Съдия отказа защита на свидетел по дело срещу футболен хулиган, строшил носа на фоторепортер по време на организиран протест.
Кирил Димитров от Софийския районен съд отхвърли молбата на основния свидетел, видял кой от ултрасите нанася кроше в лицето на журналиста, да го разпита в ден, когато няма да дават показания и приятелите на бияча.
Марио Зоев е обвинен, че е причинил средна телесна повреда на репортера Антон Чалъков от в. "Стандарт" по време на протест на феновете на ЦСКА срещу управата на футболния клуб пред стадион "Българска армия" на 7 юли м.г. За това престъпление законът предвижда до 6 г. затвор.
На делото, което започва днес в Софийския районен съд, са призовани всички свидетели, като се очаква да присъстват фенове от агитката.
Преди две седмици основният свидетел на обвинението внесъл искане до председателя на съдебния състав да бъде призован и разпитан в друг ден, така че да не се засича със запалянковците, известни с агресивността си.
В молбата си мъжът посочва: "Поводът за това е основателен страх за здравето и живота ми с оглед на това, че упражнявам професията на фоторепортер и при изпълнение на служебните ми задължения се налага често да се изправям лице в лице с футболни фенове. Някои от тях са сред свидетелите и приятелите на подсъдимия. Притеснявам се, че давайки показания, ще си навлека гнева им."
Съдия Димитров не само че отказва тази мярка за защита,каквато според Наказателнопроцесуалния кодекс има власт да упражни единствено той, но и от деловодството на 96-и наказателен състав предупреждават свидетеля, че ако не се яви на деня, посочен в призовката му, ще бъде глобен с 500 лв.
На 29 юни м.г. ултраси на ЦСКА буквално потрошиха сградата на Българския футболен съюз на ул. "Иван Асен II" в София. Седмица по-късно те организират протест срещу начина на управление на футболния им клуб.
В Борисовата градина пред стадион "Българска армия" се събират десетки фенове на червения отбор, които скандират по адрес на тогавашните собственици от "Титан".
Медиите са известени още предния ден и протестът се отразява от телевизионни оператори, фотографи и много журналисти. Въоръжени полицаи пазят за безредици на всеки метър около стадиона.
Малко след размяната на обидни реплики и заплахи между озверелите запалянковци и представители на "Титан" феновете решават да окупират Орлов мост с цел да привлекат по-широко общественото внимания.
Снимащите репортери ги придружават по пътя им през парка със свалени камери, когато изведнъж младеж изскача от групата и нанася светкавичен боксов удар в лицето на движещия се успоредно с него фотограф.
След това се прибира обратно в тълпата.
Биячът издебнал момент, в който наоколо нямало полицаи. Секунди по-късно униформените се притичат на помощ на Чалъков, но побойникът вече се е скрил сред другите фенове.
Един от колегите на пострадалия обаче вижда лицето на хулигана и го посочва на разследващите още същия ден върху снимка, направена от фоторепортер на в. "24 часа". Разпознава го и в полицията измежду няколко мъже с подобна визия.
Благодарение на бързата реакция на екип от Първо РПУ заподозреният е издирен чрез специалната база данни на футболните хулигани, с която разполагат в столичната дирекция на полицията. Така делото срещу Марио Зоев стига бързо до съд.
След отказа на съдията да уважи молбата на свидетеля да не се вижда с ултрасите на делото остава възможността прокурорът да поиска същото от магистратите.
Прокуратурата: Охрана може да се поиска повторно по време на процеса
“След насрочване на делото мерките за защита спрямо свидетели се взимат само от съда”. Така отговориха от Върховната касационна прокуратура на въпрос какви са правата на свидетелите по делата.
От прокуратурата уточниха, че по дела за средна телесна повреда защитата на свидетелите е уредена в НПК.
“Те могат да се обърнат за това към съда или прокуратурата с писмена молба. Съдията докладчик може сам да получи сведения и да инициира включването им в мерките за защита”, разясниха процедурата от държавното обвинение, като допълниха, че един от често прилаганите способи е разпит на свидетели в ден, различен от този, в който дават показания останалите.
“Ако първоначално съдът е отказал подобна молба, то прокурорът може по всяко време да отправи същото искане от свое име. Отново обаче решението е на съда”, допълват от ВКП.
Оттам признаха,че за да защити тезата си, прокурорът разчита на показанията на част от свидетелите, въпреки че по доста от делата той никога не е виждал тези хора.
И още: в стремежа си делата им да приключат бързо съдии и прокурори често остават пасивни във връзка с охраната правата на свидетелите.