Заради 40-те моста казват на Соколовци Родопската Венеция

https://www.24chasa.bg/novini/article/3529082 www.24chasa.bg
Преди 50 г. мостовете са били дървени, сега се строят с бетон.

40 моста се простират над река Бяла в смолянското с. Соколовци. Заради това селото шеговито е наричано родопската Венеция. Реално всеки 4-и жител на селцето от 160 души си има мост.

“Строени са по различно време. Те са начин на живот в селото, тъй като без тях битът в тясната клисура е немислим”, казва Мария Шукерова.

Долината на реката, която извира над селото, е толкова тясна, че къщите са подредени почти в редица от двете  страни и са дълбоко вкопани в скатовете, за да останат малки градинки и тесни равнини пред тях.

Мостът до гробището е строен на обществени начала.
Мостът до гробището е строен на обществени начала.

Така селото се е разгърнало на около 2 км по протежението на реката. Някога мостовете
били от големи елови трупи, които свързвали двата бряга над реката. По-късно започнали да ги правят с дъски и красиви парапети в родопски стил. През 60-те години, когато се разширявал и асфалтирал пътят между Смолян и Пловдив, Трудови войски изградили 3 моста. След това почнали да правят мостовете от бетон.

КАТЯ ЛЮНЧЕВА
КАТЯ ЛЮНЧЕВА

“В момента са останали само 3-4 моста, които са запазили старовремския си стил. Два от тях могат да се възстановят напълно”, казва Шукерова. Почти всички са частни и са строени от собствениците на къщите, към които водят. “Нашия го построихме през 2009 г.”, казва кметицата Катя Люнчева.

МАРИЯ ШУКЕРОВА
МАРИЯ ШУКЕРОВА СНИМКА: Валентин Хаджиев

На обществени начала от самите жители са строени мостовете към училището, църквата и гробището. При ремонта на моста към храм “Св. св. Петър и Павел”, който е един от най-старите в региона - построен през 1836 г., част от стария сводест мост от каменна зидария е запазен.

“Преди появата на бетонните, мостовете бяха повече от 40. Тогава всяка къща си имаше сама достъп към другия бряг. За в бъдеще вероятно ще намаляват, защото хората в Соколовци са все по-малко”, казва Петър Харадинов, бивш секретар на община Смолян. Той е един от малкото, които не са строили мост, тъй като къщата му е на втория ред и ползва обществения.

Без фамилен мост е и бившият вътрешен и правосъден министър в 2 правителства, а сега конституционен съдия проф. Георги Петканов. Известният юрист не пропускаше празника на църквата в родното му село по Петровден. Петканов даряваше агне за празника, а през 2003 г. дари и ремонт на църквата.

“През 1946 г. в църквата “Св. св. Петър и Павел” в Соколовци са венчани майка ми и баща ми, а аз през 1947-а съм кръщаван в нея”, споделя Петканов. Кръста, с който служеше местният поп, министърът посочваше, че го донесъл преди години от Божи гроб.

Местните помнят досега само един от мостовете да е паднал. Преди около 30 г. изгоряла къща. Стопанинът, който започнал да я възстановява, поръчал бетон. Шофьорът решил да мине с тежкия товар през моста, не преценил здравината му, съоръжението не издържало и се счупило. Шофьорът загинал на място.

Местните майстори така изчисляват къде точно и как да изглежда мостът, че нивото на реката да не го залее и да не може да излезе от коритото. Дори при голямото наводнение през 2005 г., когато бе наводнен смолянският кв. “Устово”, на няколко километра по-надолу водите в Соколовци минавали под мостовете и не нанесли поражения.

В герба на селото, поставен на входа, мостът е един от символите наред с църквата и двете най-масови препитания - овчарството и шофьорството. През Соколовци винаги е минавал един от основните пътища в Родопите и сега той е основна връзка на региона за Пловдив.

Суровите условия на живот в селото като липса на земеделска земя наблизо, стръмен терен и дори достатъчно слънце в ниската клисура са избрани с жребий от първите заселници, разказват в селото.

Имало е разногласие. Първите, дошли от южните склонове на Родопите, които сега са в Северна Гърция, спорели къде да бъде разположено селото - дали високо край връх Рожен, или в долината на река Бяла. Уговорката е била да се хвърли чоп 3 пъти. Два от тях сочели ниската клисура по поречието на реката. Земите на селото останали горе около връх Рожен.

Заради избора селото е било 34 г. повече под турско иго след Освобождението. Соколовци остава в Турско, а имотите им в България. След Съединението режимът около границата, която минавала през връх Рожен, където са земите на Соколовци, все повече се затягал. Минавало се с открит лист, а властите облагали с мито всичко, което прекарвали през границата.

Така местните е трябвало да плащат мита за продукцията от собствените им ниви в България до къщите им долу в дерето.