Проф. Дина Шнайдерман: Срещнах Емил Камиларов като ученичка. Той ме чака 8 години, за да се оженим

https://www.24chasa.bg/novini/article/4386542 www.24chasa.bg

Проф. Дина Шнайдерман е родена в Одеса. Съпруга е на един от най-прочутите ни цигулари - Емил Камиларов, наричан Българския Паганини. Ученичка е на големия цигулар проф. Давид Ойстрах. Печели първа награда на конкурси в Берлин и Женева. След като се омъжва за Емил Камиларов, идва в България. Но през 80-те г. решават да заминат.

За поредна четвърта година Шнайдерман организира музикален фестивал на името на покойния си съпруг. Той се провежда в София от 23 до 30 октомври.

- Проф. Шнайдерман, защо организирате фестивал “Емил Камиларов” в София, а не в Швеция, където живеете от години?

- Правя го в София, защото преди всичко Камиларов е българин. Той имаше идея да направи такъв конкурс. Не можа да се пребори да го създаде и сега се чувствам задължена да осъществя неговата мечта – да помагам на млади талантливи виртуози да участват в конкурса и това да е от полза за тяхното бъдеще.

- Какви са децата, които участват в конкурса в рамките на фестивала?

- Конкурсът за тях започва от 27-и. Много съм радостна, че тази година има голяма група български кандидати. През първата година въобще нямахме желаещи от България, през втората имахме само един или двама. Сега 18 души заявиха желание да участват. Но поради липса на достатъчно финанси не можехме да оставим всички в програмата. Знаете, журито е платено и не може толкова дълго да стои. Затова имаше прослушване, след което допуснатите до финала българи са шестима.

- От какви други националности са останалите деца?

- От Италия, пристига и момиче от Япония. Те идват специално за конкурса. От страни като Южна Корея, Китай, Япония решават да дойдат – плащат сами пътните си. Но има голямо уважение към името на Камиларов – затова идват в София да участват в конкурса.

- Вие къде живеете?

- Живея там, където свиря и преподавам - в Упсала. Ние нямахме въобще идея да напускаме България. Бяхме принудени, след като в началото на 80-те години Камиларов беше прехвърлен от Музикалната академия към Филхармонията. По това време аз бях държавен артист към Концертна дирекция и също бях прехвърлена към Филхармонията.

Заповедта за

преместването ни

завършваше с

“без право да свирят”

Сигурно с времето тази заповед ще влезе в Книгата за рекордите на Гинес, защото човечеството познава заповеди като без право да говорят например. Но да не свирят – няма в света такава заповед.

- Защо да не свирите?

- Това трябва да питате хората, които са я издали. Една заповед, в която се казва “без право да свирят”, идва от някои колеги, които използват, че в момента имат някаква административна власт и успяват да премахнат големи таланти. И да ги накарат да напуснат страната. Една година Камиларов се бореше да отмени тази ненормална заповед, но не успя. Тогава организирахме на наши разноски прощален концерт в зала “България”. Тя щеше да се пръсне от публика. Никой нищо не разбираше какво става – нито ние, нито хората, защо е прощален. Преди да почнем да свирим, Камиларов прочете тази заповед и каза, че след като не може да се пребори да се отмени правото да не свирим, ще отидем там, където можем да го правим. Все още има хора, които помнят този прощален концерт.

- Защо точно в Швеция?

- Това е много лично. По това време нашият син беше във възраст, когато се ходи войник. Швеция беше неутрална страна, където един младеж, ако пише, че е пацифист и е против войната, се освобождава от военна служба. Така заминахме и почнахме от нищото.

- Имахте ли близки там?

- Не. Казах ви, причината да заминем за Швеция беше само една – освобождаването на сина ни. Нямахме никаква заповед за работа или концерти, започнахме от нулата. Постепенно си намерихме жилище, работа. Почнахме да свирим и залите малко по малко започнаха да се пълнят с хора.

- Кога се върнахте пак в България?

- През 1996 г. получихме разрешение от италианското правителство и ни беше поверена цигулката на Паганини. Когато Паганини умира, я завещава на общината в Генуа. Оттам ни разрешиха цигулката да направи гостуване в Швеция, в замъка до Упсала. В продължение на седмица изнасяхме по два концерта на ден. Това беше голяма сензация –

за първи път след

повече от 200 г.

цигулката на Паганини

зазвуча отново

Разчу се в цял свят - хора пристигаха от Европа, Америка. Правиха записи, предаваха по телевизиите. След година това достигна и до България. Получихме запитване дали бихме искали да участваме в юбилея на оркестъра, който навремето ние създадохме – Българския камерен оркестър. Разбира се, ние казахме, че ще дойдем. Когато излязохме от самолета, хората понесоха на ръце Камиларов. Тогава още имаше пункта с митницата – целуваха му ръце, благодариха му, че пак ще свири и пак ще могат да го чуят. Така започнаха нашите пътувания до България.

- Кога беше последното идване на Камиларов?

