Българката стига до избирателните урни чак през 1938 г. Шест десетилетия след освобождението от турско робство нашенката мечтае за шарени бюлетини, но не я пускат в тъмната стаичка.
Присмиват се, хокат я, дори я гонят с тояги. За 5 велики и 23 обикновени народни събрания гласуват само мъже. Двадесет и четвъртото е първото, избрано и с женски вот.
Уж демократичната Търновска конституция
безцеремонно отнема
правата на
нежния пол
"Избиратели са всички български граждани, които имат възраст по-горе от 21 година и се ползват с граждански и политически правдини", отсича член 86. Под "български граждани" се разбира само мустакатата половина от нацията, сукманите и фустите не влизат в сметката.
На 15 декември 1880 г. парламентът приема Закон за избиране представители на обикновеното и великото Народно събрание. Член 1 от него повтаря конституционния текст и утвърждава неправдата.
Русчук, който винаги е бил най-близо до Европа, ражда първите радетелки за еманципация. Заедно с парфюмите от Париж и корсетите от Лондон в крайдунавския град най-рано прониква идеята за равни права с мъжете.
На парламентарните избори през 1884 г.
три оправни
русчуклийки погазват
закона и отиват
да гласуват
"България броеше първите свои суфражетки", коментира дързостта им Симеон Радев, като ги сравнява с английските боркини за равноправие. Изборното бюро прогонва нашенките, а един мъжага се провиква: "Пусто дърво неокастрено! Що не си гледате манджите и децата, а сте хукнали политика да правите!"
От героично Русе е родом Димитрана Иванова, първата българка, страстно прегърнала политиката. Димитрана завършва философия и педагогика в Цюрих. Това обаче не стига и изкарва още една тапия от Юридическия факултет на Софийския университет.
Отраканата дама десетилетия е председателка на Българския женски съюз. Тя не може да приеме, че у нас жените са обявени за "втора категория хора" и води епична битка за участието им в политиката.
"Та какво собствено
съставлява
политиката?",
пита Димитрана и с ювеналовски патос разяснява: "Не са ли това въпросите за възпитанието и образованието на младежта, за просветата народна, за здравето народно, за защитата на труда, на немощните и нуждающите се, за благоустройството на страната, за благосъстоянието на народа и други такива. Кой от тия въпроси не засяга преди всичко жената като човек, а също и особено жената като майка и домакиня? С кой от тия въпроси тя не се намира в постоянно стълкновение и по кой от тях тя не е добила опитност и не би могла да има едно по-определено схващане и да бъде полезна с участието си при разрешаването на тия въпроси? Като майка и учителка ли не би могла да бъде полезна при уреждането на възпитанието и образованието? Като майка и домакиня ли не би могла да бъде полезна при уреждането на стопанските въпроси? Като жена и лекарка ли не би могла да бъде полезна при уреждането на народното здраве и опазването на морала?"
Димитрана Иванова
не е
единствената
"равноправка",
както подигравателно наричат нашите "суфражетки". Екатерина Каравелова, Юлия Малинова, Ана Карима, Санда Йовчева, Мария Джидрова също са в челните редици на борбата за еманципация.
По тяхна инициатива Народното събрание непрекъснато е бомбардирано с петиции за граждански и политически права на жените. Първото искане е внесено още през 1897 г. от образователното дружество "Съгласие".
Същата година е приет нов Избирателен закон, който пак се позовава на конституцията и оставя жените зад борда. "Избиратели са всички български граждани, които имат възраст по-горе от 21 година и се ползват с граждански и политически права", чете докладчикът в парламента. "Подлагам на гласуване. Ония от господа представителите, които приемат чл. 2-й тъй, както го е приела комисията, да си вдигнат ръката", кани депутатите председателят. С безпримерно за нашия парламентаризъм единодушие народните избраници извисяват десници и приемат текста.
