Дрезгавият секси глас на Джо Кокър, който просълзяваше милиони почитатели с балади като You Are So Beautiful, замлъкна завинаги. Блус и рок певецът почина завчера в ранчото си в Колорадо, наречено на негов албум – “Лудото куче”, където живееше от 20 г. Той бе на 70 години.
Изпълнителят бе повален от рак на белия дроб след дълга мъчителна битка с болестта, в която бе подкрепян от близки и приятели, пише в. “Дейли телеграф”.
Славата за първи път погали британския певец през 1968 г., когато неговият кавър на песента на “Бийтълс” With a Little Help from My Friends се изкачи на върха на британската класация и подлуди фестивала “Удсток”, където Кокър пя на живо.
“Винаги ще съм му благодарен за това изпълнение. Той бе скъп колега. Натъжих се, когато научих, че е болен, и ми е мъчно, че почина”, каза бийтълсът Пол Маккартни - един от авторите на песента.
“Сбогом, Бог да благослови Джо Кокър. Мир и любов от приятеля му Ринго Стар”, написа в туитър легендарният барабанист.
У нас през годините Джо
Кокър пя на два концерта,
които събраха три поколения българи - през 1994 г. в НДК и през май 2011 г. в зала “Фестивална”. Гастролира и на сватбата на Николай Банев през 2006 г. в София.
Награден през 2011 г. с Ордена на британската империя за принос в музиката, “каубоят от Шефилд”, както е наричан от дете, остави 40 албума и незабравими спомени от 40 световни турнета. Последното - миналата година в Европа. Излезе му име на единствения бял блусар, който пее като негър.
Сред другите му прочути кавъри са Feelin' Alright, The Letter и Cry Me a River - песен, която изпълняваше един от идолите му Рей Чарлз.
Джон Робърт Кокър е роден в Шефилд, Южен Йоркшир, на 20 май 1944 г. в работническо семейство. Като малък мечтае за живот на каубой и оттам идва прякорът му Каубоя Джо.
За пръв път пее пред публика на 12 г. с групата на по-големия си брат Виктор. След като завършва училище, Джо
започва работа във
фирма за поставяне
на газови инсталации,
а вечер пее пред посетителите по клубове и кръчми.
През 1960 г. с приятели основава групата “Кавалерите”, а после - The Avengers, където се подвизава под името Ванс Арнолд. Следват Big Blues (1963) и The Grease Band (1966).
Голям е успехът на турнето му Mad Dogs&Englishmen през 1970 г., което се превръща във филм и хитов албум. Славата обаче го вади от релсите. Кокър - човек на крайностите - започва да пие до безпаметност, да се дрогира, затъва във финансови проблеми. Турнетата му се превръщат в луди оргии. По-късно признава пред Си Ен Ен, че често е бил
толкова натряскан,
че е забравял текста
на песента
През 1972 г. Австралия го арестува и депортира за притежание на марихуана.
Въпреки това през 1975 г. избива рибата с You Are So Beautiful, на чийто финал еротичният му тембър почти се губи в прегракване, подлудявайки публиката. През 1983-а е награден с “Грами” за Up Where We Belong в дует с Дженифър Уорнъс - песен, озвучила филма “Офицер и джентълмен”.
Гласът му - неговата запазена марка, на моменти почти изчезва, но точно това допада на почитателите му. Сценичното му поведение и движения също са уникални. В интервю Кокър обяснява, че размахвайки ръце, докато пее, всъщност свири въображаемо на пиано и китара - нещо, за което е мечтал цял живот.
В началото на 90-те години прочутият соул певец се мести в Крофорд, американския щат Колорадо - градче с по-малко от 500 обитатели. Купува парцел от 400 акра и строи къща. Настанява се там с втората си жена, американката Пам, с която е от 1978 г. Тя е човекът, който през 80-те години го изтръгва от пороците и смъртоносните зависимости. Джо Кокър се завръща на сцената.
Двамата с Пам правят детска образователна фондация - Cocker Kids Foundation. Събират средства за училищата. Няколко години въртят и кафенето “Лудото куче” в Крофорд.
Кокър оставя опечалени вдовицата Пам, доведена дъщеря и двете ѝ деца, брат си Виктор. Погребението ще е в тесен кръг, казаха от семейството.
Вчера група колеги и приятели се събра в местната радиостанция KVNF и пя негови песни. “Това е най-малкото, което можем да направим в негова памет”, каза един от тях.