“Водата е свята. Където е тя, има светци наоколо. Чуваш да клокочи, а тя всъщност говори. На мен ми дава видения. И баба Ванга го усети. Три пъти съм ходил при нея. Викаше ми: “Защо идваш при мен, ти си виждаш?” Отвръщах : “Нямам твоята сила!”
Това разказва Замфир Манчев от Смолян, известен като бай Манчо.
Родопчанинът, който е открил, каптирал и направил около 300 чешми, бе удостоен в четвъртък с награда в тазгодишната инициатива на “24 часа” и БНТ “Достойните българи”.
“Нямаше кой да наглежда животинките ми, докато бях в София за наградата, ама се радвам, че на тая възраст някой се е сетил за мен. Та аз живея в планината. А в София си поговорих даже с Орешарски”, казва бай Манчо.
78-годишният странен и добър старец всъщност живее в колиба на 3-4 км над Смолян. Всеки ден върви пеша до града или до някой баир за поредния извор и затова времето му е кът.
“Построих къща в града, но я оставих на децата. Съпругата ми бе болна от сърце и се качихме тук на чист въздух. Като погледнеше от височината, казваше: “Раят е бил накрая”, разказва просълзен бай Манчо. Дали му по постановление на МС за оземляване парцела по време на социализма и построил къщичка заради болната си съпруга.
След смъртта преди 22 г. той останал да живее в местността Белите камъни. Съпругата му Айше, която после се прекръстила на Албена, е гъркиня. Родена е в ксантийското с. Исьорен.
“Нейното семейство се изселило заради глада, когато дошли германците там. Нямали къща, живяла във воденицата на баща си и се разболяла от ревматизъм, удари сърцето и 30 г. се мъчи”, разказва вдовецът.
Сега се явили наследници на земята, където е домът му, но в близост старецът е купил 9 дка и ако се наложи, ще се мести там.
“Стръмно е, има храсти и папрат. Видях им обаче цаката. Покривам с найлон няколко зими подред парчета земя, когато завали сняг, а след това ги паля и така няма как да стане пожар. После копая угарта и става хубава земя”, обяснява бай Манчо.
Край къщата си отглежда и 2 дка картофи, за да има за децата. Преди години, когато правел колибата си, над него от Гранични войски си направили база. Бай Манчо им открил вода, а те от своя страна пуснали войници да му прокопаят под земята кабели за електричество. Иначе и досега щял да бъде на тъмно.
Във времето, когато шеф е бил командирът, с когото сключил тази “сделка”, дори не му давал да плаща тока - от благодарност. След като го сменили, се наложило да си постави електромер.
“Градът не ме влече, тук съм си добре, здрав съм, а съм и по-близо до водата, за да правя моите си работи”, нарежда старецът. Освен чешми строи и мостове от дърво, за
да преминават хора и животни.
Направил е мост, който свързва Белити камъни с болницата и “Гамакабел”. С материали му помогнали от кметството в Смолян. От 30-ина години поддържа и построения от него дървен мост над Увърското дере.
Старецът твърди, че в планината по-трудно го откривали през комунистическо време. В района не е имало майстори тиклари, а повечето селски църкви били покривани с тикли. Властта го хокала, че се занимава с религиозни дейности, понеже вадел извори и за джамии и църкви.
Едно от децата му било много болно. Ходил 3 пъти при Ванга, но и тя не могла да помогне. Посъветвали го да отиде в кв. “Каптажа” и да остави там детето да преспи в теке. Момичето оздравяло напълно. Бай Манчо решил да изгради наново текето, тъй като имало неугледен вид. След като го построил, пратили хора от тогавашната Гражданска отбрана и го съборили.
Работата стигнала до първия секретар на БКП в Смолян и кметицата. Те го мъмрили, но му се разминало. Бай Манчо обаче не се спрял. Главният архитект му бил приятел и отишъл у тях да му се моли да изгради пак гробницата. Архитектът, който бил християнин, го посъветвал да действа скришом и да не я прави голяма, а да изглежда бедничка, за да не привлича вниманието, и така я изградил.
“Господ ми даде да видя, че няма мюсюлмани и християни. Оттогава ходя и на джамия,
и на църква. Всяка сряда съм в храма “Св. Никола”, паля свещи за всички светци. В петък съм в джамията. Господ е един”, обяснява той. Иначе вода търси от малък, гледал от старите хора, пък и баща му давал акъл.
Знае, че е важно да направиш извора, а чешмата не доглежда дали е ефектна на външен вид, ако някой иска, след това ще я изкусурява. Неговите инструменти са 2 завити на прав ъгъл пръчки - багети, и 3 камъчета. Пръчките са от месинг, защото този материал хващал биомагнитните вълни.
“Когато тръгна с пръчките, в диаметър от 200 м улавям къде е водата. Те ме водят, държа ги хлабаво и те се въртят натам, накъдето е водата”, обяснява бай Манчо.
Трите камъчета пък му служат, след като открие “майката”, т.е. сърцевината на извора. В нея трябва да се копае дълбоко, да не остане корен от бор или бук, защото после запушва водата.
След това зида стеничка от горната страна на извора и следи дали сълзи над него. Ако не излиза вода, огражда в обръч мястото, но така, че да поема 10 пъти повече от дебита, и прави “дюшеме”, като редува глина и камъни.
Накрая копае каптаж, като гледа пътят на водата да е в наклони и нищо да не я затруднява. “Когато трябва водата да се закара на дълго разстояние, правя първо вадичка. Пускам водата от предишния ден, тя изстъргва всичко, прави земята мека и на другия ден може и 100 м маркуч да положа.
Питат ме колко съм учил и като кажа, че имам трето отделение, се чудят на техниката ми. На инженер не се давам при водите”, обяснява самоукият родопчанин. Разказва, че е бил търсен дори и от фирма ВиК. Преди 6 г. хванали голям извор от Смолянските езера да водоснабдяват областния град - излизало скъпо да докарват вода до Смолян с помпи от 30 км от с. Мугла.
“Нещо не бяха направили както трябва - хванали бяха извора, обаче вода не слизаше в града. За седмица се мъчих, но хванахме водата”, разказва бай Манчо. Търсят го и виладжии от Пампорово и Смолян.
“Където има извор, машина и бомба не бива да има. Като уловиш водата на 10 м до извора, с кирка трябва да се копае канал, но трябва да се внимава, където има камък, да не се маха, може да се отвори път на водата под камъка и да се изгуби”, разкрива той.
Според него най-хубавата вода е от букова гора, пивка и полезна е и вода, където растат магарешки тръни. Напоследък обаче все по-рядко се намирали извори, тъй като се сече много в гората и когато местността се оголи, тя изчезва. Бай Манчо смята, че трябва със закон да се забрани да се режат букове, защото те най пазели изворите на водата, дъбът и габърът също, елата обаче не била полезна за водата - само пиела и изпарявала във въздуха.
Взема 200 лв. пенсия и почти всичките му пари отиват за материали за чешмите. За големи обекти му помагат приятели. За последната чешма, която тъкми над града, местен бизнесмен му дал тръби, понеже изворът е на 6 км. Друг му отпуснал машина да изкопае каменист участък, горските придумал за дървета, които ще копае с тесла за корита, за да пият животните. Останалото направил със собствен труд и средства.
“Освен изворите други разноски нямам - не пия, не пуша и по жени не ходя”, маха с ръка и се усмихва родопчанинът.