44 шефове от Българската академия на науките са работили за бившата Държавна сигурност. Това показва проверката на Комисията по досиета.
Проверени са 348 служители, които са заемали постове председател, зам.-председатели, главен научен секретар, членове на управителни съвети, директорите, зам.-директорите, научните секретари в БАН и в нейните научни институти.
“Прави впечатление, че за първи път присъствието на сътрудници на ДС в институция надхвърля 10 процента. Важно е да се отбележи, че всички обявени сътрудници са на действащи позиции в БАН в момента. Немалко от сътрудниците са работили за Първо главно управление (ПГУ) на ДС и научно-техническото разузнаване към него”, обясни Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата.
Сред оповестените агенти и сътрудници на ДС няма председатели на БАН.
Познати за хората са имената на Константин Косев - бивш зам.-председател на БАН, Георги Марков - директор на Института по история към БАН, доктор Петър Берон, който е бивш депутат и бивш директор на Природонаучния музей. Освен Марков сътрудници на ДС се оказват и ръководителите на над 8 института в БАН.
Сред другите учени от БАН с досиета са един от най-известните български специалисти в областта на социалните науки - професор Васил Проданов, директор на Философския институт; ученият със световна известност Евгени Головински и академик Кирил Боянов - директор на Института по паралелна обработка на информацията.
Бившият главен научен секретар проф. Наум Якимов обясни , че е пенсионер от 1 септември и няма никакъв коментар. Това е някаква идиотщина, какъв агент съм аз, възмути се акад. Янко Арсов, който 18 години е ръководил института по металознание след акад. Балевски. При него идвали двама души “от органите”, но само да се интересуват има ли институтът достатъчно кадри. Акад. Арсов също е пенсионер от май.
“Голяма работа, че е излязъл списък. Каква е ползата от тази работа. Комисията отдавна трябваше да я няма. Крайно време е да се приключи.” Така реагира пък Петър Берон.
Никого не съм клепал, категоричен е зам.-шефът на Геофизичния институт Димо Солаков. Според него е “перверзия хора, които и преди, и сега не са ставали за нищо, да го съдят, че е давал експертното си мнение”.
“Последствията от дейността на ДС са тежък проблем за българскотообщество. Фактите за принадлежността към службите трябваше да бъдат разкрити още в началото на продължаващия вече 20 години преход у нас , за да може да имаме обективен поглед към случилото се от позиция на времето и всички институции в държавата да се чувстват свободни.” Това се казва в изявление институцията, ръководена от акад. Никола Съботинов. (24часа)
Акад. Никола Съботинов: Как да постъпят, ще решат сами, не сме съдници
Въпросът с досиетата много е закъснял. Сега само бави пътя ни напред.
Изборът как да постъпят е на хората от обявения списък. Това е техен морален казус. Не сме съдници. Ценим основно професионалните качества на учените.
Те не са подпомагали репресивния апарат на ДС. Били са вербувани, защото като учени пътуват в чужбина - за научно-техническа информация оттам.
Някои имена бяхме чували, защото са заемали и други постове, но за други наистина бяхме изненадани.
