, хора с расистки и ксенофобски възгледи.
Можем да предположим, че профилът е сходен, но в България никой не финансира подобни проучвания, тъй като държавата не се интересува.
Като говорим за статистика, искам да отбележа един любопитен факт. По време на националното преброяване през 2010 г. се отчиташе какви домакинства има у нас. Има регламент на Европейския съюз за статистиката, който дава възможност на страните членки на ЕС, по избор да преброят колко са домакинствата на еднополови двойки в съответната държава. Макар и да не е задължително, по необяснима за мен причина, нашият статистически институт не събра такива данни. Често ме питат колко са еднополовите двойки, които живеят заедно, но как да кажа.
- Смятате ли, че хората биха си признали, че живеят на семейни начала с представител на своя пол?
- Разбира се, че някои не биха го обявили публично, но има и други, които няма да го крият.
- Ще бъдете ли на делото за убийството на Михаил Стоянов?
- Лично аз не, но представител на Българския хелзинкски комитет се очаква да бъде на заседанието. (24 часа)