24 неща, които днешните деца не знаят за социализма

https://www.24chasa.bg/novini/article/4387057 www.24chasa.bg
Мавзолеят на Георги Димитров

За нашите деца времето на социализма звучи толкова архаично, като че ли е било преди 200 г. А всичко това, за което днес си спомняме, бе само преди четвърт век!
Преди 25 г. по улиците на България се движеха предимно лади, москвичи, трабанти и тук-там някоя шкода. Старата тумбеста "Волга" с еленче на капака вече бе истинска рядкост. Все още мечтите на децата се свеждаха до шоколадово яйце от "Кореком" или до последния брой на комикса "Спайдърмен". Безименен цензор бе обявил комикса за упадъчен, защото чул, че критикува социалистическата система. Това, разбира се, бе толкова вярно, колкото пропагандата за пияни от кока-кола американски войници, появила се в края на 50-те години. Впрочем хиляди българи, за разлика от своите съвременници от соцлагера, успяхапърви да опитат напитката много преди 1989 г. Тогава обаче надписите върху характерните за колата шишета бяха на кирилица, а не на латиница, както е днес. Което едва ли е известно на днешните млади.
Татко, нали ние сме най-богатите хора на света! Така 6-годишният ми син реагира, когато в един летен ден на 1986 г. излязохме с 2 препълнени торби от малкия "Кореком" зад опашката на Коня - разбирай паметника на Александър Втори срещу парламента. Наши близки, работили в посолството ни в Атина, ни
бяха подарили 50 долара, които с огромно удоволствие превърнахме в десетина шоколадови яйца и още толкова швейцарски шоколади, бонбонки "Тик-так", уиски, кенчета бира и великолепна червена кутия за гримове на италианска фирма. Въпреки че са минали толкова години, помня съдържанието на двете торби като ден днешен. Защо ли? Ами защото за цялото ни семейство това бе невероятен празник. Както и когато преди Коледа успяхме веднъж да се доредим до цял кашон банани, без да чакаме на километрична опашка.
В младежкото ми съзнание ще остане завинаги и корекомският аромат на хубав парфюм. Той бе нещо като символ на красивия и богат Запад.
Днес шоколадови яйца, да не говорим за кенчета бира и дамски гримове, има навсякъде. За тях не е нужно да се редиш на никакви опашки. Отдавна завръщащите се от чужбина не мъкнат куфари, пълни с дефицитни западни стоки.
Няма ги транзисторите ВЕФ и телевизорите "Опера", няма го и мавзолеят на Георги Димитров, от чиито трибуни по празниците
махаха членовете на
Политбюро
Просто им е минало времето. Останали са овехтели снимки и редки спомени.
Няма я и Желязната завеса, благодарение на която сънародниците ни оставаха слепи за по-високия стандарт на живот на Запад. Младите днес вероятно не могат и да си представят как така, ако имат пари и желание, някой ще им забрани да вземат първия самолет за Берлин и Париж или да отпрашат за уикенда на Бяло море. При социализма можеше да се пътува само до "братята по оръжие", начело със Съветския съюз, и то след съответната покана или разрешение.
Не всичко ни е цъфнало и вързало днес, сигурно има място и за носталгия по онова по-спокойно и по-предвидимо време. Добре е обаче да се връщаме към тези спомени, за да правим по-верни сравнения и да осъзнаваме до къде всъщност сме стигнали.

Дъвка Идеал - друга нямаше

По соцвремето децата дъвчеха само една дъвка - "Идеал", защото друга нямаше. Дори я наричаха умалително идеалка.
Тогава, когато липсваха дражета, лентички, когато нямаше разнообразие с вкус на манго и папая - изборът беше един - розова дъвка с нарисувано момиченце отпред и балончета.


Малцина обаче знаят, че по едно време в магазините се появи т.нар. сакъз - бели кристалчета, които след упорито премятане в устата заприличваха на гумено топче.
Деца на село пък са стигали и до дъвчене на битумни парчета, макар днес това да звучи като извращение.
В интерес на истината дъвка "Идеал" не остана само култов соцпродукт. От няколко години тя се появи отново по лавки и магазини.