- Тогава телевизията имаше едно предаване – “Чай”, бяхме едни от първите, които свирихме в него. Водещият Драгомир Драганов ни покани да участваме на 31 декември и ако иска, Камиларов да каже няколко думи във връзка с влизането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Това беше последното открито свирене на Камиларов. Той вече беше започнал борбата със своята болест. За съжаление, загуби битката в края на 2007 г., когато почина. Погребаха го с много големи почести в Швеция в гробището в центъра на Упсала. В него са погребани най-изтъкнатите хора на Швеция.

- Той ли пожела да е погребан там, а не в България?

- Не беше въпрос на желание, а на трудности да се пренесе тялото.

- Помните ли първата си среща с него?

- Да, аз бях ученичка в музикалната школа в Ленинград. Той беше пристигнал на специализация, след като беше вече завършил Консерваторията. Това беше първата група, която пристигаше от България на специализация. С него беше Николай Гяуров. След това аз участвах в конкурс в Берлин, по това време имаше младежки фестивали. Той също пристигна за конкурса. Не го познавах, а той знаеше името ми. После чака 8 г., за да стана пълнолетна и да можем да се оженим.

- На колко години бяхте на конкурса в Берлин?

- Искаш да узнаеш ЕГН-то ми, няма да ти кажа. (Смее се.)

- Кога се оженихте?

- През 1955 г., година след това се роди синът ни. Тогава ги нямаше тези големи сватби. Оженихме се в България. Майка ми беше на сватбата, баща ми беше починал. Неговите родители също присъстваха.

- Как влязохте в Книгата на Гинес?

- Това беше през 2001 г. Може да се каже, че на майтап измислихме това – да изсвирим в един концерт всички сонати на Моцарт за цигулка, които са 19. Заедно с пианиста решихме, че сигурно накрая няма да остане нито един човек в залата –

свирихме седем

часа без почивка

Но накрая публиката беше във възторг, искаше да свирим на бис. Аз се извиних и казах, че Моцарт не е написал повече сонати. След това се обадиха познати и казаха, че е излязло съобщение в тази книга “Гинес”.

- От колко годишна свирите на цигулка и какво беше детството ви?

- От 3-годишна. Имах невероятно хубави родители и добър преподавател. По принцип децата трябва да почват да свирят на тази възраст, така, както тогава почват да различават буквите. Но трябва да бъде друг начинът на живот. Да има вкъщи някой, който да помага на детето да свири. Сега се живее по друг начин.

- Вашият син с какво се занимава?

- Свири на цигулка и преподава във Виена.

- Каква е историята с цигулката на Недялка Симеонова – откраднали ли сте я наистина, както някои ви обвиняват?

- Сигурно малко хора помнят, че Недялка Симеонова е една от най-добрите български цигуларки. И нейната съдба така се обърна, че цигулковата катедра в Консерваторията направи всичко възможно да се освободи от нея. Точно защото беше невероятно добър педагог и цигулар. Нейният последен съпруг беше Борис Сарафов. Един ден, след като тя беше починала, той се обади вкъщи и ни помоли ние да направим оценка на цигулката ѝ. Цигулкова катедра под предлог, че няма кой да я оцени, искаше да я изнесе в Прага. Сарафов беше сигурен, че като я изнесат, той няма да види нито парите, нито цигулката.

Аз му казах, че сме много млади и не бихме могли да направим оценка, но следващата седмица идва моят преподавател Давид Острайх за концерт и ще го свържа с него. Така и стана. По това време културният министър беше Вълко Червенков. Уреди се среща в неговия кабинет. Там бяхме проф. Острайх, ние с Камиларов, Сарафов и синът на Недялка, вкопчен в калъфа на цигулката. Синът също имаше претенции, а не много преди това той се отказа от майка си, понеже тя се оженила за Сарафов. Острайх каза, че инструментът е италиански. Но по време на Втората световна война Недялка е живяла в Париж и до сградата ѝ паднала бомба. Цигулката получила изгаряния от взрива и затова цената ѝ е по-ниска. Острайх определи колко струва, а Червенков ни помогна да я купим. Даде назаем парите за цигулката на Камиларов и ги изплатихме на семейството на Недялка. В продължение на много години Концертна дирекция ми удържаше от заплатата тези пари и ги връщахме. Това е истината.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

25 години ще лежи в затвора циганинът Тунджай Киров, който преди година и половина уби с юмруци и ритници жена, за да я ограби. Присъдата обяви съдия Петър Сантиров от Софийския градски съд във вторник. Тунджай се призна за виновен и делото се гледа по съкратената процедура. Рецидивистът, който има 6 предишни присъди,

Бившата порнозвезда Фара Абрахам се замеси в грандиозен скандал. Тя отказа благотворителния боксов мач с Никол Алекзандър. Абрахам първоначално каза "да" на битка с бившата на Шакил О'Нийл, но в последния момент размисли. Като причина агентът й изтъкна отказа на промоутърите да платят самолетния й билет и хотелската й стая.

Нападателят на "Ювентус" Пауло Дибала и Антонела Кавалери не са заедно вече няколко месеца. Въпреки това бившата футболна половинка продължава да тъжи за загубeната любов. Тя се чувства предадена от играча на "Старата госпожа". "Популярността и момичетата, които го наобиколиха, разрушиха нашата връзка - изплака болката си аржентинката.