Женският съюз "Равноправие" също пробва да разчупи статуквото. "Съюзът е предприел и акция - пише през 1912 г. Мария Джидрова, - като е подал петиции - една до ХІV обикновено НС и друга до ВНС, най-високото учреждение, което определя правата на гражданите.
Обаче по тълкуването на един член от конституцията, нашата петиция остана без разглеждане, като ни се каза, че въпросът може да се разглежда от ОНС. Разбира се, ний не изгубихме надежда и в последната сесия на ОНС, когато се внесе от правителството законопроект за изменение на избирателния закон и увеждане на пропорционалната изборна система, ний подадохме нова петиция, като се надявахме, че днешният интелигентен българин се е освободил от рутинното схващане за предназначението на жената и не ще остане глух към справедливите искания на българката, в лицето на която той винаги е имал един действителен другар и помощник. Обаче и този път нашата петиция остана без внимание."
През годините
Избирателният закон
многократно
е редактиран
Член 2 обаче стои като войник на пост и героично брани урните от парфюмирани бюлетини.
Междувременно в десетки страни жените получават избирателни права. От 1930 г. дори туркините могат да гласуват на местни, а от 1934 г. и на национални избори. И най-потресаващото - следващата година 18 кадъни свалят фереджетата и влизат в тамошния парламент. Светските им ликове се появяват в пресата.
Това вече не може да се преглътне! "Комшийките депутатстват, а ние мием чинии в кухнята!", гневят се нашите амазонки.
Притиснат от международната изборна обстановка, цар Борис III решава да премахне неправдата, като най-сетне разреши на българките да гласуват. Рамо дава и царица Йоанна, която внушава на мъжа си да се отърси от предразсъдъците. Борис обаче е предпазлив.
Царят насрочва
"пробни избори"
за жените, и то само
за майките
Вотът е общински и на него те трябва да засвидетелстват политическа зрелост. На 13 октомври 1937 г. вътрешният министър Иван Красновски съобщава резултата във "Вестник на жената":
"Опитът с общинските избори ни доказа, че българската жена е здрав елемент в държавата, че тя има съзнанието за отговорностите, с които се нагърбва, като й се дава правото за участие в посочване ония, които трябва да поемат решаването на различните въпроси, засягащи общините. Това беше само опит. В повечето страни на Европа жената има вече избирателни права, а в някои от тях и права на избираема."
"С новия избирателен закон - обещава министърът - не само ще продължим тоя опит и за законодателните избори, но и ще разширим правата на жената. Ще получи право на избирателка не вече само българската майка, но и съпругата изобщо,
без оглед на това,
дали тя има деца
или не,
дали е вдовица, или не и, уверени сме, че гражданското съзнание, което тя прояви в общинските избори, ще прояви и сега."
На 20 октомври с постановление на Министерският съвет е приета Наредба закон за избиране народни представители за обикновено Народно събрание. На следващият ден документът е докладван на царя, който го утвърждава с Указ № 264. "Избиратели по тази наредба-закон са всички български поданици, навършили 21-годишна възраст, мъже и жени. Последните ако са омъжени, разведени или вдовици", гласи член 8. Девойките и старите моми не влизат в сметката.
Статистиката сочи, че по онова време у нас има 8466 разведени българки и 235 773 вдовици. Голямото число на черните забрадки се обяснява с войните, които са обезлюдили мъжката половина от нацията.
"Гласуването е задължително за избирателите от мъжки пол и незадължително за избирателите от женски пол", добавено е в наредбата през януари 1938 г.
Този текст
хамлетовски
разколебава
домакините
дали да се редят на опашка за зарзават, или на такава за бюлетини.
Според новия закон не могат да упражняват избирателните си права военните, както и запасните, когато са свикани под знамената. Не гласуват също трудоваците, стражарите, пожарникарите и средношколците.
Законът пуска жените до урните, но сочи, че за народни представители могат да се кандидатират само мъже. Те трябва да имат завършено първоначално образование, пише в документа. Значи Димитрана от Русе, която е с три дипломи в дамската си чанта, не може да кандидатства за депутат. Пешо от Кутловица обаче, който eдва е изкарал отделенията - може.