 

Червена връзка задължителна за децата от 3-и до 7-и клас

Червената връзка носеха пионерчетата, а синя - чавдарчетата.
ДПО "Септемврийче" е основана от БКП на 23 септември 1944 г. по подобие на Всесъюзната пионерска организация "В. И. Ленин" в СССР.
Дълго време носенето на червената и синята връзка бе задължително, както и ученическата униформа.
В първи клас децата бяха одобрявани и приемани за чавдарчета. В трети клас се преценяваше дали са достойни да станат пионерчета. А в седми клас го обсъждаха дали да го приемат в комсомола. Така на 14-годишна възраст тийнейджърът три пъти минаваше през политическо сито. Чавдарчета бяха практически всички.
От пионерската организация и от комсомола изключваха за криминални прояви и за нисък успех.

Комсомолско поръчение

Всеки член на ДКМС - комсомола получаваше поръчение да свърши някаква общественополезна работа. Примерно да събере 10 кг лайка или стара хартия, да помага на стари хора със сечене на дърва за зимата и т.н. В повечето случаи изпълнението на поръченията бе формално.

Членство в БКП - успех в живота

Членството в Българската комунистическа партия бе изключителна гаранция за успех в живота. Липсата на червена партийна книжка свеждаше шансовете за добра работа до нула. За офицерския състав в армията и полицията членството в БКП бе задължително. Заради големия наплив до партийните организации се свеждаха допустими бройки за приемане в партията. Всеки кандидат трябва да получи поне 3 препоръки от по-стари комунисти. С предимство се ползваха деца на партийния елит и на активни борци срещу фашизма и капитализма.

 

Магазинът "Кореком" бе мечтата на всяко дете

Във веригата безмитни магазини "Кореком" се продаваха вносни стоки срещу западна валута. В тях можеше да влезе всеки, но право да пазаруват имаха малцина - работещите зад граница и представителите на партийната върхушка. За да си купиш нещо, трябваше да докажеш откъде имаш доларите или марките. Обикновено важаха т.нар. бонове, които БНБ издаваше срещу съответната валута. В корекомите се продаваха стоки, които не се намираха на вътрешния пазар шотландско уиски и вносни цигари, видео- и аудиоапаратура, козметика, дрехи - главно джинси, списания, играчки.

Политбюро решаваше всичко в държавата

Политбюро на ЦК на БКП бе най-висшият постоянно действащ орган на управляващата партия.
Неговите решения движеха цялостния стопански и културен живот на страната. Членовете на Политбюро - съкратено от политическо бюро, имаха статут на богове и непогрешими. Сменяха ги рядко, и то по решение на генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. След прословутия пленум на 10 ноември 1989 г. членове на Политбюро са Петър Младенов, Георги Атанасов, Милко Балев, Добри Джуров, Йордан Йотов, Пенчо Кубадински, Иван Панев, Димитър Стоянов и Гриша Филипов.

Първите телевизори - "Опера" и "Кристал"

През 1959 г. стартира разработката на първия роден телевизор. Наричат го " Опера", а рожденото му място е Слаботоковият завод "Ворошилов" в София. В екипа, създал "Опера", работи Христо Торнев, баща на известния модел Ралица Балева. По-късно на българския пазар се появиха и други модели като "Кристал", "Велико Търново", "София".
Неотдавна запазен екземпляр от първата серия "Опера -1" бе продаден в Америка на търг за 15 000 долара.

 

 Без софийско жителство нямаш работа в столицата

Само притежателите на софийско жителство можеха да работят в столицата. Заветното право се даваше само на редки специалисти, както и на висши кадри от партийния елит и държавната администрация. За офицерите от армията и МВР жителство не бе необходимо. Софиянец се ставаше главно след сключване на брак. Отмяната на софийското жителство бе първият акт на първия демократично избран президент Желю Желев през 1991 г.

 

Билетче от 6 ст. за градския транспорт

По времето на соца билетчето за градския транспорт в София струваше 6 стотинки. Държавата дотираше изключително поддръжката на автобусния, тролейбусния и трамвайния парк. Заплатите на шофьорите и ватманите бяха добри.
Въпреки това обаче желаещи за ватмани не достигаха. Проблемът бе решен едва тогава, когато властта гарантира на мераклиите не само добри пари, но и софийско жителство.

