Вече 33 г. всеки чужд държавник, пристигнал на официално посещение в България, полага венец на Паметника на Незнайния воин в София. Тази церемония е основна част от държавния протокол. Към мемориала с вечния огън се числи и скулптура на легнал лъв, който е поставен встрани. Освен децата, които с радост се катерят по него, чуждите държавници рядко обръщат внимание на тази част от паметника, защото някак си остава изолирана.
А всъщност лъвът е единственото, което е оцеляло от стария оригинален паметник отпреди Втората световна война.
Александър и Лина Лукови от София предлагат тази историческа неправда да бъде коригирана, като статуята на лъва бъде положена върху паметника. Така както е било преди бомбардировките.
Имам снимка като малък на този паметник и добре си спомням как той изглеждаше, затова със съпругата ми решихме да подемем тази инициатива, казва 79-годишният софиянец.
През 2010 г. семейство Лукови изпращат писмо до тогавашния заместник-кмет на София Христо Ангеличин, в което описват идеята си. Двамата преди това прецизно са взели мерките на паметника и скулптурата на лъва, за да е ясно, че начинанието е напълно възможно от техническа гледна точка. С помощта на дъщерите си Гергана и Кремена те разполагат и с фотоколаж как би изглеждал Паметникът на Незнайния воин, ако лъвът беше отгоре. За всеки случай към писмото прилагат и историята на паметника, както и снимки от книгата на Георги Каназирски-Верин - “Пътеводител на
България” от 1936 г. Книгата е на немски език, но там на 45-а страница има фотография с паметника в оригиналния му вид.
Г-н Ангеличин много хареса идеята, но така и нищо не се получи, затова решихме да се обърнем към “24 часа”, казва Александър Луков.
Той допълва, че освен преместването на лъва там, където му е мястото, има още една нередност, която трябва да се отстрани.
Върху паметника има надпис:
БЪЛГАРИЙО, ЗА ТЕБЕ
ТЕ УМРЯХА,
ЕДНА БЕ ТИ ДОСТОЙНА
ЗАРАД ТЯХ
И ТЕ ЗА ТЕБ ДОСТОЙНИ,
МАЙКО, БЯХА!
Това е част от стихотворението на Иван Вазов “Новото гробище над Сливница”, но името на автора липсва.
Предлагаме отдолу то да се добави или да се постави автографът на Вазов, който е върху паметника му от другата страна на “Св. София”, за да се знае, че тези думи са негови, а не на някой незнаен поет”, казва Александър Луков.
На тази подробност той държи почти толкова, колкото и на самото поставяне на лъва отгоре, защото смята, че го дължи на паметта на Вера Вазова, с която го свързват 43 г. дружба.
Вера, която е дъщеря на ген. Георги Вазов и племенница на поета, даде копието от неговия подпис, което бе поставено на паметната му плоча, разказва Луков.
В. “24 часа” направи своя възстановка как би изглеждал паметникът, ако лъвът се постави върху каменния зид, и потърси за мнение Столична община (виж в карето) и Министерството на отбраната.
Оказа се, че в много български институции на неофициално ниво идеята на сем. Лукови не само се споделя, но и горещо се одобрява.
Всякакви идеи за корекции на този паметник би трябвало да се разгледат, защото не може да се покланяме на героите си в една дупка на фона на опушени стени, каквото представлява сега мемориалът, коментира високопоставен държавен служител. Според друг представител, който също пожела анонимно да сподели мението си, идеята на Александър Луков заслужава адмирации, защото лъвът е най-важната част от мемориала. Това, на което сега държавниците поставят венци, е просто един каменен зид (чиито фуги доскоро бяха запълнени със силикон), направен през 1981 г. по повод честванията за 1300-ата годишнина на България.
Всъщност Александър и Лина Лукови може би имат и моралното право да поставят на дискусия подобна идея, защото те са сред онези родолюбиви българи, които навремето бяха сред частните дарители на фонд “13 века България”. Александър Луков, който е запален колекционер и както сам се нарича - “пазител на стара София”, още пази плик, на който е изписана датата 14 декември 1981 г. и сумата 168 лв. Това е дарението, което сем. Лукови направили на фонда.
И до днес те са от хората, които не са спрели и за момент да мислят за това какво от българското културно и духовно наследство ще остане за бъдещите поколения. Но възможно ли е едно обикновено българско семейство да промени държавен мемориал? Това е история с продължение.
Общината подкрепя
инициативата
Столичната община подкрепя инициативата за възстановяване на оригиналния вид на Паметника на Незнайния войн. Това заяви пред “24 часа” зам.-кметът по култура и образование на София д-р Тодор Чобанов.
“Знаем за идеята. Водещата роля обаче трябва да е на Министерството на отбраната, което е собственик на паметника. Готови сме да съдействаме на министерството, включително и финансово”, обясни д-р Чобанов.
Той напомни, че паметникът е бил разрушен при бомбардировките над София през Втората световна война и след това не е възстановен в оригиналния му вид. Въпреки че е военен паметник, монументът се стопанисва от общината, като за него се грижат служители от Музея за история на София.
Военното министерство
чака проект за одобрение
До този момент подобен проект не е постъпвал в Министерството на отбраната. Не разполагаме и с информация подобна идея да се разглежда и в Областна комисия “Военни паметници” в София. Това се казва в становище на МО. От военното ведомство се ангажираха да предоставят становище по въпроса, ако съответните процедури са изпълнени своевременно. Ремонтни, консервационни, реставрационни и други дейности върху военни паметници, както и изграждането на нови паметници се извършват съгласно чл. 13 ал.ал. 2 от Закона за военните паметници, посочиха от МО. Нужно е обаче да бъде информиран министърът на отбраната, а за обекти със статут на културни ценности това става по реда на Закона за културното наследство.
История на преместванията
Идеята за създаване на Паметник на Незнайния войн възниква след края на Първата световна война. Министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски предлага през декември 1922 г. да се създаде фонд за изграждане на паметник на българските воини, паднали за родината. На 14 декември 1926 г. специална комисия възлага изпълнението на проекта на известния български скулптор Андрей Николов. Работата започва през декември 1931 г., но е спряна. Има нападки срещу паметника и начина, по който Николов е получил поръчката без конкурс. На 20 ноември 1934 г. строежът е подновен. За централна фигура Николов избира лъва като национален символ на България. За място на паметника е израна южната страна на църквата “Св. София” (на метри от сегашния мемориал). След края на Втората световна война през 1945 г. при разчистването на пораженията от бомбардировките паметникът е демонтиран, а фигурата на лъва е преместена в Панчарево. След това през 1952 г. отива до моста на р. Искър край Горубляне. При строежа на магистрала “Тракия” следите му се губят и през 1975 г. по сигнал на граждани е открит край къмпинг “Врана” и прибран в двора на Военноисторическия музей в София. През 1981 г. по случай 1300 г. от създаването на българската държава по проект на арх. Никола Николов (архитект на комплекс “Слънчев бряг”) е изграден новият Паметник на Незнайния воин. Лъвът от стария паметник на арх. Андрей Николов е пренесен в центъра, но е поставен до него.