"По вестниците вече почнаха да се появяват хвалебни за българката статии, чиито автори, когато бяха министри и депутати, се отнасяха с насмешка и пренебрежение към нейните стремежи да участва в управлението на страната", отбелязва през януари 1938 г. "Вестник на жената". Апетитите не са случайни, тъй като
само в София
са регистрирани
70 815 избирателки
срещу 90 941 мъже
"Ние вярваме, че българските жени помнят близкото минало и няма да се поддадат на ласкателствата, откъдето да идат те, а ще преценят всеки кандидат-депутат по неговите дела, а не по думите му", надява се вестникът.
Женското издание предупреждава, че из родината шетат "депутати по професия", които разчитат на късата памет на избирателите. Тези персони искат отново да яхнат народа в името на своите лични интереси.
На 13 февруари 1938 г. е проведено първото женско предизборно събрание. В столичният Дом на правниците Димитрана Иванова застава на трибуната и държи слово за ролята на жената в предстоящите избори. "Гласуването за нас не е задължително, но ние трябва да изпълним своя дълг пред отечеството!", пламенно проповядва ораторката.
През март българките зарязват манджите и се нареждат на опашка пред урните. Най-масов е женският вот в София, Бургас, Плевен, Пловдив, Враца и Разград.
Пожарникарите - без право на глас
Наредбата закон от 1937 г. пуска жените до урните, но отнема избирателните права на пожарникарите.
Мустакатите огнеборци, записали в биографиите си чудеса от храброст, не могат да участват в управлението на държавата.
Сред тях е и легендарният Юрий Захарчук.
Той е школувал в царска Русия, а след революцията емигрира в странство.
През 1923 г. Захарчук гледа как некадърно гасят Народния театър и ругае на руско-български.
Няколко дни по-късно е назначен за командир на Софийската пожарна команда.
Рицар на огнеборската чест наричали славния Захарчук.
В ония години неговите юнаци са на първо място в Европа по потушаване на големи пожари. Високи отличия красят гърдите на огнебореца. Крал Леополд III го прави кавалер на ордена "Белгийска корона".
Цар Борис III нарушава правилото и два пъти в мирно време му дава кръста "Св. Александър".
Две десетилетия Юрий Захарчук се бори с огнената стихия. По 9 септември 1944 г. го предупреждават, че идат милиционери да го арестуват.
Той отвръща: "Спокойно! Докато пистолетът е с мен, няма страшно!"
После се застрелва.
Комунисти хвърлят бюлетини в клозета
Помещението с двете нули е неразривно свързано с историята на нашата конституция. През 1946 г. са проведени избори за Шесто велико народно събрание, което да смени Търновската конституция с Димитровска. При проверката на вота Петко Арабаджиев от БЗНС "Никола Петков" изнася следния миризлив епизод в русенската село Чилнов:
"Председателката на първа секция Мараджиева сменявала пликове, за което три пъти нашият застъпник й направил бележка, два пъти писмено. Застъпникът забелязал шушукане на председателката със застъпника на БРП,* след което излезли двамата до клозета, и двамата едновременно напускайки бюрото. В деня на избора, малко по-късно след излизането на председателката от бюрото, в клозета се намерили и извадили три плика, за които има съставен акт от кмета и секретар-бирника, които двамата са наредили изваждането на пликовете от клозета. Пликовете, според думите на присъстващите лица, при изваждането им от клозета са били подписани от двете страни от председателката. Тези пликове, заедно с акта, кметът на с. Чилнов с писмо №1607 от 28 октомври 1946 г. на другия ден след изборите ги изпраща на прокурора при Русенския областен съд, който дава разписка - разписката е тук - че се получава пакетът на 30 октомври 1946 г., вх. № 6296 от 30 октомври."
Така с решаващата помощ на клозета комунистите печелят мнозинство в Шестото велико народно събрание.
* По това време БКП се нарича Българска работническа партия.