Чушкопекът - БГ събитието на ХХ век

Чушкопекът е домакински електроуред за печене на плодовете на пипера.
В края на 2009 г. зрителите на БНТ определят чушкопека за "Българското събитие на XX век". Уредът има форма на цилиндър с кухина, заобиколена от електрически нагревател, в която се събира една голяма чушка. Чушкопек, в който се изпичат няколко чушки, се нарича "троен чушкопек". При нормални условия печенето на чушките отнема не повече от 5 минути. Чушкопекът може да се използва и за печене на други продукти, например патладжани или картофи.
В условията на плановата икономика в Народна република България чушкопекът става широко използван домакински уред. В интерес на истината той запази популярността си и много семейства, особено по селата, го използват и днес.

 

Вестник Работническо дело - "непогрешимият"

"Работническо дело", органът на ЦК на комунистическата партия, важен инструмент на режима, беше всекидневник, от който не можеш да научиш много новини.
Вестникът излиза за първи път през 1927 г., а през 1990 г. е преименуван в "Дума".
По времето на социализма "Работническо дело" е основна пропагандна трибуна на БКП. Той е официозът, в който се публикуват всички важни партийни решения. Тиражите му бяха най-високи за страната, но не се определяха от читателското търсене. Страниците на "Дело" нерядко се използваха за разправа със свободомислещи писатели и стопански дейци. Критична статия в органа на ЦК означаваше присъда. Вестникът бе особено влиятелен, той имаше ранг на отдел на ЦК на БКП.
Последните главни редактори на "Дело" са Петър Дюлгеров (1976-1977), Йордан Йотов (1979-1989) и Стефан Продев (1989).

 

Ученическите униформи задължителни за всички

В годините на социализма ученическите униформи бяха задължителни. Бяла риза и черен панталон за момчетата и съответно бяла блуза и черна пола за момичетата. Плюс шапка с козирка за младежите и барета за девойките, както и синя връзка за чаварчетата, червена - за пионерчетата, и значка на ДКМС за комсомолците.
За неспазването на униформите се следеше строго и се налагаха сериозни наказания.
Специални изисквания имаше към прическите - високо подстригване за момчетата и прибрани коси за девойките. За груби провинения учителите налагаха наказание - прическа нула номер.
Къси поли за момичетата бе нещо недопустимо. Червилото, лакираните нокти и гримът бяха посрещани с вой и привикване при директора. Едва в края на 80-те години, и то главно в столицата, режимът почна да се пропуква. Тогава в гимназиите и техникумите плахо се появиха пъстри цветове, по-дълги коси и по-къси поли.

 

Времето на БГ дънките "Рила" и "Панака"

Западни марки дънки, както у нас се наричат джинсите, можеха да се купят само от "Кореком" или на черно.
Дълго време в магазините продаваха уродливо подобие на дънки от дочен плат. После софийският завод "Рила" пусна на пазара своя марка, която бе далеч от западните оригинали, но бързо бе разграбена. По-късно луковитска шивашка фабрика проби със своята марка "Панака". Така се е наричала в древността река Златна Панега, която тече през Луковит.
Чак към края на 80-те години в магазините се появиха по-прилични модели, които обаче изобщо не достигаха до всички мераклии. Това доведе до бурното процъфтяване на търговията на черно, благодарение на която повечето младежи се снабдяваха с мечтаните панталони.

 

Най-луксозните транзистори бяха съветските ВЕФ, правени в Рига

Изключително модно сред младежта бе да се появиш на купон с транзистор ВЕФ. Все едно днес да притежаваш последен модел лаптоп или таблет.
В годините преди 1989 г. почти всяко семейство се стремеше да се снабди с транзистор ВЕФ или "Селена". Те освен че осигуряваха музика и новини, имаха голямото предимство да продължаваха да работят на батерии и при честия режим на електрическия ток. Западните марки "Сони" или "Филипс" се намираха само срещу валута. Малцина знаят, че вефът не е руска направа, а латвийска. За разлика от повечето стоки съветско производство той се отличаваше със сравнително прецизна изработка. ВЕФ ловеше дори заглушаваното радио "Люксембург", което нонстоп въртеше най-новите западни хитове.

 

Мавзолеят на Георги Димитров - символ на тоталитарния култ

Мавзолеят на Георги Димитров в центъра на София е построен през 1949 г. само за 6 дни. През това време тялото на "вожда и учителя на българския народ" е превозено от Москва до София.
В годините на социализма мавзолеят се превърна в символ на тоталитарния култ. Той бе и част от държавния церемониал. Там по протокол чуждите делегации полагаха венци, а от трибуната му партийно-държавното ръководство приемаше манифестациите и парадите на официалните празници. Тялото на Димитров остана в мавзолея до август 1990 г., когато бе кремирано и погребано в Централните софийски гробища.
Мавзолеят бе разрушен от правителството на СДС през 1999 г.

