Роден на 5 октомври 1946 г. в София. През 1949 г. емигрира със семейството си в новосъздадената държава Израел. Учил в Сан Матео, в Католическия университет в Париж, в University of the Pacific и в Калифорнийския университет.
През 1971 г. се присъединява към израелската отбрана като говорител на израелската армия. Бил е генерален директор на филхармонията в Ориндж каунти.
След срещата със Симеон Сакскобургготски през 1993 г. се включва в усилията за завръщането на царя. От 1993 г. е директор на фондация “България интернешънъл”, която се занимава с благотворителна, образователна и социална дейност.
- Допреди 20 г. вие живеехте в Калифорния. Кога решихте да се върнете по-трайно в България, г-н Джераси?
- През декември 1992 г. случайно гледах по Ей Би Си Prime Time Life, което не се излъчва вече. Там показаха интервю с трима монарси, единият от които беше нашият цар. Много бях впечатлен от представянето на цар Симеон, особено след като вече го бях срещал в Израел през 1972 г. по време на службата ми в армията. Обсъдих предаването със съпругата ми Лори, която наскоро бешe родила втория ни син Ашер. В крайна сметка
уговорих среща
с цар Симеон,
която бе насрочена за 9 март 1993 г. Съпругата ми обеща, че ще ми помогне финансово за период от 6 месеца, за да осъществя една от мечтите си - да съдействам на царя да се върне на родна земя, за която той имаше само бледи спомени.
Така започна всичко. Шестте месеца се превърнаха в 3 години, които продължиха до завръщането на царя през 1996 г. След като привърших мисията си, реших да стана съпруг и баща от разстояние. Така животът ми започна напълно да се идентифицира с България и с приятели и контакти в чужбина. За хората от поколението на майка ми - тези, които са напуснали България през 1949 г., за да се преселят в Израел, се превърнах в сериал без последен сезон и те с нетърпение очакват да чуят следващия епизод. Днес вече са 20 г. от началото.
- Повечето хора свързват името ви с т.нар. план “Шипка”. Има ли такъв план всъщност? Каква бе вашата роля за завръщането на царя?
- Операция “Шипка” не само бе идея на цар Симеон, но той я нарече така. Преди време той получи като дарение част от къщата на ул. “Шипка” 38. По ирония на съдбата тя се намира близо до тогавашното испанско посолство.
Царят разчете това
като знаменование
за неговото завръщане. Дори се шегуваше, че ако стане нещо с него в България, ще отвори вратичка към двора на посолството и направо ще отиде там. Не бях единственият допринесъл активно за връщането на царя. Д-р Линдел Грей - една от основателките на Американския университет в България, бе мозъкът на операцията и благодарение на близките си отношения с посланик Бил Монтгомъри, той участваше дискретно. Много по-късно Любен Гоцев и Гиньо Ганев станаха част от картината. Това са хората, благодарение на които завръщането стана факт. Тези хора все още поддържат добри отношения с царя.
- Каква беше ролята на Гоцев и Ганев?
- Ролята на Любен Гоцев беше критична по време на първото идване на царя през 1996 г. Министър-председател тогава бе Жан Виденов. Министър на външните работи бе Георги Пирински, който по онова време бе против идването на царя. Никой не очакваше, че царят ще остане 3 седмици в България. От друга страна, ролята на Гиньо Ганев бе на балансьор и тип омбудсман между царя и ръководството на БСП. Но най-голямата роля изигра Любен Гоцев.
- Последните социологически проучвания показват, че НДСВ има все по-малка популярност. Натъжава ли ви това?
- Не.
- На какво се дължи според вас провалът на т.нар. царско движение?
- Не може да има
партия или движение,
базирано само на
една личност
Същото се отнася за ГЕРБ, “Атака” или партията на Меглена Кунева. НДСВ престана да съществува, така както и останалите ще изчезнат или ще избледнеят леко. СДС нямаше този проблем и можеше да е активно действаща на политическата сцена партия, а не в Глава 11 - термин, употребяван в САЩ, когато става дума за оставане на заден план.
- Вие сте сред свидетелите на раждането на СДС. Какво си спомняте от онова време?
- Историята на СДС е различна. Това е партия, която има шанс да се завърне. В момента те са в етап на преструктуриране и вътрешно разчистване. Това е партията, която ни даде хора като Филип Димитров, Петър Стоянов, Надежда Михайлова, сега Нейнски. Обаче това е същата партия, която ни даде и Александър Божков и Иван Костов, чиято съпруга Елена дължи много отговори пред обществото. През 2001 г.
цар Симеон мислеше
да се присъедини
към СДС
само ако в СДС се бяха съгласили да подкрепят желанието му да се кандидатира за президент. НДСВ е резултат от решението на Конституционния съд в онези времена, който не разреши на царя да се кандидатира за президент заради липса на 5 г. постоянно пребиваване в страната. В онзи момент царят нямаше тези години. Но и като премиер цар Симеон остави много положителни впечатления от България сред повечето европейски лидери.
- Кои от първите лидери на СДС оправдаха очакванията ви и кои ви разочароваха?
