- Г-н Кътев, като областен управител на София-област, вие върнахте на Симеон “Царска Бистрица”, но съдът му я отне. Защо се стигна дотук?
- Това не е съвсем точно, защото аз бях един от тези, които върнаха имотите на царя. Първото връщане на царските имоти се основаваше на решение на Конституционния съд, който през 1998 г. с пълно мнозинство гласува, че те са национализирани през 1947 г. неправомерно и трябва да се възстановят на царското семейство.
Още през 2000 г., преди царят да дойде в България, тогавашният кмет на София възстанови резиденция “Врана” и парка (близо 1000 дка от него царят дари на Столична община още тогава, но почти 15 г. по-късно тя намери средства да го отвори за граждани).
През август 2000 г. правителството на Иван Костов чрез общинска служба “Земеделие и гори” в Самоков възстанови горите на царското семейство. Царят нямаше и понятие, че ще бъде министър-председател. Същата година кабинетът “Костов”, чрез областния управител на София-област Марияна Тончева от СДС тогава, започна действия за възстановяване на “Царска Бистрица”, “Ситняково” и “Саръгьол”.
- Какви бяха тези действия?
- Имало е постъпило искане от страна на царското семейство за възстановяване и се започва процедура за това. Едва 1 г. по-късно - през 2001 г., аз встъпих в длъжност и продължих тези действия. През 2003 г., след 3-годишна процедура, възстановихме тези 3 имота на царското семейство
Имотите на хиляди хора - дори противници на реституцията и комунисти, са възстановени. Защо да не е така с царското семейство?
- Къде сбъркахте, че сега съдът отменя реституцията? Нарушили ли сте закон?
- В никакъв случай. Ако беше така, нямаше да ми простят досега, има много душмани срещу царя. Имах много силен юридически екип, правил съм консултации с много хора, включително от КС и хора, които сега са противници на царя. В действията ми няма нищо незаконно. Не бих поел този риск нито към царското семейство, нито към моето семейство.
За да стане ясен този казус, трябва да се тръгне от самото начало - национализацията през 1947 г. Тогава правителството на Кимон Георгиев с отделен акт национализира имотите на царската фамилия. Няма случай в световната история, в който една държава национализира нещо, което е държавно. Обикновено се национализира частна собственост, на църквата, на общината... Ако тези имоти са били държавни, защо е трябвало да има национализация през 1947 г. и Конституционният съд да я отменя през 1998 г.? Това е същината - тогава Кимон Георгиев национализира частната собственост на царското семейство.
- Но сега съдът не е съгласен с тази трактовка.
- Не мога да коментирам действията на съда. За мен това е преходен период - има и втора, и трета инстанция, има и Страсбург.
- Смятате ли, че Симеон ще потърси правата си в Страсбург?
- Естествено. Всеки човек защитава собствените си имоти, това е наследство на фамилията от баща му и дядо му. Нормално е това да се случи.
- Основният спор е за статута на Интендантството, така ли?
- Съдът залита в желанието си да докаже, че тези имоти са държавни, защото са били купени от Интендантството, което е държавен орган. Няма никакво значение дали Интендантството е частен, или държавен орган - имотите са купени от заплатата на царя. Ние сме проследявали архивите още от времето на цар Фердинанд, когато ги е строил преди 100 г. Те са купени от “платата” на царя, както се е наричала заплатата му тогава. Тя е била например 1600 златни лева, които са били много пари за онова време. Интендантството се е разполагало с тези средства по нареждане на царя: Купи ми нива, имот, кола и т.н. То управлява финансите на царя.
И второ, противниците на царската реституция казват, че трябва да има отделен закон за нея, че решението на КС не е достатъчно.
Защо да има отделен закон за един човек?
Няма такава практика по света. Има закон за рестутицията, стъпва се на него и се връщат имоти.
- Може би аргумент е, че е имало отделен закон за национализацията на тези имоти, затова трябва да се направи такъв и за връщането им?
- Нали има решение на КС? То се изпълнява с решение на кмета или областния управител, с което възстановяването на собствеността влиза в действие.
- Говорили ли сте с царя след решението на съда за “Царска Бистрица”? Какво казва той, ще върне ли ключовете?
- Говорил съм с него. Не е върнал ключовете и няма да го направи, докато не се приключи окончателно със съдебните дела за имота. Нали видяхте какво стана с “Кричим” - изсили се Борисов, че ще национализира имота на царя, дойде един министър, вече не му помня името, и каза, че това ще бъде към НСО.
Хвърлиха някакви пари за ремонт и затвориха хижата, защото се оказа, че не могат да я стопанисват.
Сега стои затворено и се чудя дали в един момент няма да кажат, че нямат пари за поддръжката ѝ и да я пуснат за продажба. И да я купи някой олигарх.
- Имате ли индикации за това?
- Имаме, неслучайно го казвам. Мераклии има и за “Царска Бистрица”, и за “Кричим”, и за другите имоти. Хора с доста безконтролни пари с удоволствие биха ги взели за себе си.
- И смятате, че заради тях се водят тези дела ли?
- Да, има такива съмнения, че се влияе по един или друг начин. Как толкова време не се намери един самоковец да дойде и да каже: Това са горите на деда ми, или че хижата е била на общината, или “Царска Бистрица” е била на друг. Един няма! Т.е. собствеността на имотите е безспорна и вече навлизаме в политически игри и манипулация, която може би стига и до съдебната власт.
- Зад решението на съда съзирате и икономически, и политически интереси, така ли?
- Абсолютно да.
- Кои са тези олигарси, които имат апетити към имотите на царя?
- Не искам да конкретизирам. Има съмнения.
- Какво ще предприеме царят?
- Въпрос на чест и достойнство е. Въпрос е на престиж на България. Да национализираш имоти през 2014 г., когато България е член на ЕС, и то на човека, който е вкарал страната ни в ЕС и НАТО, това е меко казано безобразие. И няма да се размине просто така.
Ако си спомняте, царят бе поканен в България от 101 интелектуалци. Сега дочувам, че се събира подписка в негова подкрепа от 200 интелектуалци. Защото това не е действие против определен имот на царското семейство, а против институцията, която царят представлява, включително за периода, когато беше премиер.
- Вие бяхте част от елита на НДСВ, който поиска закриването на партията. Защо това не се възприема от настоящото ръководство?
- Това ще се случи скоро. Дали ще бъде предизвикано от наши действия, или по естествен път - въпрос на съвсем кратко време е. След изборите ще има конгрес, на който ще поставим въпроса за закриване на партията, защото това е форумът, който трябва да вземе решението. Но НДСВ изпълни мисията си и трябва да слезе достойно от политическата сцена.
CV
Роден на 19 ноември 1953 г. в София.
Завършил е икономика.
Областен управител на Софийска област при кабинета “Сакскобургготски”.
Депутат в 40-ото НС.
Член е на НДСВ от създаването на партията. Член на Политическия и на Националния съвет. С колеги поиска закриването на партията.