 

Масовите цигари Стюардеса, Слънце, Арда и Родопи

Масовите цигари по времето на соца бяха изключително български. Вносни можеше да се намерят само в "Кореком".
През 50-те и 60-те години се появиха "Ударник", "Арда", "Родопи", "Тютюнопроизводител", "Бузлуджа". По-късно пуснаха и престижната марка "Слънце" - кутия. Много се търсеше "Златна Арда", за нея дори запяха песен: "Имате ли "Арда", имате ли "Златна Арда", дайте я насам!"
На кутията на цигари "Родопи" присъстваше графика на планини, а на "Ударник" - рисунка на работник. Всички те обаче бяха без филтър. През 60-те и 70-те години се родиха филтърните "Ком", "Стюардеса", "Ропотамо", "Луна", " Феникс". Най-качествените български цигари си останаха БТ (Булгартабак).

 

10-15 г. се чакаше ред за кола с вноска от 1500 лв.

Тъй като вносът на леки автомобили бе крайно ограничен, простосмъртните чакаха 10-15 г., за да им дойде редът. Хиляди правеха т.нар. вноска от 1500 лв. обикновено за "Лада" и "Жигули". Лихва върху тези 1500 лв. не се начисляваше. Дори имаше традиция, като се роди дете, да му се направи вноска с оглед, докато порасне, да му излезе номерът за кола.
Западните автомобили по улиците се брояха на пръсти и обикновено возеха привилегировани хора от елита. Те се купуваха единствено с валута.

 

Активен борец против фашизма и капитализма

АБПФК означава активен борец против фашизма и капитализма.
В различните категории влизаха осъдените на смърт, партизаните, политзатворниците и емигрантите в СССР, както и ятаци на участници в антифашисткото движение.
За одобрение на кандидатурата се изискваха двама гаранти - свидетели на борческите заслуги. Мнозина обаче успяват да си издействат приемане по втория начин.
Активните борци получаваха т.нар. народна пенсия, която бе много по-висока от пенсиите на народа.За тях имаше безплатни почивни станции, медицинско обслужване и безплатен транспорт, а децата им влизаха с привилегии в учебните заведения. За внуците обаче привилегии нямаше. Счита се, че по тази причина Тодор Живков осинови внучката си Евгения след смъртта на майка Людмила.

 

Манифестации под строй за 1 май и 9 септември

Манифестациите в София и по-големите градове бяха задължителни. Цели заводски колективи се явяваха под строй на площадите. На неявилите се се гледаше с лошо око, слагаха ги в кюпа на нездравите елементи. В София кохортите от привестващи вярната линия на партията минаваха пред мавзолея на Георги Димитров. От трибуната на белокаменната сграда махаха членовете на Политбюро на ЦК, начело с генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков.  

 

Вместо лаптоп пишеща машина Марица 12

Пишещата машина "Марица"- най-често модел 12, бе основното оръжие на журналисти, чиновници и дейци на културата. Различните модификации на машината се произвеждаха в Пловдив. По онова време можеше само да се мечтае за италианските "Оливети" или "Ерика", производство на ГДР.

 

 Съветска телевизия в петък вечер

От 1973 г. всеки петък Българската национална телевизия започна да излъчва програма на съветската телевизия. Всъщност само централната информационна емисия "Время" се излъчваше директно.
Останалата част от програмата включваше съветски филми и предавания на руски език.

 

Нямаше купон без касетофон

Тежката щайга на лентовия касетофон бе неизменна част от лайфа на българската младеж.
Единственият източник на модерна музика бяха касетите и плочите. Грамофоните бяха рядкост, а плочите твърде скъпи.
Истинско щастие бе да притежаваш японски касетофон "Сони", "Акай" или "Же Ве Це" (JVC), както ги наричаха изучаващите френски език.
Съветските касетофони бяха доста груби и некачествени, а отгоре на това и тежаха много.

 

Кафе Инка от братска Полша

В магазините на соца не можеше да се намери италианско еспресо или дори обикновено нескафе. Намираше се кафе “Инка”, полско производство, и по-рядко - доста слабо кафе от братска Ангола. Всъщност в “Инка” кафени зърна нямаше. То се правеше от извлек от изпечени корени на цикория, брашно от житни растения и захарно цвекло.