- Защо ме питате само за СДС? Има толкова други българи и чужденци, с които съм работил за доброто на България в последните 20 г. Сред тях са Ейб Фоксман, национален директор на лигата против поругаване, цар Симеон II, Лили Игнатова, Филип Димитров, проф. Михаел Барзохар, графиня Естер дьо Помери, генералите Михо Михов и Симеон Симеонов, д-р Линдел Грей, съосновател на Американския университет в България, митрополит Галактион, Радион Попов, Валентин Добрев, проф. Карл Джераси, Петър Стоянов. За съжаление, не мога да изброя всички. Но в отговор на въпроса ви за СДС - вярвам, че
Петър Стоянов трябва
да се върне на
политическата арена
като президент
Подобно на Негово величество царя мисля, че той е национално богатство и неговият потенциал не е използван докрай. Той трябва да има официален статус, който да е релевантен на “Ваше Величество”.
- Какво имате предвид?
- През 1997 г. бе дискутиран статутът на царя. Тогава вицепрезидентът Кавалджиев, който бе от средите на БЗНС, бе убеден, че царят трябва да има специален статут и обръщението към него да бъде “Ваше Величество”.
- Какво мислите за днешните драми в дясното пространство - сините приличат на орел, рак и щука...
- Те са отрицателни и опасни - някои от тях приличат на движения, които се доближават до неонацистите.
- Какво мислите за протестите?
- Много съм разочарован - не от правителството, а от протестиращите, които са лесно манипулируеми от тези, които не могат да се примирят с резултатите от честните избори
Голямо
разочарование е
реакцията на
Джеймс Пардю,
бившия посланик на САЩ в България, който застана на страната на протестиращите, окупиращи Софийския университет. Какво унижение за посолството на САЩ в България.
- Но вие продължавате да стоите в България въпреки разочарованието си...
- По-голяма част от работата ми в България е била свързана с дарения и социална работа първо в областта на земеделието, след това - в сътрудничество с болници и детски градини. Всичко започна със
срещата ми през 1998
г. в Лас Вегас с
контесата от
Швейцария
Естер де Помери. Лас Вегас бе новият дом на семейството ни, след като се преместихме от Калифорния. Контесата участваше в благотворителна дейност за Румъния. Дадох книга за цар Борис III и казах, че книгата ще промени начинът на мислене. Няколко месеца по-късно г-жа Помери изпрати 10 компютъра на СУ “Св. Климент Охридски” по време, в което в ректората имаше само един компютър. Миналата седмица ние отчетохме 70-и тир до България, който контесата изпраща. Последният бе с болнични легла за болница “Медлайн” в Пловдив.
- Преди години се стигна до махане на плочата на цар Борис III в българската гора до Йерусалим. България се смята за спасител на около 50 000 български евреи, но сякаш няма единно мнение по въпроса.
- Гората е резултат от действията на евреи от Лос Анджелис и християни, желаещи да се ознаменува важността на хуманния акт на цар Борис III и царица Иоанна и тяхната роля при спирането на депортацията на българските евреи, много от които сега живеят в Израел. Освещаването на гората в Израел се състоя през 1996 г. на държавна церемония. След това под натиска на Желю Желев и председателя на парламента акад. Благовест Сендов заедно с подкрепата на гръцки и македонски групи, гората бе преименувана. Въпросът бе разгледан от комисия на Върховния съд в Израел, която отсъди, че името цар Борис III няма място в Израел. Книга, изпълнена с ненавист, бе публикувана по време на този процес. “Яд Вашем” - израелският национален музей на холокоста, споменава бегло ролята на България за спасяването на българските евреи по време на Втората световна война, даже хвърля вината за съдбата на евреите от Тракия и Македония върху нашата страна. България просто идпусна момента. Дания стана “големият герой”, въпреки датската политика по време на войната да изпраща еврейски бежанци към Гестапо, което в замяна ги препраща към лагерите на смъртта.
- Как приемате омаловажаването на българската роля?
- Няма справедливост по отношение на историческия подвиг на България. Единственият шанс истината да излезе на бял свят е,
ако холивудски
продуцент направи
филм на тази тема
Проф. Михаел Барзоар, автор на книгата “Извън хватката на Хитлер”, е човекът, който убеди света в правотата на България. И все пак наша си е вината. Дори днес българският елит разказва половинчати истории, без да се базират на факти от спасяването, може би основно поради непознаването на тази впечатляваща част от историята на България.
- Изумително е, че една от най-силните шпионски централи в света - Мосад, не предвиди атентата срещу израелски граждани в Бургас през 2012 г. В Мосад приемат ли това като провал, засилиха ли присъствието си в България?
- За изненада на всички
аз не работя за
Мосад или ЦРУ,
дори и някои от читателите да не могат да приемат този факт. Някой преди време разнесе този слух, който продължава с години. Мисля, че и цар Симеон е повлиян от тези спекулации. Колкото до Сарафово, както и много други места, покосени от терористични актове, Мосад невинаги може да ги предвиди или предотврати. Терорът винаги е организиран от малко на брой хора, които съсипват живота на много други. Вярвам, че настоящите отношения между Израел и България не биха допуснали втори път Сарафово.