България има 2 седмици, за да отговори на поставените от Европейската комисия въпроси за проекта “Южен поток”. Това стана ясно вчера по време на изслушването на министъра на икономиката Драгомир Стойнев. Той заедно с премиера Пламен Орешарски дойде в парламента да информира депутатите за последните събития и решения на властта по изграждането на газопровода.
Съмненията на ЕК са по междуправителственото споразумение, подписано през 2008 г. и по създаването на проектната компания “Южен поток България” през 2011 г. “Както и защо няма процедура с търг по Закона за обществените поръчки”, уточни Стойнев.
Една част от отговорите вече са изпратени, сега готвим по-детайлни.
Сроковете били по т.нар. съкратена процедура, която е месец,
вместо обичайните 3 месеца. ЕК я образува заради избора на строител на трасето в българската част без обществена поръчка. България ще изпрати информацията до 29 юни до Съвета по европейските въпроси, а до 4 юли - в Брюксел.
Министърът категорично заяви, че проектът е необратим, защото е стратегически за държавата, геостратегически за региона и много важен и за страни като Италия, Австрия, Словения, Унгария, Хърватия и Гърция.
Депутатите от ГЕРБ Ивайло Московски и Лиляна Павлова попитаха защо въпросите по проекта не били решавани на заседание на правителството, защо няма прозрачност по действията на България в този проект, защо не се дават отчетите на НЕК и БЕХ, както и кой ще гарантира за бъдещото съоръжение, което ще е публична държавна собственост.
“Ние само следваме вашите действия. Ако вие сте сбъркали, тогава и ние сме сбъркали”, контрира Стойнев, визирайки, че част от фазите на проекта са били одобрени при управлението на ГЕРБ.Той допълни, че не е имало обществена поръчка за избора на строител, защото било направено допитване до Агенцията за обществени поръчки и отговорът бил, че проектната компания не е “заявител по ЗОП”.
“От създаването на проектната компания, в която собствеността е поделена между “Газпром” и БЕХ, за “Южен поток” са похарчени 23 млн. лв. - разделени поравно, означава, че от наша страна са похарчени 11,5 млн. лв. Българският данъкоплатец няма да похарчи нито лев за изграждането на проекта”, допълни Стойнев. Министърът обясни, че корпоративни гаранции от страна на БЕХ няма, нито пък има държавни гаранции за проекта. Заемът ще се изплаща от транзитните такси, които страната ще получи при преноса на газ.
В началото на юни ЕК изпрати до България писмо с искане да не продължава
изпълнението на проекта,
докато не се синхронизира с европейското законодателство.
Има подписани два договора за “Южен поток” – първият е за строителството на газопровода, а вторият - след изборите за Европейски парламент, който се отнася за отпускане на заем от “Газпром” с тежки лихви. Това съобщи вчера Мартин Димитров от Реформаторския блок.
Според него това показвало, че се търси необратимост на проекта, а подходът е същият, както при АЕЦ “Белене”. Така тези договори може да бъдат прекратени само от съда и това означава, че без изплащането на неустойки няма да може да бъде проведен търг за избор на нов изпълнител, смята Димитров.
Той допълни, че процедурата за избор на изпълнител трябва да бъде проведена отново.
Орешарски: Разпоредих на Стойнев да спре процедурите по проекта
“След като Европейската комисия изрази съмнения, разпоредих на българските участници да се съобразят с това и да преустановят по-нататъшните действия по подготовката за изграждането на газопровода”. Това заяви премиерът Пламен Орешарски в парламента вчера. Той е издал разпореждането без санкция на МС, защото правителството не било страна по реализацията на газопровода.
“Страна е БЕХ, а негов принципал е министърът на икономиката и енергетиката. Затова той е издал своите разпореждания”. С тези думи премиерът отговори на обвинението на ГЕРБ, че е разпоредил спиране на проекта без обсъждане в правителството.
А за това има ли санкции и неустойки по ангажиментите на България за “Южен поток” и последствията от евентуалното му прекратяване, Орешарски отговори: “Договор за изпълнение има. Но той е между търговски участници и без съгласието и на двете страни аз не мога да оповестя условията”. Така между детайлите за санкции и неустойки премиерът даде отговор на задавания през последните дни въпрос - има ли договор за изпълнението на проекта, само че не даде никакви подробности по него.
В отговор на “Атака” за връзката между посещението на американските сенатори и последвалото изявление за замразяване на проекта Пламен Орешарски беше категоричен, че няма такава. По време на разговорите бил обсъден “широк кръг от теми”, сред които и енергийната сигурност на Европа, региона и България. Обсъдени са били доставките по Южния газов коридор и “Южен поток”, затова и премиерът е уведомил за развитието на проекта у нас.
Експертите от Брюксел на среща с дипломати в София
Експертите от Брюксел, които бяха в България в четвъртък и петък, за да изслушат позицията ни по забележките на ЕК по “Южен поток”, вчера имаха среща с посланици и дипломати от страните, през които минава трасето. На нея са присъствали посланиците на Италия и Унгария и дипломати от Австрия, Франция, Чехия.
Експертите ги информирали, че българските власти реагирали позитивно при разговорите, а диалогът продължавал. Но уточнили, че все пак трябва да се изчакат исканата информация и необходимите документи от българската страна. По информационната процедура за съответствие на законодателството ни с европейското той е 23 юли, а по наказателната процедура за избор на строителя на “Южен поток” - 4 юли.
При разговорите с посланиците, продължили около час, е станало дума и за евентуални санкции, които България може да понесе, ако не се съобрази с препоръките на ЕК. Експертите обаче обяснили, че е рано да се говори за такива, а ако се стигне дотам, налагането им и конкретният размер са от компетенциите на европейския съд.
Преди срещата с дипломатите те са разговаряли и със зам.-министъра на икономиката Иван Айолов. На нея той заявил, че България няма да прави отстъпление от европейското законодателство.
Преговорите между Европейската комисия и Русия относно “Южен поток” са прекратени, заяви пък вчера еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер. Причината била, че руснаците поставили под съмнение съответствието на европейското законодателство с правилата на Световната търговска организация.