Парче от Стената 

Павел Станчев

1989. Всичко започна с проваления запис на един шлагер... На мода още бяха радиокасетофоните. Ти попадна на песента, докато ровеше из ултракъсите вълни, и включи на запис по средата на припева, малко преди втория куплет. И точно когато мислеше, че ще имаш повторението на припева,
прочувственият глас
бе прекъснат
от новините на френско радио...
... "току-що чехословашкото правителство съобщи, че ще разпусне въоръжения кордон пред посолството на Федерална република Германия и ще позволи на няколкото хиляди източногермански туристи, които от седмици стоят в палатков лагер пред сградата, да отпътуват за Западна Германия..."
Прекъсването на парчето те подразни и ти веднага върна касетата, за да видиш дали записът се беше получил. Да, получил се беше, но накъсан от джингъла на радиото и новината за отварянето на посолството, която била посрещната с викове на радост от германските туристи и чешките активисти за човешки права...
И колкото и да връщаше записа, новината всеки път прекъсваше шансона, който толкова ти се искаше да изслушаш докрай в това циганско лято...
1973
Когато за пръв път я видя, Стената изглеждаше като всеки обикновен зид, каквито ти с лекота катереше между дворовете в твоя квартал - в случая обаче тя не разделяше дворове, а улицата, където живееха вашите приятели. За разлика от олющените стени, които познаваше, тя беше гладка и плътно сива. Бързо ти обясниха, че е забранено да се мине от другата страна, където беше Западен Берлин.
"А какво ще стане, ако отида там? - попита. - Няма да можеш да се върнеш и повече няма да ни видиш" - беше отговорът. И за да се затвърди мрачната перспектива: "И няма да започнеш първи клас с другите деца!"...
1989
Едва ли причината да останеш на тази станция бяха постоянно прииждащите новини от посолствата на Федералната република в няколко източноевропейски столици - ти тайно се надяваше да уловиш същия или някой още по-хубав хит и този път да го запишеш изцяло.
Така научи, че и унгарските власти бяха решили да свалят бодливата тел по границата с Австрия,
по която течеше ток с
високо напрежение, монтирана след събитията от 1956-а. Ти не знаеше много за тези събития, но няколко години по-късно животът щеше да те отведе в Будапеща, където въздухът от кървавата есен още витаеше до Дунава, а книгата на Анри-Кристиан Жиро "Пролетта през октомври" щеше да накара да оживеят толкова много герои, предпочели смъртта пред липсата на свобода. Сред тях е и младият фоторепортер Жан-Пиер Педрацини, който заснема стрелбата на съветски танк по себе си, а последните му думи, преди да издъхне в болницата, са: "Снимките? Къде са ми снимките?". Приятелят му, журналистът Доминик Лапиер, ще напише: "При вида на моя убит другар си дадох сметка, че младостта ми беше приключила."
В тази ранна есен на 1989-а твоята младост едва започваше и ти усети също полъха на пролет - нещо необичайно за сезона - в градинките около Софийския университет, докато ги обикаляше с твоя велосипед.
1973
15-и септември наближаваше, но преди да напуснеш Берлин, ти видя и Бранденбургската врата. Видя войниците с каски и шмайзери, които се усмихваха, но
бяха готови да
стрелят на мига,
в който някой дръзнеше да прекоси забранената зона. Недалеч видя и групи хора - германци, които се сбогуваха със сълзи на очи. Разбра, че бяха братя и сестри, деца и родители, които се разделяха завинаги, защото след няколко мига щяха да преминат от другата страна на Стената...
1989
Отварянето на границите за източногерманците я правеше безсмислена, заключи радиото. Нейното разрушаване вече беше въпрос на формалност...
Когато приятелите ти предложиха да вземете влака до Берлин и да се включите в празненствата около събарянето , ти отклони поканата. Предпочете да запазиш непокътнат спомена от първата ти среща с нея, а с него - и образите на всички онези, които не успяха да доживеят този ден.
Години по-късно щеше да намериш песента и да я слушаш до откат. Но бруталното прекъсване от новинарската емисия щеше да ти липсва. Без да усетиш как, завинаги щеше да носиш едно парче от Стената в себе си.