Депозитите над 100 000 евро в КТБ, които по закон не са гарантирани, да бъдат обезпечени с добрите и високоликвидните активи на банката в размер на 2 млрд. лв.
Това предлага БСП като решение за справяне с кризата с банката, стана ясно на брифинг на левицата в парламента.
Ще се покрие само главницата по големите депозити, не и натрупаните лихви, обясни червеният депутат Румен Гечев. До тази идея се е стигнало след среща на депутати с финансовото министерство, БНБ, експерти и банкери.
Така бе потвърдена информацията на "24 часа". Вчера вестникът съобщи, че е постигнато съгласие да се изплатят всички депозити, но след данъчна ревизия и описа точната схема.
Активите от 2 млрд. лв. ще бъдат прехвърлени в "Креди Агрикол България", а тя ще бъде 100% одържавена, каза Гечев.
Според него основният проблем са депозитите на българските фирми - държавни и частни, в които работят около 80 000 души и внасят в бюджета 1,5 млрд. лв. данъци годишно.
Техните пари щели да се спасят, за да няма фалити, безработица и допълнителна тежест за бюджета. За депозитите под 100 хил. евро, които се оценяват на 3,7 млрд. лв., ще се използват натрупаните в гаранционния фонд около 2 млрд. лв. и допълнително ще се пусне емисия държавен дълг от 1,6-1,7 млрд. лв.
Очаква се изчистване на още няколко детайли по проекта за законови промени и вкарването му в парламента до дни.
По думите на Гечев вложителите, които са поели своя пазарен риск, трябва да платят и пазарната цена. Парите щели да се връщат на вложителите след данъчна ревизия и доказване произхода на средствата.
Обсъжда се също изборът на управление на новата държавна банка да става по
предложение на Министерския съвет, евентуално одобрено и от Народното събрание. Името ще бъде сменено.
Този вариант за гарантиране на депозитите на БСП предстои да се гласува от парламентарната група. Той намери 90% предварително съгласие и от другите парламентарни групи, обясни Гечев.
По-късно в кулоарите на парламента той уточни, че досегашната практика в цяла Европа е била такава - да се спасяват цели банки и всички депозити в тях. Освен това продажбата на оставащите активи в КТБ - онези около 3,5 млрд. лв., за които няма ясни данни дали се обслужват добре, щяла да се прави от НАП, а приходите да отиват директно в бюджета.
От името на ГЕРБ обаче депутатката Лиляна Павлова заяви, че няма да подкрепят проекта, докато не получат ясна разбивка кой колко пари има, кои са фирмите и физическите лица. За същата детайлна информация от БНБ настояват и от БСП.
Гербаджиите щели да чакат и решението на съда да се разкрие банковата тайна. По-късно бе съобщено, че това вече е факт. (Виж на 5-а стр.)
Ако се стигне до изплащане изобщо, то трябва да е без лихвите, натрупани от началото на тези, уточни Павлова.
Менда Стоянова от ГЕРБ пък припомни, че на консултациите при президента не са достигнали до общо решение дали да се подкрепи законопроектът на БНБ за КТБ. Там поставили въпроса кой е виновен да се случи това и кой трябва да поеме отговорността.
"То е ясно - управителният съвет на БНБ и правителството", каза Стоянова. Според нея условието за оставка на БНБ било налице, защото дори и сега не можела да каже какво е истинското състояние на КТБ.
Ако предложението за покриване на едрите депозити не бъде прието, един от потърпевшите ще бъде депутатът от ГЕРБ Вежди Рашидов, който има влог в КТБ.