Азбестът е опасен, ако се използва за покривни конструкции, които са изложени на ерозия. Тогава влакната от минерала може да се вдишат, обясни за "24 часа" проф. Димитър Назърски, преподавател в УАСГ.
Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1,20 до 4,80 лева - вече и с SMS
През миналия месец експерти в защитни костюми и маски взеха проби от сградата на
Класическата гимназия в кв. "Модерно предградие" заради съмнения, че там има азбест. Сградата бе ремонтирана с над 2 млн. лв. европейски средства. Резултатите от изследванията още се чакат.
Проф. Назърски дава пример с Париж, където преди 15 години се наложил ремонт на много покриви, строени с циментово-азбестови плочи.
Според него обаче у нас няма опасност за хората в сградите с азбест в стените, защото не са изложени на ерозия.
Опасно можело да стане при ремонт, ако стените се пробият и азбестът бъде
вдишан Назърски уточни, че в жилищни сгради или панелни блокове няма вътрешни стени с минерала.
Проучване отпреди 7 години в УАСГ доказало, че няма основание за паника. Поводът бил безпокойство на няколко районни кметове, чиито администрации се помещават в сгради с азбест.
Минералът се е използвал в годините на по-сериозно строителство на обществения сграден фонд преди 1989 г. Съдържа се във вътрешните преградни стени на кметства, административни постройки, училища и дори детски градини, обясни проф. Назърски.
Азбестови влакна се влагат в цимента и така стените стават по-здрави.
"Опасни за здравето частици има и във феродото на спирачките, и в дисковете на съединителите на автомобилите. Те също се вдишват от пътуващите", обясни още проф. Назърски.
Анализите на пробите от сградата на Класическата гимназия в София трябва да покажат има ли наистина азбест, от какъв вид е и какво е процентното му съдържание.
Ако се докаже наличието му, ще се направи и въздушна проба, тъй като е опасен при вдишване на отделяните от него влакна, обясни Савина Димитрова, главен експерт в Центъра по обществено здраве.
Според нея няма законови изисквания след ремонт в сгради с азбест те да не се използват за даден период заради праха.
Правят се изследвания и се доказва канцерогенността и на други материали, например в изолациите - като стъклената и минералната вата.
Има го в 18 ОДЗ-та в София, ремонтират ги
В 18 столични детски градини има азбест в стените, а от 2 г. общината е започнала поетапен ремонт. "Две от тях вече са ремонтирани. В момента също текат работи в 32-а градина в "Люлин".
В списъка за тази година беше и още една сграда, но там се прави разширение и няма къде да преместим децата. Затова тя се отлага за догодина. Освен нея за 2015 г. се планират и ремонти в още 2 градини", обясни зам.-кметът по строителство и инвестиции Ирина Савина.
Общината планира всички сгради с азбест да бъдат ремонтирани най-късно до 2020 г. Азбест е имало и в сградата на районната администрация в "Слатина", но преди години материалът е отстранен. Савина уточни, че няма данни за наличие на азбест в училищата.
"Азбестът не е опасен, когато целостта му не е нарушена и не се вдишва. Правим постоянни огледи на 15-те сгради. Няма опасност за децата", категорична е Савина.
В ЕС е забранен през 90-те години с директива
Азбестовите изделия като панели за покриви и стени, топлоизолационни, звуко- и хидроизолационни покрития за стени или за тръби, водопроводни тръби се разпространяват широко през 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век.
Предимствата им са основно, че са евтин и лесен продукт за строителство на жилищни, обществени, производствени сгради по индустриален начин, устойчиви са на слънчева светлина и лоши метеорологични условия. Азбестът е и негорим материал, устойчив е на топлина до 1000 градуса.
В началото на 90-те години употребата на азбест в строителството е забранена в ЕС с директива. В България също се предприемат законодателни мерки за неговата забрана за употреба. Тя е въведена у нас с Наредбата за опасните химични вещества и препарати и е в сила от 2003 г. През 2009 г. в ЕС са въведени ограничения и за производството на азбест и азбестосъдържащи изделия, обясниха от Министерството на околната среда и водите.
По Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси контролът е възложен на регионалните здравни инспекции. Отпадъците със съдържание на азбест подлежат на специален режим. Те не се рециклират или оползотворяват, а се депонират в специални депа, като всеки пласт да се покрива с пръст. Когато отпадъците не са пакетирани, се оросяват редовно с вода.
Причинява рак на белия дроб
През 1973 г. Международната агенция за изследване на рака прави заключение, че има достатъчно доказателства за канцерогенността на азбеста. Според доклад на Европейската федерация на работниците в строителството от 2012 г. има няколко основни заболявания, причинени от влиянието му.
Освен рак на белия дроб се установява и т.нар. азбестоза - намаляване еластичността на белия дроб и усещане за недостиг на въздух, в по-тежки случаи е с фатален край. Заболяването мезотелиом засяга плеврата (лигавицата на белите дробове), може да се прояви 30-40 години след първоначалното излагане на болния на азбестово влияние.
През 1977 г. азбестът и изделията, които го съдържат, са класифицирани като канцерогенен материал от Световната здравна организация, каза Виолета Ангелиева от Министерството на инвестиционното проектиране.